Решение № 89 от 18.03.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Перник, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500009 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по въззивна жалба вх. на ПРС № 32316/28.11.2025 г., подадена от П. И.

М. с ЕГН:********** и адрес: *** чрез адвокат С. Й. от САК срещу решение № 975/01.11.2025 г., постановено по гр. дело № 767/2025 г. по описа на Районен съд – Перник, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр.

Перник, ул. „Средец“ № 11, с ЕИК:823073638 на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: 439,44 лв. - главница, представляваща неплатена цена за доставена, отведена и пречистена вода до недвижим имот, находящ се на адрес: ***, с абонатен № ***, за периода от 24.08.2023 г. до 22.10.2024 г., и лихва за забава на месечните плащания в размер на 27,25 лв., начислена върху претендираната главница за периода 10.11.2023 г. 10.01.2025 г., както и законна лихва върху главницата в размер на 439,44 лв. от датата на депозиране на исковата молба - 25.02.2025 г., до окончателното изплащане на вземането; както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 700 лв., представляваща разноски по делото.

Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли окръжния съд да го отмени и постанови ново, с което да отхвърли исковете.

Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Излага съображения, че не било установено наличието на валидно облигационно 1 правоотношение между страните и на реална доставка на услугите.

Качеството „потребител“ по закон (ЗРВКУ и Наредба № 4) било обвързано с притежаването на вещно право на собственост или ползване върху имота. В случая, първоинстанционният съд приел за доказателство единствено неофициална справка от Агенция по вписванията, която имала само оповестително действие и не била титул за собственост (като нотариален акт). Справката не носела подпис на длъжностно лице и нямала официална доказателствена сила. ВиК дружеството било длъжно да съхранява копия от документите за собственост при откриване на партида, но не представило такива по делото.

Ищецът не бил доказал, че претендираното количество вода действително било доставено в имота. Съдът се доверил на съдебно-счетоводна експертиза, която обаче изследвала само вътрешните счетоводни регистри и фактури на самото ВиК дружество (частни документи) и не установявала физическото преминаване на вода през водомера. Не били представени „карнети“ за реален отчет на място, нито била изготвена съдебнотехническа експертиза, която да провери изправността и показанията на уредите.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК „Водоснабдяване и канализация“ ООД чрез юрисконсулт З.П. е подало отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли окръжния съд да я остави без уважение и потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение.

Навежда доводи и твърдения, че справката по партида, получена чрез отдалечен достъп до Имотния регистър била напълно годно доказателство. Вписването на „покупкопродажба“ на името на П. И. М. по партидата на имота по безспорен начин установявало правото му на собственост. Цитира разпоредби от Правилника за вписванията (чл. 42) и ЗКИР (чл. 8 и чл. 93), според които Имотният регистър бил публичен и справките от него отразявали актуалното състояние на вещните права. Дружеството поддържа тезата, че веднъж установен като собственик чрез данните в регистъра, ответникът автоматично придобивал качеството „потребител“, което пораждало задължението му за плащане на предоставените услуги.

В съдебно заседание пред въззивния съд страните, редовно призовани, не са се явили и не са изпратили представител. Преди съдебно заседание са представили писмени становища, с които поддържат подадените от тях съответно въззивна жалба и отговор, както и направените с тях искания.

Окръжен съд – Перник, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

Производството пред Районен съд – Перник е образувано по искова молба на 2

„Водоснабдяване и канализация“ ООД срещу П. И. М., с която се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца, както следва: сумата от 439,44 лв. - главница, представляваща неплатена цена за доставена, отведена и пречистена вода до недвижим имот, находящ се на адрес: ***, с абонатен № ***, за периода от 24.08.2023 г. до 22.10.2024 г.; лихва за забава на месечните плащания в размер на 27,25 лв., начислена върху претендираната главница за периода 10.11.2023 г. - 10.01.2025 г.; както и законна лихва върху главницата в размер на 439,44 лв. от датата на депозиране на исковата молба - 25.02.2025 г., до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е налице облигационно отношение, възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа се, че ответникът е потребител на ВиК услуги и че за процесния период ищецът му е предоставил ВиК услуги за посочения в исковата молба имот, находящ се на адрес: ***, с абонатен № ***, които не са заплатени.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Излага доводи, че по делото липсват доказателства, че е собственик или титуляр на вещно право на ползване на процесния имот в посочения в исковата молба период, както и че исковата молба не отговаря на изискванията за редовност на ГПК, тъй като вземането не е индивидуализирано с посочване на претендираната сума за всеки отделен месец. Поддържа, че исковата претенция за главница е недоказана, тъй като не са представени фактури от ищеца за претендираните вземания за процесния период. Оспорва реалната доставка на твърдения обем ВиК услуги в имота, както и че отчитането на водомерите за имота е осъществявано в съответствие с изискванията на действащото законодателство. Оспорва изправността на средството за търговско измерване водомер в имота. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Съобразно изложеното е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Претендира разноски.

Пернишкият окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно като постановено от законен съдебен състав, в императивно изискващата се от закона писмена форма и в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда, както и за допустимо, доколкото съдът се е произнесъл по същество по предявените процесуално допустими осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Относно правилността на решението в обжалваната му част, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с жалбата доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:

Като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, както и с оглед неприети в настоящата инстанция нови доказателства, които да обуславят променени фактически констатации, настоящият съдебен състав напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, поради което и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща изцяло към изложените в обжалваното 3 решение изводи от фактическа страна. А въз основа на установените факти и обстоятелства, настоящият съдебен състав намира така предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ООД срещу П. И. М. осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за изцяло основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени в пълния им размер. Достигайки до същия извод, първоинстанционният съд е изложил правилни и законосъобразни мотиви, съответстващи на събраните по делото доказателства и установените чрез тях факти и обстоятелства, поради което напълно се споделят от настоящия съдебен състав, който поради това и на основание чл. 272 ГПК препраща изцяло и към тях.

С оглед възраженията по въззивната жалба на П. И. М., въззивният съд отбелязва и следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в тежест на ищцовото дружество е да докаже при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: че между него и ответника е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги в рамките на процесния период, по силата на което се е задължил да предоставя водоснабдителни и канализационни услуги на ответника, а за последния е възникнало задължение да заплаща възнаграждение за тези услуги, както и че в посочения период са предоставени водоснабдителни и канализационни услуги на претендираната стойност.

Съгласно дефиницията на § 1, ал. 1, т. 2, б. „а” и б. „б” от Закона за регулиране на водоснабдителните услуги потребители на водоснабдителните и канализационните услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Аналогична е нормата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, предвиждаща, че потребители на ВиК услугите са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води (т. 1); собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради-етажна собственост (т. 2); собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение (т. 3).

В случая, от представената и приета като писмено доказателство по делото справка № 25815/09.01.2025 г. чрез отдалечен достъп по данни за физическо лице/юридическо лице за всички служби по вписванията за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода 01.01.1991 г. - 09.01.2025 г. (л. 11), се установява, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот, като е придобил собствеността върху същия чрез договор за покупкопродажба от 08.09.2017 г., поради което има и качеството на потребител на ВиК услуги за 4 процесия период и същият е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявените искове.

Съдът намира за неоснователно възражението на въззивника, че тази справка няма доказателствена стойност. Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно нормата на чл. 44, ал. 1 от Правилника за вписванията писмените справки се състоят в издаване на удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване на преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата, а според чл. 45 от Правилника за вписванията удостоверенията се отнасят до: а) за определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено време. Нормата на чл. 80 ЗКИР предвижда, че актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закона форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. В случая справката е извършена на основание чл. 42, ал. 2 ПВп. и предвид изложеното се налага извод, че има доказателствена сила за отразените в нея факти – датата на извършването на вписванията, вписан документ, страните по него и недвижимия имот, за който се отнася вписването. В случая от посочената справка от Агенцията по вписванията се установява, че ответникът е станал собственик на процесния имот, закупувайки на 08.09.2017 г. с нотариално оформен договор за покупкопродажба. Ответникът не е навел никакви конкретни възражения по отношение на представената справка и отразените в нея обстоятелства, нито е ангажирал доказателства, оборващи отразените вписвания, като направените от него възражения в тази връзка са изцяло бланкетни. Не се твърди и не е доказано правото на собственост върху имота да е прехвърлено в полза на трети лица. Поради това и с оглед на посочените норми от Закона за регулиране на водоснабдителните услуги и от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. настоящият съдебен състав приема, че в рамките на процесния период между страните по делото е съществувало облигационно правоотношение по договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, въз основа на което П. И. М. се явява потребител на тези услуги и задължен да заплаща на „Водоснабдяване и канализация“ ООД тяхната стойност. По отношение на същото са приложими клаузите на общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор - „Водоснабдяване и канализация“ ООД - гр. Перник на основание чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/ 14.04.2004 г., доколкото не се твърди и доказва да е налице писмено споразумение с потребителя по чл. 8, ал. 4.