Решение № 163 от 09.06.2020, Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

№163/9.6.2020г. 09.06.2020г., гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД – наказателно отделение, ІХ състав в публично заседание на осми юни две хиляди и двадесета година:

Председател: НИКОЛАЙ КИРКОВ секретар Е.В., като разгледа докладваното от съдия Кирков

АНД № 347/2020 г. по описа на ЯРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на П.Р.С. ***, ЕГН:**********, против наказателно постановление № 18-0813-000381/04.06.2018 г. издадено от Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР-Ямбол, с което за нарушение на чл. 137а,ал.1 и чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП, на основание чл.183,ал.4,т.7 и чл.183,ал.4,т.5 от ЗДвП са му наложени две административни наказания глоба в размер на 50 лв.

С жалбата се иска ЯРС да отмени издаденото наказателно постановление.Излага ,че нарушението по чл.137а,ал.1 от ЗДвП е маловажно, тъй като му се наложило да премести автомобила около десет метра.Твърди

,че гумите му били с грайфер

,според изискванията и не били износени

,нито разкъсани.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява.

Въззиваемата страна ,чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита издаденото НП за законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Иска се и присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена следната фактическа обстановка:

На 23.01.2020г. свидетелите П. и Х.- полицейски служители към сектор Пътна полиция към ОД на МВР-Ямбол извършвали контрол на пътното движение в с.К на ул.“***“.Около 13.50 часа контролните органи забелязали ,че към тях от с.Д , обл.Я се движи л.а.

„ Мерцедес Е 320 „ с рег. № *** , при което свид.П. подал сигнал за спиране.В хода на проверката свидетелите установили ,че автомобила се управлява от жалбоподателя , като същия не използвал обезопасителен колан, с който автомобила бил оборудван и предната дясна гума на автомобила била увредена с частично разкъсване“. В хода на проверката жалбоподателят не представил СУМПС и КТ към него.

За така констатираните нарушения на137а,ал.1 , чл.139,ал.1,т.1 и чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП на място на жалбоподателя бил съставен АУАН, подписан от него без възражения.

В последствие при идентично фактическо и юридическо описание на нарушенията е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на разпитаните по делото свидетели и приложените и приобщени по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения.

По пункт 1 и 2 от Наказателното постановление.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. НП е издадено от компетентен орган. Както в АУАН, така и в НП, нарушенията са описани прецизно, с техните фактически признаци от обективна страна, установени в състава на чл.137а,ал.1 и чл.139 ,ал.1 от ЗДвП, а така също са посочени и останалите компоненти – време и място на извършване на нарушенията. Нарушените правни норми са посочени точно и пълно, без да има противоречие между фактическо и юридическо обвинение, с оглед на което нарушителят е разбрал в какво точно е обвинен и е подписал АУАН без възражения.

От материална страна съдът прие ,че посочените в акта обстоятелства са надлежно установени по делото.В случая АУАН е бил редовно съставен и съгласно разпоредбата на чл.189,ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното.Т.е. в тежест на жалбоподателя е било да представи пред съда доказателства ,че наистина е изпълнил задължението си – да използва обезопасителен колон и да не управлява лек автомобил с разкъсана гума.Доказателства в тази насока не са представени, като дори и в самата жалба, инициирала настоящото производство, не се оспорва ,че жалбоподателя е бил без обезопасителен колан.Що се касае до твърдението му ,че е изчаквал пътна помощ и се е наложило да премести автомобила около 10 метра, то същото категорично се опровергава от показанията на разпитаните по делото свидетели, които поясняват ,че жалбоподателят се е движил от с.Дражево към с.Кабиле преди да бъде спрян за проверка.Затова съдът приема, че жалбоподателят виновно е осъществил с деянието си признаците на съставите на административно нарушение по смисъла на чл.137а.,ал.1 и чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП , за което законосъобразно е бил санкциониран за тях.

Правилно и законосъобразно наказващия орган е приложил и санкционните разпоредби на чл.183,ал.4,т.7 и чл.183,ал.4,т.5 от ЗДвП като е определил наказанията глоба , които са с фиксиран размер, поради което не могат и не следва да бъдат намалени.

Съдът не разгледа и не се произнесе по пункт 3 от наказателното постановление, тъй като видно от съдържанието на жалбата ,в тази му част не е обжалвано, поради което е влязло в сила.

С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.63, ал.5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсулскто възнаграждение в размер на 100 лв. се явява основателно и следва да се уважи.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.), в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт (както е в случая за ОД на МВР – Ямбол), се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Доколкото размерът на поисканото възнаграждение не надхвъря определения в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ максимален размер, претендираната сума следва да се присъди в тежест на жалбоподателя.

С оглед изложеното и на основание чл. 63, ал. 1, от ЗАНН, съдът Р Е

Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № № 18-0813-000381/04.06.2018 г. издадено от Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР-Ямбол на П.Р.С. ***, ЕГН:**********, за нарушение на чл. 137а,ал.1 и чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП, на основание чл.183,ал.4,т.7 и чл.183,ал.4,т.5 от ЗДвП са му наложени две административни наказания глоба в размер на 50 лв.

ОСЪЖДА П.Р.С. ***,

ЕГН:**********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР - Ямбол сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: