Решение № 450 от 02.04.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. Велико Търново, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯВОР ДАНАИЛОВ при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело № 20254110101563 по описа за 2025 година

Ищецът Д. К. Д. твърди в исковата си молба, че сключил с ответника договор за потребителски кредит № ******* от **.**.****г., като съгласно договора следвало да върне получената сума 1000 лв. с общ размер на плащанията 1016.67 лв., с 40% лихва при ГПР 49.51%. Счита и клаузата от договора за паричен заем, предвиждаща представяне на обезпечение за нищожна, като „неравноправна клауза“ на основание чл.143 от ЗЗП. В противоречие с чл.19, ал.4 от ЗЗП дължимото възнаграждение по договор за поръчителство от 164.15 лв. със свързаното дружество „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД не била включена в ГПР.

Предявява иск против „КРЕДИСИМО“ ЕАД за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит № ******* от **.**.****г. на основание чл.22 от ЗПК вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.11 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК. Претендира разноски.

Ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД гр.София с молба от съдебно заседание оспорва исковете против него, като неоснователни и недоказани. Счита, че при сключване на договора за потребителски кредит били спазени изцяло изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Позовавайки се на съдебната практика моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноските.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното и достига до следните прави изводи:

Ищецът счита, че договорът за кредит е сключен в нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото посочения годишен процент на разходите не отговаря на 1 действителния по договора, тъй като към него следвало да се включи и възнаграгждението по договора за поръчителство, сключен с ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, което водело до значително неравновесие в правата и задълженията на страните по договора. Поради това и същата клауза била нищожна, като неравноправна, което водело до липса на реквизитите по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е посочено какви следва да са реквизитите на договора за кредит съобразно тази разпоредба – годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Според представения по делото от ответника „КРЕДИСИМО“ АД договор за потребителски кредит № ******* от **.**.****г. и приложение № 1 към него, кредитодателят предоставя на ищеца кредит в размер на 1000 лв., при лихвен процент 40.00 % и ГПР 49.51%, като падежа на е 6.12.2023г.

В чл.4, ал.1 от договор за потребителски кредит № ******* от **.**.****г. са уоворени задължения за длъжника за представяне на поръчителство с „одобрено от КРЕДИСИМО юридическо лице /поръчител/“. Според ал.2, в случай, че кредитополучателят не предостави обезпечението, ще се счита, че заявлението не е одобрено и договора не поражда действие между страните.

Изложената фактическа обстановка не основава наличие на нарушения по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото в договора се съдържат всички реквизити, посочени в тази разпоредба. Обстоятелството дали предвидената в договора за гаранция с другия ответник сума следва да бъде включена в ГПР по договора за кредит не рефлектира върху действителността на целия договор. То би могло да доведе евентуално до недействителност на тази клауза в договора, но не и на договора като цяло. В този смисъл съдът намира, че доводът на ищеца, че не е спазено съдържанието на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото размера на ГПР не бил включен в договора за потребителски кредит, е неоснователен.

Ако дадена клауза от договора е нищожна, тя е нищожна сама за себе си, и не влече нищожност на целия договор, ако договорът би бил сключен и без нея, съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД. Законът за защита на потребителите урежда изрично неравноправните клаузи, при наличието на които, само те се явяват нищожни, а не целият договор. Така е и според Закона за потребителския кредит, където е регламентирано, че при наличие на клаузи от договора, които предвиждат вземания, надхвърлящи максималния размер на ГПР, именно тези клаузи и вземания са недействителни, а не целия договор, видно от чл.19, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗПК – изрично чл.19, ал.5 от ЗПК, според който клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни, а според ал.4 годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК е относимо именно към разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и касае действителността на клауза, с която се 2 надхвърля размера на ГПР, което не влече след себе си недействителност на целия договор.

Също така обстоятелството дали предвидената в договора за гаранция допълнително дължима сума изобщо следва да бъде включена към общо дължимата сума по договора за кредит и в ГПР е също въпрос, относим към действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло, което е предвидено изрично в разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК. Аргумент за това се извежда и от разпоредбата на чл.19, ал.6 от ЗПК, съгласно която при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.

Според процесния договор за потребителски кредит, ответникът предоставя на ищеца кредит в размер на 1000 лв., при конкретно посочени в договора лихвен процент и ГПР, като погасяването му се извършва на посочен падежа. Други задължения за кредитополучателя по този договор няма, няма и неясноти по отношение на тези клаузи.

Още повече, както беше посочено по-горе дали посочения размер на ГПР е правилно посочен е относимо към чл.19, ал.4 от ЗПК и не води до недействителност на целия договор.

Дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР по договора за потребителски кредит е 49.51 %, то това по никакъв начин не заблуждава потребителя за параметрите на договора и задълженията му по него. В договора е посочен лихвения процент по кредита /40 %/, както и годишния процент на разходите по кредита. Невключването на уговорено в чл.4, ал.1 от договора допълнително плащане по договор за поръчителство в ГПР не обосновава извод за нищожност на договора за кредит. Още повече, че в договора за кредит няма уговорено задължение за длъжника за заплащане на други суми.

Следва отново да се посочи, че в Закона за потребителския кредит изчерпателно са предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски кредит и същите не могат да бъдат заменяни с други и да се тълкуват разширително, а именно, че при неправилно посочен ГПР да се счита, че договорът е недействителен като цяло, при положение, че има изрична разпоредба, която регламентира това, а именно чл.19, ал.4 ЗПК.

Предвид изложените мотиви съдът намира, че е спазена и разпоредба по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК – посочен е ГПР и общо дължима сума, съобразно допусканията при изчисление на ГПР.

Според съдебната практика на ВКС по тези дела и според правната доктрина, в хипотезата на чл.22 във вр. с чл. 23 от ЗПК следва да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал.

4, пр.1 от ЗЗД, тъй като частичната недействителност е уредена с изрична императивна норма и тя води до извода, че договорът е недействителен само в частта за лихвите, таксите, разходите и др., но не и в частта за главницата, която продължава да се дължи. Наличието на заблуждаващи условия и клаузи с нелоялен характер от договора е основание за преценка за наличие на неравноправност на тези клаузи, което води до нищожност именно на тези клаузи, а не на договора за кредит като цяло. При предявен иск за нищожност на договора за кредит или на клауза от такъв, съдът не може служебно да направи проверка дали договорът не е нищожен и на друго, незаявено от ищцата, основание. По иск за нищожност съдът е обвързан единствено от заявените от ищеца основания за това и няма правомощия за 3 служебна преценка, в противен случай би се произнесъл по непредявен иск и решението ще е недопустимо.

Предвид на изложените мотиви предявения иск против „КРАДИСИМО“ АД с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за прогласяване за нищожен на договор за потребителски кредит № ******* от **.**.****г., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.8 от ГПК ищцата дължи на „КРЕДИСИМО“ ЕАД юрисконсултксо възнаграждение в размер на 76.69 евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. К. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: обл. ***, общ ***, гр. ***, ул. „***“ № ***, против „КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша" 146 /сграда „А"/, ет. 2, Бизнес център „България", иск правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.11, ал.1 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК, за прогласяване за нищожен на договор за потребителски кредит № ******* от **.**.****г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Д. К. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: обл. ***, общ ***, гр. ***, ул. „***“ № ***, против „КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша" 146 /сграда „А"/, ет. 2, Бизнес център „България", сумата 76.69 евро /седемдесет и шест евро и шестдесет и девет евроцента/ юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4