Решение № 1083 от 15.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1083 гр. Пловдив, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Надежда Н. Дзивкова Рашкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20245300501937 по описа за 2024 година Производството е образувано по жалба депозирана от Т. И. М. с ЕГН-**********, против отказа на ЧСИ Константин Павлов с рег.№824 да прекрати на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. изпълнително дело №20158240400868 по описа на последния с район на действие ПОС, обективиран в Разпореждане с изх.№50026/10.05.2024г. Жалбоподателят излага твърдения за неоснователност на отказа, със съображения, че срещу длъжникът по изпълнителното дело не са предприемани изпълнителни действия в продължение на две години в периода 02.07.2021г. до 03.07.2023г..

Иска се отмяна на отказа на съдебния изпълнител, като вместо това съдът да постанови, че по изпълнителното дело е настъпила перемпция и същото е прекратено.

Ответниците по жалбата – взискателите в изпълнителното производство С.Г. Груп ЕАД и ТД НАП Пловдив не взимат становище по жалбата.

По реда на чл.436 ал.3 ГПК са постъпили писмени мотиви от ЧСИ Константин Павлов, в които е изразено становище относно допустимостта на 1 жалбата, а по същество - относно нейната неоснователност.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Съдът е сезиран с жалба от лице, имащо качеството на длъжник в изпълнителното производство против действия на съдебния изпълнител – Разпореждане изх.№50026/10.05.2024г, с което ЧСИ К.Павлов е отказал да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК т.е налице е акт подлежащ на съдебен контрол, предвид на което и доколкото жалбата е депозирана в срок, то същата се явява процесуално допустима.

По отношение на нейната основателност:

Видно от данните по делото, изпълнително производство е образувано на 25.03.2015г. по молба на взискателя „Агенция за събиране на вземанията“ ООД , на основание на издаден в нейна полза изпълнителен лист от 18.03.2015г. от ПРС въз основа на Заповед за изпълнение

№10563/04.12.2014г. по ч. гр.д.№17044/2014г. по описа на ПРС срещу длъжника Т. И. М. с ЕГН-********** за събиране на парично вземане .

По повод постъпила молба с вх.№43670/11.04.2024г. за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемция, депозирано от Т.

И. М. с ЕГН-**********, е постановен отказ от съдебния изпълнител К.Павлов, с мотиви, че не е налице двугодишен срок, през който взискателят да не е поискал предприемането на изпълнителни действия.

За да се произнесе по основателността на жалбата, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на ал. 1, т. 8 на чл. 433 ГПК, производството се прекратява когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Постановлението на съдебния изпълнител само прогласява настъпването на някое от визираните в чл. 433, ал.1 ГПК основания, то има декларативно, а не конститутивно действие.

Идеята на законодателя с разпоредбата на ал. 1, т. 8, чл. 433 ГПК, е да бъдат прекратени тези производства, взискателят по които, с пасивното си поведение демонстрира незаинтересованост от събирането на вземането. Според разясненията, съдържащи се в т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК, давността се 2 прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

От данните по делото се установява, че от 02.07.2021г. до 03.07.2023г. не е налице 2 годишен период, през който взискателят не е предприел изпълнителни действия. С молба на 02.07.2021г. взискателят е поискал от ЧСИ извършването на изпълнителни действия.

С разпореждане на ЧСИ от 25.03.2022г., е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника. На 22.02.2024г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като е изпратено запорно съобщение до работодателят му. С насрочването на опис и налагане на запор, съдът приема, че е налице опит за събиране на вземането, независимо, че не се е достигнало до реално изпълнение чрез събиране на суми за погасяване на дълга. В този смисъл, настоящият състав не споделя доводите на жалбоподателя, че само извършването на описа и реалното налагане на запора, представлява изпълнително действие, а разпореждането за насрочването им, не е такова действие. Макар и описа и запора да не са реално осъществени, ЧСИ е насочил изпълнението чрез приложение на конкретен изпълнителен способ и с предприемането на тези действия в рамките на определен изпълнителен способ, каквото изпълнително действие е насрочването на опис и налагането на запор, е прекъсната давността.

Основанието за прекратяване, заложено в разпоредбата на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК е свързано с изтичането на 2 годишен срок, през който взискателят не е предприел изпълнителни действия, като житейски обосновано е предположението, че той е загубил интерес от продължаване на процеса. В 3 конкретният случай не би могъл да се направи такъв извод. Взискателят периодично е искал извършването на конкретни изпълнителни действия за събиране на вземането, включително и в периода

02.07.2021г. до

03.07.2023г., с оглед на което не би могло да се приеме, че е налице пасивно поведение от страна на последния, което би могло да се квалифицира като незаинтересованост от негова страна за събирането на вземането.

При тези данни, съдът приема, че не е налице двугодишен период, през който взискателят не е предприел изпълнителни действия. Изложеното обосновава извода, че изпълнителното производство не се е прекратило „екс леге“, тъй като предвиденият преклузивен двугодишният срок не е изтекъл.

Мотивиран от гореизложеното, отказа на съдебният изпълнител да прекрати изпълнителното производство се явява законосъобразен, а жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба депозирана от Т. И. М. с ЕГН**********, против отказа на ЧСИ Константин Павлов с рег.№824 да прекрати на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. изпълнително дело №20158240400868 по описа на последния с район на действие ПОС, обективиран в Разпореждане с изх.№50026/10.05.2024г.

Решението е окончателн о.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4