Решение № 116 от 19.05.2025, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно гражданско дело 178/2025
- Вид
- Решение № 116
- Подписан
- 19.05.2025
- В сила
- 15.07.2025
- Състав
- Полина Пенкова, Галина Косева, Кремена Големанова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.7 ,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3,б.ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.55,ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10,ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11,ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11,ал.1, т.10 и т.12 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.9 · Закон за потребителския кредит
- §1, т.1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 116 гр. Габрово, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Полина Пенкова
Членове:
Галина Косева
Кремена Големанова при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело № 20254200500178 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на «*****»АД срещу постановеното решение по гр.д.№666/2024г. по описа на РС-Севлиево.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че застрахователните документи по сключената допълнително застраховка са били на шрифт по – малък от 12 и са елемент от кредитното споразумение. Навеждат се доводи, че договорът за застраховка се явява самостоятелно съглашение, за което са приложими разпоредбите на КЗ, като е недопустимо произнасянето относно действителността на застрахователния договор без участието на застрахователите. Твърди се, че изводите относно размера на шрифта са направени без да бъдат събрани доказателства чрез допускането на СТЕ. Сочи се ,че застрахователният сертификат и ОУ за застраховка не са част от договора за кредит и по отношение на тях са приложими изискванията на КЗ, а не на ЗПК. Твърди се, че застраховката не е включена към разходите в ГПР, защото не се финансира от банката, а се плаща на месечна база до момента, в който клиентът желае да ползва покритието на полицата. Застраховката не е задължителен компонент за кредита. Оспорва се да е нарушен чл.11,ал.1, т.10 ЗПК. Сочи се ,че в чл.3 ясно са посочени взетите предвид допускания при изчисление на ГПР. В представения СЕФ потребителят е бил предварително уведомен, че за 1 получаване на заема и за усвояването му при предложените условия ,не се изисква сключване на договор за застраховка или друга услуга. Встъпването на потребителя в застрахователно правоотношение е резултат от негов информиран избор . От ответника са били представени аналогични договори, без да е налице застраховка, които не са взети предвид от първоинстанционния съд. Сочи се, че не е била обсъдена в пълнота и клаузата на чл.5 от ОУ на застраховката и конкретно т.5.6. Също така следва да се вземе предвид, че застрахователната премия не е постъпила в патримониума на кредитодателя, а е била преведена на трето лице. С оглед на това не следва да бъде взета предвид при изчисляване на ГПР.
Претендира се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по същество на спора, с което се отхвърли исковата претенция ,ведно със законните последици.
Постъпил е писмен отговор от насрещната страна, в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба.
Въззивният съд ,като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:
Предмет на въззивно обжалване е постановеното от РС-Севлиево решение по гр.д.
№666/2024г. по описа на съда, с което са уважени обективно съединените искове, предявени от А. Е. И. против „*****“ АД, в качеството на приобретател на търговското предприятие на „***** С.А.– клон България, ЕИК 204915054 , като е прогласен за нищожен договор за потребителски паричен кредит EMLN – 17607068 от 07.01.2020 г., на основание чл. 26, ал. 1, пред. 1 ЗЗД и е осъден ответникът „*****“ АД да заплати на ищцата А. Е. И., на основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, сумата в размер на 50 лева /частичен иск от сумата в общ размер от 5 706,80 лв./, представляваща получена без правно основание сума по Договор за потребителски паричен кредит EMLN – 17607068 от 07.01.2020 г. съдът е приел, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11,ал.1, т.10 ЗПК, дори да не бъде споделена застъпената в мотивите на решението теза за наличието на нарушение и на изискването на чл.10,ал.1 ЗПК. При недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК е дължима единствено чистата сума по кредита съгласно чл.23 ЗПК и предявеният като частичен осъдителен иск следва да се уважи в претендирания размер от 50лв. като недължимо платена над размера на дължимата главница по договора за кредит.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
С предявените кумулативно съединени искове ищцата е претендирала да се признае за установено нищожността на сключения договор за потребителски кредит EMLN – 17607068 от 07.01.2020 г., позовавайки се на чл.22 ЗПК и неспазване изискванията на чл.10,ал.1 и чл.11,ал.1, т.10 и т.12 ЗПК, съответно при евентуалност нищожността на клаузите от договора, с които потребителят се задължава да заплаща застрахователна премия и такса ангажимент, както и ответникът да й заплати сумата от 50лв./ частично от 5706,80лв./ като недължимо платена по договора за кредит.
Ответникът в писмения отговор оспорва да е осъществена някоя от хипотезите, на 2 която се позовава ищцата, обосноваваща нищожност на процесния договор за кредит, които възражения се поддържа и във въззивната жалба.
От събраните по делото доказателства е установено и не е спорно от фактическа страна, че са възникнали облигационни отношения въз основа на сключения договор за потребителски кредит EMLN – 17607068 от 07.01.2020 г. между ищцата като кредитополучател и дружеството, на което ответникът е правоприемник - "*****" С.А., клон България, като кредитор. Съгласно клаузите на договора размерът на кредита за потребителски цели е 10000лв., застрахователна премия в размер на 2404,80лв., такса ангажимент 200лв. която се удържа от общия размер на кредита, 72бр. погасителни вноски, всяка от 218,15 лева, като общият размер на поетото договорно задължение е 15706,80лв.
Посочен е като ГПР 11,08%, а като лихвен процент 9,81%. В договора е инкорпориран и погасителен план. В чл.2 от договора е уговорено, че размерът на предоставения по договора заем е равен на сумата, посочена в поле „общ размер на кредита“. Размерът на кредита за покупка на застраховка „защита на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователя , посочен в застрахователния сертификат. Посочената сума в поле“ застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстваща на посочения брой вноски в поле „брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска“. В чл.3 от договора е посочено, че предоставянето на заема от кредитора създава задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска“ и брой в поле „брой погасителни вноски“, и че тези погасителни вноски съставляват плащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на кредитора.
Представен е договор за застрахователно посредничество между "*****" С.А., клон България, като застрахователен посредник и ищцата ,като клиент. В чл.1 са посочени застрахователните дружества, за които клиентът възлага срещу възнаграждение на застрахователния посредник да му посредничи за сключването на застрахователен договор.
Представен е Сертификат EMLN – 17607068 от 07.01.2020г. за застраховка защита на плащанията със застраховано лице по пакет „Стандарт“ и пакет „Комбинирана защита“ и ползващо се лице по допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“ А. Е.
И., ведно с ОУ . В чл.5 от ОУ е вписано, че кредитополучателите едновременно с попълване и подписване на договора за кредит изразяват своето изрично писмено съгласие да се застраховат и приемат настоящите ОУ. Декларацията за приемане на застраховането и ОУ е включена в застрахователния сертификат, който е неразделна част от всеки договор за кредит. Срокът на застраховането е равен на срока на договора за кредит.
Представен е Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити от 07.01.2020г., с кредитор : "*****" С.А., клон България, с посочени параметри на потребителски паричен кредит : общ размер на кредита 10 000лв.,с нетна сума за получаване по сметка 9800лв. / след удръжка на такса ангажимент и застрахователни премии, ако има такива/; размер на погасителните вноски 218,15лв. при 72бр. анюитетни месечни вноски, лихвите и др . разходи са калкулирани в месечната 3 погасителна вноска; обща сума, която следва да се заплати /общ размер на кредита – главницата, заедно с лихвите и разходите / 15706,80лв.; фиксиран лихвен процент от 9,81%;
ГПР 11,08%; в част ІІІ,т.3 е отразено, че за получаване на кредита или за получаването му при конкретно предлагани условия не е задължително сключване на договор за застраховка, свързан с договора за кредит.
От заключението на приетата по делото ССЧЕ се установява, че на 08.01.2020г. по процесния договор е заверена банковата сметка на ищцата със сумата от 9800лв. По процесния договор ищцата е извършила десет плащания общо за сумата от 11 167,19лв. В обстоятелствената част на заключението е отразено как е осчетоводено всяко от тези плащания, като се установява, че са погасявани месечни вноски по кредита от 218,15лв., включващи главница, договорна лихва и застраховка по кредита в размер на 33,40лв., а последната вноска, с която е предсрочно погасен, включва погасяване на главница, лихва и на сумата от 90,66лв. обезщетение за предсрочно погасяване. Относно ГПР експертизата определя, че при главница от 10 000лв., същият следва да е в размер на 18,32%, ако се включи при изчисляването и дължимата по договора застрахователна премия от 2404,80лв.
Без нея ГПР е 11,08%, включващ главница от 10 000лв., договорна лихва и такса ангажимент от 200лв. Сумите, заплатени от ищцата като застрахователна премия, са преведени на двете застрахователни дружества.
От данните по делото се установява, че процесният договор за потребителски кредит попада в приложното поле на чл.9 от ЗПК, като не се твърди и не са представени доказателства при сключването му ищцата като физическо лице, да е действала в рамките на осъществяване на професионална или търговска дейност. Същата има качеството на "потребител" съгласно в §13, т.1 ДР на ЗПК. Предвид на това , в настоящото производство е приложима разпоредбата на чл.7 ,ал.3 ГПК , изискваща от съдът служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор. Разпоредбата на чл.22 ЗПК постановява, че договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени императивните законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите, а именно изискванията на чл.10, ал.1, чл. 11 ,ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12 , ал.1, т.7 - 9 ..
Представените към писмения отговор на ответника договори с трети лица са ирелевантни за настоящия спор, тъй като по тях ищцата не е страна и не е обвързана от създалите се по тях правоотношения.
В случая е осъществена хипотезата на чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК , обуславяща недействителност на процесния договор за потребителски кредит, до който извод е достигнал и първоинстанционният съд.
Въведеното в чл.11, ал.1, т.10 ЗПК изискване е договорът за потребителски кредит да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл.19 ЗПК ГПР по кредита 4 изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Съгласно § 1, т. 1 ДР ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.