Определение № 1012 от 10.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1012 гр. Благоевград, 10.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

София Икономова

Полина Дянкова като разгледа докладваното от София Икономова Въззивно гражданско дело № 20261200500730 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 4343/25.03.2026 г., подадена от Е.

О., жител на Република **********роден на 07.03.1962 г., в СССР, с паспорт № 21602905, личен № 3-0406137-7, насочена против решение № 106 от 23.02.2026 г., постановено по гр.д.№ 305/2024 г. по описа на РС – гр.Разлог, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от Е. О., иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяна на решенията, взети на Общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в жилищна сграда – хотелски тип „Пирин Ривър“ с идентификатор ***, изградена в поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: град Банско, област Благоевград, улица „***“ № 74 76, представлявана от управителя Я.А.Г., проведено на 27.11.2023 година.

Във въззивната жалба се оспорват изводите на РС, че исковете са недопустими.

Обръща се внимание, че не става ясно какво всъщност е възприел РС – че ищецът н живее на адреса и не е бил предоставил данни за контакт, при което приложима се явява презумпцията на чл.16, ал.7 от ЗУЕС или че е бил уведомен по имейл, но на друга дата. Според въззивника, мотивите на съдебния акт са двусмислени и изпълнени с вътрешни противоречия.

1

Оспорва се възприетото от първоинстанционния съд, че исковата молба е подадена на 14.04.2024 г. като в тази насока жалбоподателят се позовава на нормата на чл.62, ал.2 от ГПК.

Твърди се, че в рамките на първоинстанционното производство не са направени каквито и да било твърдения от ответната страна и не са събрани доказателства, че Е. О. не обитава етажната собственост, а точно в обратната насока, според жалбоподателя са събраните гласни доказателства. По този повод се изяснява приложението на чл.13, ал.2 вр. чл.16, ал.7 от ЗУЕС.

Аргументира се становище, че разпоредбата на чл.40, ал.2, вр. чл.16, ал.7 ЗУЕС в приложимата редакция, тълкувана граматически и в исторически аспект, налага извода, че срокът за оспорване на незаконосъобразно решение на общо събрание на етажните собственици започва да тече от връчване на етажните собственици на протокола от проведеното общо събрание. Това се обосновава е използвания от законодателя израз в чл.40, ал.2 ЗУЕС „получаване“ на решението, а в чл.16, ал.7 ЗУЕС - „предоставяне“ на собствениците на копие от протокола и приложенията към него. Сочи се, че както „получаването“, така и „предоставянето“ се свързват с връчване, достигане до заинтересованите лица - собственици, ползватели или обитатели, при което законът има предвид реалното получаване на прение от протокола с оглед запознаване с неговото съдържание, а не латентната възможност етажният собственик да се снабди него. В тази насока се прави разграничение с предходната редакция на текста на чл.40, ал.2 ЗУЕС, в която е предвидено срокът за оспорване на решение на общото събрание да тече от „оповестяването“ на решението по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС. С оглед на това се оспорват изводите на РС, че твърденията на ищеца, че е получил копие от протокола на 12.02.2024 г. противоречат на предвидената процедура по чл.16, ал.7 от ЗУЕС за уведомяване, че протоколът от събранието е изготвен. В същото време, въззвиникът оспорва да му е предоставен протокол и на електронната му поща на 04.02.2024 г.

Относно спазване на преклузивния срок по чл.40, ал.2 от ГПК за оспорване решения на ОС, въззивникът се позовава на произнасянето на ОСБлагоевград във връзка с поисканото обезпечение на иска.

По отношение писмените доказателства се прави оплакване, че въпреки своевременното им оспорване, РС не е открил производство по чл.193 от ГПК 2 и не е назначил съдебно-графологична експертиза.

По отношение събраните и обсъдени в решението на РС-Разлог гласни доказателства се сочи, че за част от фактите е налице забрана за установяване със свидетели, съобразно предвиденото в чл.164, ал.1 от ГПК, Иновикерат се и оплаквания досежно възможността определени лица да са свидетели по делото, като се развиват съображения, че тези от тях, които са етажни собственици са страни по делото и не могат да участват в друго процесуално качество. Твърди се, че етажната собственост, която не е учредила сдружение за управление, т.е. не е персонифицирана, се управлява от общото събрание на етажните собственици, респективно на етажните собственици и обитателите чрез взетите от него решения, като в производството по иск с правно основание чл.40, ал.2 от ЗУЕС о тветник не е етажната собственост, а всички останали етажни собственици, включително свидетелите К.Г.-Г. и Л.В.. При това се обръща внимание, че изключвайки показанията на тези двама свидетели, не са събрани каквито и да е други доказателства за свикването на процесното ОС, нито пък е направена от РС съпоставка между гласните доказателства и останалите събрани такива по делото. Според жалбоподателя, първоинстанционния съд едностранчиво е обсъдил единствено заинтересоваността на водените от него свидетели.

Изразява се становище, че ответниците не са успели да докажат, посредством пълно и главно доказване, автентичността на датата на която е съставен представения с отговора на исковата молба списък на присъстващите собственици, ползватели и пълномощници на общото събрание. Освен това се заявява, че по този начин не може да бъде изяснен въпросът колко от собствениците са присъствали в действителност на проведеното общо събрание – лично или чрез пълномощник, респ. дали е имало изискуемия от ЗУЕС кворум за приемане на всяко едно от решенията.

Във въззивната жалба се отбелязват и допуснати при изготвяне на протокол от ОС нарушения на чл.16, ал.5 от ЗУЕС, като се подчертава, че от него не става ясно как присъствалите етажни собственици са гласували за отделните решения. По отношение представените с отговора на исковата молба карти за отразяване на начина на гласуване, се твърди, че същите не отговарят на предвидения в закона ред, по който следва да бъдат обективирани решенията на собствениците, ползвателите и пълномощниците, предвид което се определят като неотносими за предмета на спора. С оглед на това се настоява, че не е доказано, че е бил събран необходимият кворум от идеални части от общите части на етажната собственост, необходим за провеждането на общото събрание на етажните собственици.

Изрични възражения се правят и по отношение на лицата, участвали в 3

ОС като пълномощници на етажни собственици. Обръща се внимание, че липсват данни дали представителите са етажни собственици, както липсват нотариално заверени пълномощни. Посочват се конкретни нарушения при представителството на етажните собственици, като се набляга на факта, че К.Г.-Г. е представлявала повече от трима етажни собственици. Съзират се нарушения и при представителството на Д.Дж. и У.Дж., които са представлявани на общото събрание от адв. С.И.П., но от пълномощното на последния ставало ясно, че представителната му власт е учредена от други лица, а именно Дж.У.У. и Л.Ш.У..

Въззивникът посочва и нарушения, допуснати при определяне на протоколчика на ОС, тъй като същият е лице, упълномощено от И.О., но само за участие в ОС, без да изпълнява подобни функции. Освен това предложението г-жа С. да е протоколчик е направено от К.Г.-Г., вместо от председателя на ОС – Я. Г..

Според жалбоподателя, налице са нарушения и при провеждане на ОС досежно обявения начален час и този,в който то е започнало. Твърди се, че събранието е насрочено за 27.11.2023 г. от 9 ч., а е започнало в 9.45 ч.

Подчертава се, че този ден и час е неудобен, което възпрепятства присъствието на много хора от етажната собственост. Изразява се становище, че напълно целенасочено ОС е проведено при условия и по начин /вкл. и въведения регистрационен режим/, правещи изключително трудно, дори невъзможно, присъствието на етажните собственици, които да могат активно и самостоятелно да участват в събранието, като вземат думата, правят предложения по точките от дневния ред на събранието и гласуват съобразно собствената си воля. Заявява се, че не става ясно дали забавянето на събранието с близо 1 ч. е във връзка с хипотезата на чл.15, ал.2 от ЗУЕС, а именно поради липса на кворум.

Жалбоподателят сочи, че той е бил лишен от възможността да се снабди и да се запознае с всички приложения към протокола, част от които са и пълномощните на присъствалите на събранието адвокати и други пълномощници.

Оспорват се и решенията от ОС и в частност приетия по т.6 бюджет за периода от 01.09.2023 г. до 31.08.2024 г. Според въззивника, една не малка част от описаните в приложения към протокола проекто-бюджет пера не 4 попадат в дефиницията на § 1, т. 11а от ДР на ЗУЕС. В тази насока се подчертава, че етажните собственици нито имат възможност да използват общ автомобил на ЕС, нито имат възможност да ползват пощенски и куриерски услуги, които са все услуги, за които е предвидена една не малка сума от бюджета за 2023-2024 г. на ЕС. Освен това се твърди, че сградата не е отоплявана редовно, както и че шестима души, за които е предвидена в бюджета на ЕС заплата, са служители на „Г. и Г.“ обслужват основно в техен интерес даването на апартаменти под наем под формата на лиценз за хотелиерска дейност.

По отношение решението по т.5.1 се твърди, че то е прието извън обявения дневен ред. В тази насока се отбелязва, че в дневния ред е предвидено и етажните собственици са предварително информирани, че ще се определя размера на вноската за управление н поддържане, а не че ще се променя начина на разпределяне на тези разходи.

С оглед на това се иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение на РС-Разлог, като вместо него постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск като отмени решенията на ОС на ответната етажна собственост, взети на 27.11.2023г.

В жалбата се правят доказателствени искания за събиране на писмени доказателства, за назначаване на съдебно-грахологична и съдебно-техническа експертизи, както и за оглед на движима вещ – видеозапис.

В срока за отговор на въззивната жалба, такъв е постъпил от насрещната страна, с който се оспорва жалбата и се изразява становище за правилност на постановеното от РС-Разлог решение.

По съществото на спора се отбелязва, че процесното общо събрание бе свикано с покана, поставена на 20.09.2023 г. входната врата на сградата и на вратите на рецепцията на сградата, като събранието е проведено на 27.11.2023 г. по реда на чл. 15, ал. 1 от ЗУЕС. В едноседмичен срок след провеждане на общото събрание беше изготвен протокола от същото, като на 04.12.2023 година бе поставено на главната врата на етажната собственост, както и на двете входни врати на рецепцията на сградата съобщение по реда на чл. 16, ал.

7 от ЗУЕС, че протоколът от общото събрание е изготвен и може да бъде получен от всеки собственик, който желае да се запознае с него.

Според въззиваемия, към момента на провеждане на общото събрание и 5 поставяне на съобщение по реда на чл.16. ал.7 от ЗУЕС, въззивникът не е.изпълнил задълженията си по чл.7, ал.3 от ЗУЕС и чл.13, ал.2 от ЗУЕС, т.е. не е предоставил адрес в страната или електронен адрес, на който да му бъдат изпращани покани или съобщения по чл.16 от ЗУЕС. С оглед на това се изразява становище, че той следва да се счита за уведомен, че протоколът от общото събрание е изготвен със залепване на съобщението по чл.16, ал.7 от ЗУЕС, от която дата за. него е започнал да тече и предвидения в чл.40. ал.2 от ЗУЕС 30-дневен срок за оспорване на решенията на общото събрание. При това се прави извод, че срока по чл.40, ал.2 от ЗУЕС за въззивника е изтекъл на 04.01.2024 г., при което предявения от него иск на 14.03.2024 г. е несвоевременен.

В допълнение се сочи, че съпругата на ищеца Н.О. за първи пъг е посочила електронен адрес за уведомяването на нея и съпругът й Е. О. едва на 12.02.2024 г., когато е поискала и да й се предостави на хартиен носител протокола от проведеното на 27.11.2023 г. общо събрание.