Решение № 22891 от 17.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22891 гр. С., 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110140997 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на М. С. Д. срещу „И.А.М.“ АД и „Ф.Б.“ ЕООД, с която са предявени искове с правно основание както следва: искове с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК срещу „И.А.М.“ АД с искане да се прогласи нищожността на Договор за паричен заем № 4939603 от 30.10.2023 г.; искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД срещу „Ф.Б.“ ЕООД с искане да се прогласи нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № 4939603 от 30.10.2023 г., както и частичен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на „Ф.Б.“ ЕООД да върне на ищеца сумата от 5 лв. – частична претенция от 1033,56 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за предоставяне на гаранция № 4939603 от 30.10.2023 г.

В исковата молба се твърди, че на 30.10.2023 г. ищецът сключил Договор за паричен заем № 49396031 с „И.А.М.“ АД, като страните се уговорили отпуснатият заем да е в размер на 2500 лв., видът на вноската – двуседмична, а лихвен процент не бил посочен. В чл. 4 от договора било уговорено, че страните се съгласяват заемът да бъде обезпечен с едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, които следвало да отговарят на следните условия: да представят служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетният размер на същото да е минимум 1 000 лв., да работят по безсрочен трудов договор, да не са заематели или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „И.А.М.“ АД, да нямат неплатени осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат – кредитната им 1 история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки. При сключването на договора за заем, ищецът сключил и Договор за предоставяне на гаранция № 4939603 с „Ф.Б.“ ЕООД, по силата на който дружеството поело задължение да обезпечи пред заемодателя задълженията на ищеца. За така сключения договор ищецът се задължил да заплати възнаграждение, което било разсрочено заедно с вноските по кредита в размер на 1033,56 лв. Ищецът сочи, че е погасил изцяло сумите по процесния кредит.

Счита, че договорът за заем е нищожен и че изискването за предоставяне на обезпечения - поръчители или банкова гаранция, представлява неотменимо изискване за получаване на кредита и е било изначално неизпълнимо за ищеца, поради което и не оставало друг избор освен сключването на договор за предоставяне на гаранция с „Ф.Б.“ ЕООД. Излага доводи, че възнаграждението по процесния договор за предоставяне на гаранция представлява скрита възнаградителна лихва, тъй като ответниците са свързани лица, още повече, че заемодателят по договора за кредит е овластен директно да получи плащане на възнаграждението, както и не обезпечава настъпили за ответниците вреди.

Счита, че възнаграждението за гаранта е уговорено за заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като същото е следвало да се включи в ГПР. Посочването на грешен размер на ГПР, а не на действително прилаганият води до нищожност на целия договор за кредит – чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и поради накърняване на добрите нрави и развива подробни съображения в тази насока – че срещу дължимостта на възнаграждението за гаранта липсва насрещна престация, налице е неравноправно третиране на потребителя, който е бил лишен от избор, възнаграждението води до значително увеличаване на общия размер на задължението по заема в ущърб на икономически по-слабата страна и по същество представлява скрита възнаградителна лихва. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „И.А.М.“ АД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът развива подробни съображения в насока, че договорът за кредит е сключен при спазване на законовите изисквания, респ. че същият е действителен, в това число и клаузата, предвиждаща предоставяне на обезпечение. Счита, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не следва да се включва при изчисляване на ГПР, тъй като не е част от общия разход по кредита. Оспорва и твърденията на ищеца за недействителност на договора за предоставяне на гаранция. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Ф.Б.“ ЕООД, с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Ответникът твърди, че искът за нищожност на договора за предоставяне на гаранция е недопустим, тъй като с осъдителния иск ищецът би получил аналогична защита. Излага твърдения в насока, че нищожността на договора за кредит не води до нищожност на договора за предоставяне 2 на гаранция. Твърди, че е изпълнил задълженията си по договора, поради което счита, че му се дължи възнаграждение. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание на 11.12.2024 г. е допуснато по реда на чл. 214 ГПК изменение на размера на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД като същият е увеличен до сумата от 1033,56 лв. – в пълен размер.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В доказателствена тежест на ищеца по исковете срещу „И.А.М.“ АД с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, евентуално чл.

26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК е да докаже сключването на процесния договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание, че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заемът да бъде обезпечен с някое от посочените в клаузата обезпечения, както и че договорът за заем е нищожен на заявените с исковата молба основания – поради неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В доказателствена тежест на ответника „И.А.М.“ АД е да докаже основателността на възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора за заем е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора, както и индивидуалното му договаряне.

В доказателствена тежест на ищеца по исковете срещу „Ф.Б.“ ЕООД с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е да докаже, че между страните е сключен процесният договор за предоставяне на гаранция с посоченото в исковата молба съдържание, както и че същият е нищожен поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално поради накърняване на добрите нрави.

В доказателствена тежест на ответника „Ф.Б.“ ЕООД е да докаже основателността на възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора, както и индивидуалното му договаряне.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е заплатил на ответника „Ф.Б.“ ЕООД сумата от 1033,56 лв., а в тежест на ответника е да докаже, че сумата е получена на валидно правно основание.

Ответникът „Ф.Б.“ ЕООД е релевирал възражение за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск за прогласяване нищожността на договора за предоставяне на гаранция. Съдът намира възражението за неоснователно. За всяка от страните по договора съществува правен интерес да предяви иск за прогласяване на нищожността му, респективно на отделна клауза от същия, едновременно с иск за връщане на даденото по нищожния договор или клауза, за да обвърже ответната страна със сила на пресъдено нещо.

3

Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че между ищеца М. С. Д. и ответника „И.А.М.“ АД е сключен Договор за паричен заем 4939603 от 30.10.2023 г. със соченото от ищеца съдържание; че между ищеца М. С. Д. и ответника „Ф.Б.“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № 4939603 от 30.10.2023 г. със соченото от ищеца съдържание.

От приетия Договор за паричен заем № 4939603 от 30.10.2023 г., сключен между ищеца и „И.А.М.“ АД се установява, че страните са се уговорили за отпускане на потребителски кредит в размер на 2500 лв. със срок от 22 седмици, платим на 11 двуседмични вноски с краен срок на погасяване 04.04.2024 г., с размер на вноската 246,04 лв., при фиксиран лихвен процент от 35 % годишно и годишен процент на разходите от 39,99 %, и обща сума, дължима от заемателя – 2706,44 лв.

В процесния чл. 4 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И.А.М.“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. Банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 (2706,44 лв.) със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора. 3. Одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.

От приетия Договор за предоставяне на гаранция № 4939603 от 30.10.2023 г., сключен между ищеца и „Ф.Б.“ ЕООД се установява следното: съгласно чл. 1, ал. 1 от договора, потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „И.А.М.“ АД с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за паричен заем № 4939603, в това число главница, възнаградителна лихва, законна лихва за забава, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари.

В чл. 2 от договора за предоставяне на гаранция е предвидено, че договорът влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или чл. 4, т. 2 от договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение - поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора потребителят дължи на гаранта възнаграждение в размер на 1033,56 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка по 93,96 лв., с посочени падежни дати от 16.11.2023 г. до 04.04.2024 г., като съгласно чл. 3, ал. 2 потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем за плащане 4 на задълженията на потребителя по договора за паричен заем.

Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция „И.А.М.“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора. В случай, че платената сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „И.А.М.“ АД и на задължението на потребителя към гаранта по договора за предоставяне на гаранция, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към гаранта.