Определение № 2728 от 04.02.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 826/2026
- Вид
- Определение № 2728
- Подписан
- 04.02.2026
- В сила
- 04.02.2026
- Състав
- Стефан Исаков Шекерджийски, Ивайло Димитров, Петър Веселинов Боснешки
Цитирани разпоредби
- чл. 104, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.210, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2728 гр. София, 04.02.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стефан Ис. Шекерджийски
Членове:
Петър В. Боснешки
Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Въззивно частно гражданско дело № 20261100500826 по описа за 2026 година производство по реда на чл. чл. 274 - 279 от ГПК:
Депозирана е частна жалба от В. Г. Н. и С.Л.Н., срещу Определение от 05.11.2025г., постановено по гр.д. № 42684/2025г. на СРС, 46 с-в, с което делото е спряно.
В жалбата се сочи, че ищците били кредитори на ответника по смисъла на чл. 227в от ЗЗД. Самото определение било неправилно.
Моли се да се отмени определението, евентуално, а не алтернативно (Решение № 97/08.02.2013г. по т.д. № 196/11г. на І т.о.: Първоначалното обективно съединяване на исковете може да се осъществи чрез кумулативно, алтернативно или евентуално съединяване на няколко иска от ищеца с една искова молба – чл.210, ал.1 ГПК. При кумулативно обективно съединяване, съдът дължи произнасяне по всеки един от предявените искове. При евентуално съединяване по почин на ищеца, съдът се произнася по евентуалния иск, ако отхвърли главния иск. Алтернативното съединяване предполага изявление на ищеца, че съдът може да се произнесе по исковете без значение, на кое от конкуриращите се основания ще го уважи), да се прекрати делото пред СРС и да се изпрати по подсъдност на СГС.
Ответниците по молбата - М.И.И. и Ф.Ж.Н., считат че определението е правилно.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните, във връзка с обжалвания съдебен акт, и прецени доказателствата по делото, намира следното: от фактическа страна:
Предявен е иск пред СРС, в който се твърди, че ищците дарили на сина си Ж.С.Н.
(Нотариален акт № 25, т. 6, н.д. 777/1984г. на Първи нотариус при СРС и в нотариален акт № 185, т.72, н.д. № 9459, вх.рег.29439/10.05.2007г. на Службата по вписвания при СРС) Апартамент № 7, на IV етаж, вход „А” от жилищен блок 16 А, находящ се в ж.к. „********“, гр. София, който апартамент съответства на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, и Апартамент № 22, от жилищен блок № 78, ул. „Света Екатерина“, който апартамент съответства на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.
1
На 04.11.2017г. синът им Ж.С.Н. бил убит от неговия син и внук на ищците - С.Ж.Н..
Друг пряк наследник на убития им син бил и вторият негов син и внук на ищците - Ф.Ж.Н..
Докато бил жив, Ж.Н. ги обгрижвал, включително като им предоставял издръжка за посрещане на текущи нужди от храна, облекло и лекарства, необходими за осъществяване на едно нормално съществуване.
Тъй като доходите им ищците били крайно недостатъчни да посрещнат нуждите си и предвид липсата на каквато и да е подкрепа от страна на внуците си, В. Н. и С. Н. предявили иск за отмяна на дарствените сделки, обективирани в двата нотариални акта, описани погоре. Това бил предметът на претенцията на гр.д. № 8038/2019г. по описа на СГС, I ГО, 23 св (неприключило).
Впоследствие (след предявяването на иска /гр.д. № 8038/2019г./) била извършена от ответника прехвърлителна сделка с обект, притежаван в съсобственост с майка му – ответницата М.И.И..
С атакуваното определение, делото е спряно до приключване на преюдициалното такова – гр.д. № 8038/19г. по описа на СГС, като е прието мотивирано, че то предопределя настоящето. от правна страна:
1. Родовата подсъдност се определя по правилата на чл. 104, във вр. чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК, а именно: по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор - стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот размерите по т. 2, т.е. по искове за собственост и други вещни права върху имот -данъчната оценка, а ако няма такава - пазарната цена на вещното право. В случая има данъчна оценка и тя е 19 838,20 лева, което е по-малко от предвиденото в нормата на чл. 104, т. 3 от ГПК.
2-3. Според мотивите на второто, цитирано от СРС, ТР № 2 от 9.07.2019г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017г., ОСГТК, докладчик съдиите М.Р. и А.Б. – т. 2, по принцип правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти /предмет на делото по чл.
135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда (правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането)/. Той може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. При това положение наличието на паралелен процес, който има за предмет признаване или отричане на вземането на кредитора - т. е. установяване наличието на действително вземане - е от значение за правилното решаване на спора по отменителния иск по чл. 135 ЗЗД /обстоятелството, че успешното провеждане на иска за вземането не е процесуална предпоставка за предявяването на Павловия иск, само по себе си не означава, че между двете производства не е налице връзка на обусловеност/.
ВКС приема, че между двете производства е налице връзка на преюдициалност, която попада в приложното поле на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК и е основание за спиране на производството по Павловия иск, а той е предмет на производството пред СРС. Доводът на жалбоподателите противоречи пряко на посоченото. Забавянето на второто дело е следствие 2 от забавянето на първото. Ако там е допусната необоснована процесуална мудност, то този довод би трябвало да се релевира именно пред СГС, а не пред СРС или по отношение на СРС.
Така, жалбата е неоснователна.
Съобразно изложеното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В. Г. Н. и С.Л.Н., срещу
Определение от 05.11.2025г., постановено по гражданско дело № 42684/2025г. на СРС, 46 с-в, с което производството е спряно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с ЧЖ пред ВКС в едноседмичен срок, считано от получаването му от страната.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3