Решение № 161 от 18.07.2023, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Исперих, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря Анна В. Николова като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско дело № 20223310100457 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 124 ГПК.

Образувано е по изпратено по подсъдност гр.д. № 761/2022 г. по описа на РС – Р. след отвод на всички съдии и съгласно Определение № 289/25.07.2022 г. на ОС – Р. по в.ч.гр.д. № 211/2022 г.

Постъпила е искова молба вх.№ 3399/18.04.2022 г. по вх.регистър на РС Р. от М. П. П., ЕГН-********** от гр.С., община С., ул.“Е.“ № .., против С. В.

П., ЕГН-********** и Н. В. С., ЕГН-**********, двете от гр.Р., като моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на недвижим имот: Дворно място, находящо се в с.У., обл.Р., ул.“З. С.“ №.., с площ от 1006 кв.м., съставляващо поземлен имот 449, за който е отреден УПИ VІІ180, 240 в кв.36 по плана на селото, незастроено, при съседи: улица, имоти 183, 181, 448 и 179, както и да отмени като незаконосъобразен издадения в полза на ответниците констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство, № 138, том 4, рег.№ 6683, дело № 575/2018г. по описа на Нотариус Р. И., рег.№ 378 на Нотариалната камара и с район на действие РС-Р.. Претендира за разноските по делото.

Ищцата твърди, че е придобила същия имот от родителите си П. И. П. и Б. М. П., с Договор от 08.06.1993г. за прехвърляне на недвижими имот срещу задължение за издръжка и гледане по нотариален акт № 24, том 4, дело № 1159/1993г. по описа на Разградски районен съд. Към него момент не била омъжена, поради което притежавала имота като лична собственост. Твърди, че живее и работи в гр.С., но семейството й било от гр.Р., поради което ежегодно посещавала имота си и организирала стопанисването му. Основно за това се грижел съседа й В., с когото била в много добри отношения. Той имал животни и косял тревата в имота. С него постигнали договореност за ползване на имота срещу заплащане на годишен наем в размер на 20.00 лева.

1

След смъртта на съпругата му, обаче, той уведомил ищцата (преди години), че се отказва да ползва имота, тъй като не можел да се грижи сам за животните. Продължили да поддържат добри отношения, като при всяко нейно идване в гр.Р. и в с.У., се срещала с радост с него, като никога не е имало и намек за посегателство върху собствеността на имота й. Последната им среща била през лятото на 2017г., когато чичо В. й споделил, че е неизлечимо болен. След няколко месеца починал. Тогава или на следващата година ищцата говорила с човек от селото – Г., който наемал земеделски земи, но не постигнали съгласие за ползването на имота. Тъй като същият не се ползвал целогодишно, през последните години ищцата подавала декларации към Община-Р. за корекция на такса-смет и била одобрявана.

През първите месеци на 2022г. с изненада установила, че собственият й имот има други собственици – ответниците, които били признати за такива по давност и наследство. Твърди, че техните родители били собственици на съседния застроен имот, в който живеели, като никога не са имали претенции, нито са упражнявали фактическа власт върху процесния имот, освен уговореното помежду им право на ползване. Счита, че за снабдяването на ответниците с нотариален акт са използвани неверни показания на свидетели, като след издаването на същия, между ответниците бил сключен и Договор за доброволна делба от 10.08.2018г., по силата на който процесният имот е поставен в дял на Н. В. С.. Ищцата оспорва вещно-прехвърлителното действие на този договор, тъй като съделителите са разпределили право на собственост върху имот, който не притежават. Твърди, че към момента ответниците не са установили фактическа власт върху имота. С горните обстоятелства обосновава правния си интерес от предявените искове.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с адв.М. Д., която поддържа исковата молба и излага подробни съображения в писмена защита.

В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответниците Н. В. С., ЕГН-**********, лично и като пълномощник на С. В.

П., ЕГН-**********, двете от гр.Разград, действащи чрез упълномощен адв.М. М., АКгр.Р., съдебен адрес: гр.Р., ул.“Х. К.“ № .., партер, представят писмен отговор, като оспорват като неоснователни предявените искове.

Твърдят, че ищцата е била собственик на процесния имот, но към минал момент, като е загубила владението и собствеността върху имота, който е придобит от ответниците въз основа на наследяване и давностно владение, продължило повече от 10 години. Считат, че ищцата се дезинтересирала от имота и не е посещавала с.У. повече от 25 години, като оспорват и твърдението, че е имала уговорка с бащата им В. С. В. за ползване на имота под наем. През 1987г. родителите им В. и В. В. закупили имот в с.У., на ул.“Г.С.Р.“, където ремонтирали къщата и заживели там, както в гр.Р., така и на село, където отглеждали много животни – прасета, крави, кози, кокошки, имали и кон. Тези животни се намирали в празното дворно място, което продължавало след построената в имота голямата каменна плевня и достигало до другата улица „З. С.“. Там имало метална врата, през която влизали и излизали животните, коли, земеделска техника. В същото дворно място родителите им складирали бали със слама, дърва, стопански инвентар, като имало заградено място за животните. По този начин го владеели и стопанисвали като свой собствени имот, което било достояние на съседите и хората от селото. Целият имот, който са владеели, стопанисвали и ползвали родителите им, бил ограден с каменни дувари, а на места с телена мрежа на бетонова основа, с излаз на две улици – от север и юг. Никога не са споделяли 2 пред дъщерите си, че празното дворно място, с площ около декар, се ползва от тях под наем или че заплащат такъв на ищцата М. П. П.. Твърдят, че са прекарвали значително време заедно с родителите си, живеейки в процесния имот, като не са виждали ищцата да идва в имота, както и да разговаря с родителите им. По описания начин имотът се владеел и стопанисвал от семейството им вече 34 години, като хората в селото, приятелите им, съседите им, знаели, че имотът е техен и никой не им е оспорвал собствеността. Майка им В. М. В. починала на 18.08.2010г., като след смъртта й, баща им продължил да гледа животни, но намалил бройките. По-късно се разболял, претърпял две операции, поради което през 2016г. и 2017г. продал животните.

Починал на 12.01.2018г.

Твърдят, че ищцата не е идвала и не е посещавала имота нито преди смъртта на майка им, нито след това, като по никакъв начин не е прекъсвала установеното от тях владение върху имота. След смъртта на баща им също не ги е търсила като наследници за уреждане на отношенията помежду им във връзка с владението върху имота. Родителите им притежавали нотариален акт за закупения от тях имот - НА № 199, том ІІ, дело № 746 от 28.07.1987г. на РС-Р., като имотът представлява Дворно място с площ от 1310 кв.м., съставляващо урегулиран парцел VІ-180 в кв.36 по плана на с.У., ведно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня, трайни насаждения и подобрения, като фактически, целият имот, който ползвали бил урегулиран в два отделни парцела: VІ-180 и VІІ-180, 240, но между тях нямало поставена ограда и по никакъв начин, не било видно, че имотът не е един общ парцел, а два отделни. При направените справки в Община-Р., в разписния лист за собствениците на имота, не фигурирали нито ищцата, нито нейните праводатели – родителите й, като не били отразени и притежаваните от тях документи за собственост, и тъй като тези хора не били известни на ответниците, както и не са им предявявали претенции за имота, те решили да се снабдят с документ за собственост и върху парцел VІІ-180, 240 въз основа на давностно владение и наследство. Впоследствие, на 10.08.2018г. подписали и Договор за доброволна делба, въз основа на който Н. В. С. придобива изключителната собственост върху поземлен имот с пл.№ 180, целият с площ от 2260 кв.м., от който е част процесния недвижим имот.

Със Заповед № 679 от 2020г. на Кмета на Община-Р., същият поземлен имот № 180 бил разделен по дворищно-регулационна граница отново на два имота, с отредени нови кадастрални номера, съответно: 449 и 448, с цел полесната им продажба, като № 449 е идентичен със спорния парцел VІІ-180, 240. Ответниците противопоставят възражение за придобиване на този имот по давност от Н. В. С., въз основа на непрекъснато, несъмнено, явно е необезпокоявано владение, считано от 1988г. до настоящия момент, при съответно присъединяване на упражняваното владение от нейните родители/наследодатели и деривативен способ – делба. Претендират за отхвърляне изцяло на предявените искове.

В съдебно заседание ответницата Н. С. се явява лично, а С. П. не се явява.

Упълномощеният и от двете адв.М. М. от АК – Р. поддържа писмения отговор и излага подробни съображения в писмена защита. Претендира за сторените в производството разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Безспорно се установи по делото, че бащата на ответниците – В. С. В., е придобил през 1987 г. с договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 199, том 2, дело № 748/1987г. на 3

Разградски районен съд, собствеността върху дворно място от 1310 кв.м., съставляващо урегулиран парцел № VI – 180 от кв. 36 по плана на с.У., Р. окръг, ул.Г. Р.“ № .. с построените в него жилищна сграда от 4 стаи и килер, лятна кухня, трайни насаждения и подобрения. Към момента на сключване на договора В. В. е бил в законно сключен граждански брак с В. М. В., поради което имотът се явява съпружеска имуществена общност (СИО), съгласно действащия към този момент СК от 1985 г.(отм.). След закупуване на имота съпрузите направили ремонт и заживели в къщата, като започнали да отглеждат животни. За целта използвали и празното дворно място, което се намирало зад голямата каменна плевня, и което съставлява спорния имот – дворно място, находящо се в с.У., ул.З. С.“ №.., с площ от 1006 кв.м., за което е отреден УПИ VII – 180, 240 в кв. 36 по плана на селото, незастроено. Между двата имота нямало видима граница и не била изградена ограда. Процесният имот имал голяма метална порта с излаз на ул.“З. С.“, през която били изкарвани животните на паша. През годините В.В. и В. В. отглеждали в това дворно място много животни – прасета, крави, кози, пуйки, кокошки, като там складирали и бали със сено, дърва за огрев, селскостопански инвентар и др.

Междувременно с Договор от 08.06.1993г. за прехвърляне на недвижими имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в НА № 24, том 4, дело № 1159/1993г. по описа на Разградски районен съд , ищцата М. П. придобила собствеността върху процесното дворно място от своите родители П. И. П. и Б. М. П.. По делото е представен и НА № 171, том 2, дело № 1065/28.05.1993 г. на РРС, с който бащата на ищцата е признат за собственик по давностно владение, наследство, делба и покупко-продажба на същото празно дворно място. При периодичните си посещения в гр.Разград ищцата е заплащала дължимите за имота данък и такса битови отпадъци, като по делото са представени дубликати от приходни квитанции за периодите 2006 г.

– 2008 г., 2012 г. - 2017 г., 2018 – 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. (л. 61 – л.

65). За 2021 г. и за 2022 г. ищцата е подала декларации за освобождаване от част от ТБО (л.66).

През 2010 г., след смъртта на съпругата В. В., бащата на ответниците намалил броя на животните, които отглеждал, а в последствие, след като той самият се разболял през 2016 г. – 2017 г., продал останалите животни. На 12.01.2018 г. В. В. починал. След неговата смърт ответниците се снабдили с документ за собственост и върху парцел VІІ-180, 240 въз основа на давностно владение и наследство – НА № 138, том 4, рег.№ 6683, дело № 575/2018г. по описа на Нотариус Р. И., рег.№ 378 на Нотариалната камара и с район на действие РС-Р.. В последствие, на 10.08.2018г. подписали и Договор за доброволна делба, въз основа на който Н. В. С. придобива изключителната собственост върху поземлен имот с пл.№ 180, целият с площ от 2260 кв.м., от който е част процесния недвижим имот (л.9 - л. 12 от гр.д. № 761/2022 г. на РРС).