Определение № 155 от 22.08.2025, Районен съд - Карлово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 155 гр. Карлово, 22.08.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Г. Георгиева като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Частно наказателно дело № 20255320200371 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.244, ал.5 от НПК.

С постановление на Районна прокуратура- Пловдив, ТО- Карлово от 31.07.2025 г., по прокурорска преписка № 10750/2024 г. на РП- Пловдив, ТОКарлово, на основание чл.244, ал.1, т.1 вр. чл.25 ал.1 т.6 от НПК е спряно наказателното производство по досъдебно производство № 493/2024 по описа на РУ на МВР- Карлово, водено за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК.

Недоволна от постановлението е останала жалбоподателката Р. П. С. в качеството си на пострадала от престъплението, и го обжалва, като излага доводи за неговата незаконосъобразност. Прави искане до съда да отмени атакуваното постановление.

Съдът, като провери, на основание чл.244, ал.5 от НПК, обосноваността и законосъобразността на атакуваното постановление, намери следното:

Жалбата е подадена от Л. сред посочените в чл.244, ал.5 от НПК, като същата е подадена в законоустановения седмодневен срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Досъдебното производство е образувано на осн. чл.212, ал.1 от НПК с постановление на Районна прокуратура- гр.Карлово от 06.11.2024 г. за това, дали на 23.08.2024 г. в гр. С. обл. П. по хулигански подбуди е причинена лека телесна повреда на Р. П. С., изразяваща се в причиняване на разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК- престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК.

По делото са разпитани в качеството на свидетели Р. С., съпруга й В.Г., 1

С. Ц., Д.Л., Д.Н., извършени са очни ставки между Р.С. и С. Ц., както и между В.Г. и С. Ц., изготвени са заключения по съдебно- медицинска и допълнителна съдебно- медицинска експертизи.

За да състави обжалваното постановление, наблюдаващият прокурор е приел следната фактическа обстановка:

На 23.08.2025 г. Р. С. и съпруга й пътували с автомобила си към гр.П..

Минавайки през гр.С. решили да налеят вода от чешма над ресторант „Д.“, на която и друг път го правили. Наложило да изчакат около половин час докато дойде техния ред, тъй като имало много хора, които наливали вода. Когато дошъл реда им, преместили автомобила си в непосредствена близост до чешмата. Имали да напълнят около 15 бутилки с вместимост по 10 литра.

Вече към края, когато оставали още две бутилки, докато съпругът й пълнел бутилките, С. стояла непосредствено зад него, в това време зад гърба й се появили двама непознати за нея мъже, които изразили претенции, че нямат право да наливат такива количества вода.

Последвала размяна реплики между двете страни в спора и същият прераснал в размяна на обидни квалификации, а след като неустановен мъж се представил за длъжностно Л. и отишъл пред автомобила им, като започнал с телефона си да снима колата, С. му казала това което прави „да си го завре отзад“. Той се засилил към нея и казал „ти ма джераме такова, курво, кое ша си завра отзад“, тя му отвърнала „това, което направи“. В този момент я ударил с юмрук в лявата част на Л.то, след което я издърпал за ръката от колата и я блъснал, за да я вкара отново в автомобила.

В скандала се намесил и св. Ц., който също упрекнал С., че се държала арогантно и тогава бил напсуван от нея и наречен педераст. Ц. се ядосал и блъснал предната дясна врата на автомобила на С., в момент когато С. била зад вратата, така че вратата я притиснала в областта на гърдите. Извършвайки това действие Ц. и казал „айде тръгвай и не ме псувай на майка, защото майка ми е починала“.

Въз основа на материалите по делото- показания на свидетели и представени от С. медицински документи вещо Л.- съдебен медик установил причинени на С. травматични увреждания- контузия на главата с оток, кръвонсядания, разкъсно- контузна рана на лигавицата на горната устна с кървене, кръвонасядания по тялото и горен десен крайник. Описаните травматични увреди е счетено, че са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и било възможно по начин и време да са получени, както съобщила пострадалата. Разкъсно- контузната рана на лигавицата на горната устна причинила на пострадалата разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, по смисъла на чл.130 ал.1 от НК; останалите травматични увреди причинили болка или страдание без разстройство на здравето, по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.

Обсъждайки доказателствата по делото, прокурорът констатирал противоречия в допълнително депозираните показанията на пострадалата 2 досежно механизма на причиняване на телените й увреждания, като същата в разрез с първоначално депозираните й показания, впоследствие заявила, че не била удряна с шамари от първия по време извършител, а с юмруци, както и че втория по време /Ц./ не я ударил три пъти с юмруци по Л.то, а само един път, и то с такава сила, че главата и се отметнала назад и се ударила в колоната на автомобила.

Така съобщените обстоятелства в допълнителните показания на С. били проверени посредством назначаване на допълнителна СМЕ, съгласно заключението на която травматичните увреждания в областта на дясната Л.ва половина на С., могли да се получат при удара с юмрук, нанесен от мъжа с неустановена самоличност, а уврежданията в областта на лявата половина на гръдния кош отпред в областта на ребрената дъга могли да се получат при удар и/или притискане към колата, което деяние било извършено от св. Ц.. В заключението си вещото Л. опровергало твърденията на пострадалата за нанесени й множество удари и от двете лица.

Прокурорът изложил в постановлението си, че по делото не били събрани доказателства за общност на умисъла между Ц. и неустановеното Л., за да може да обоснове съучастие при причиняването на телесните увреждания на С., като с постановление от 29.05.2025 г. били отделени материали в ново досъдебно производство относно неустановения извършител.

При така установената фактическа обстановка, прокурорът счел, че деятелността на св. Ц., която следва да се разглежда в настоящия случай, предвид отделените материали в друго досъдебно производство относно неустановеното по делото Л., осъществила признаците на престъпление по чл.130 ал.2 от НК, което се преследва по тъжба на пострадалия до районния съд по реда на чл.247 ал.1 т.2 от НПК, подадена в 6-месечния срок по чл.81 ал.3 от НПК, поради което е посочено, че е недопустимо за деянието по чл.130 ал.2 от НК образуване на досъдебно производство, а образуваното следвало да се прекрати. В подкрепа на тези свои изводи прокурорът е изложил пространни мотиви относно липсата на хулигански мотив у св. Ц., блъскай С. с вратата на колата, тъй като същият бил провокиран от отправената към него обидна реплика от нея, която го напсувала и го нарекла „педераст“, вследствие на което той се ядосал и блъснал вратата на колата, зад която била пострадалата, казвайки й да си тръгва и да не го псува на майка, тъй като е починала.

Съдът, изследвайки законосъобразността и обосноваността на атакуваното постановление за спиране на наказателното производство, намира, че при всестранно изяснената фактическа обстановка прокурорът е направил съответни на събраните доказателства правни изводи. Посочените доводи в прокурорското постановление се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция.

Съдът, обсъждайки събраните по делото доказателства, установи, че по 3 делото са налични две противоположни групи свидетелски показания. От една страна- пострадалата С. и нейния съпруг, а от друга- св. Ц. и съпругата му. Безспорно всяка една от групите свидетели чрез показанията си защитава собствената си позиция и съобщават изгодните за нея факти, предвид че и двете групи свидетели имат интерес от изхода на делото. При това положение, съдът съпостави показанията на тези свидетели, които са разпитвани нееднократно по делото, предвид липсата на други установени такива. Така, в показанията на св. С. съдът установи противоречия относно съобщените от нея действия на лицата, които сочи като причинили й телесни увреди в случая.

Така, в разпита си от 27.11.2024 г. св. С. дала показания, че след като заявила на неустановения мъж, който снимал колата й, това което прави да си го завре отзад, той я ударил в областта на Л.то, по двете бузи с шамар, след това я издърпал за ръката от колата и я блъснал, за да я вкара отново в автомобила, при което тя се опряла на гредата на колата, а той я затиснал с вратата на автомобила. След това съпруга й се отправил към него и го попитал защо удря жена му, а не него. Докато се намирала между вратата и седалката вторият мъж я издърпал за ръката и й нанесъл три удара с юмрук- два в областта на Л.то и един в областта на главата, след което я заблъскал с ръце в областта на гърдите и набутал в автомобила. Впоследствие в протокол за разпит на свидетел от 26.03.2025 г. св. С. заявила, че вторият извършител докато влизала в колата я издърпал отново навън и я ударил с юмрук в лявата част на Л.то, при който главата й отскочила и се ударила в колата. При така установените факти правилно прокурорът е счел, че е наЛ. противоречие в показанията на свидетелката досежно съществените обстоятелства от предмета на делото, касаещи механизма на причиняване на телесните увреди, частично оборени от правилно назначената допълнителна СМЕ.

Що се отнася до извода на прокурора за липса на хулигански мотив в действията на св. Ц., приети за установени по делото, а именно блъскане на врата на колата, зад която се е намирала св. С., същият се споделя напълно от съда, тъй като се явява съответен на събраните по делото доказателства, които установяват, че пострадалата също е отправяла обидни думи и изрази по отношение на двамата мъже, като същата признава в показанията си, че е заявила на снимащия мъж, това което прави да си го завре отзад, а съпруга й свидетелства, че е отправяла и обидни думи към мъжете. Св. Ц. заявява, че е блъснал вратата на колата, тъй като е бил подразнен от св. С., която го е напсувала на майка, която била починала. При установената активна роля на свидетелката в разразилия се скандал и доказателствата за използвани обидни реплики, неубедителни остават нейните показания, че не е напсувала свидетеля, също и тези на съпруга й, че не е чул съпругата си да псува, макар и да е чул да употребява обидни думи. В този смисъл последователни в хода на процеса и необорени се явяват показанията на Ц. за употребената псувня спрямо него, която го е провокирала към последващите действия. При това правилно са кредитирани от прокурора показанията на св. Ц. в този смисъл.

Горепосочените факти за поведението на пострадалата категорично

4 установяват наличие на провокативно поведение от нейна страна и личен мотив у Ц. да я блъсне с вратата на колата.

В този смисъл напълно съответни на фактите по делото са изложените мотиви от правна страна в атакуваното постановление, че причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди може да се осъществи само с действие, при което субектът цели да покаже явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на морала и към човешката личност, като отсъстват лични отношения между дееца и пострадалия като вражда, завист, както и евентуални други конкретни мотиви, които непосредствено предхождат или съпровождат извършването на престъплението. Деецът иска да изяви себе си, като погази установения ред и всичко, което се изпречи на пътя му; да докаже, че може да върши каквото си пожелае, независимо от нормите на обществото, като тези непристойни действия се отличават с една висока степен на обществена опасност, изразена в брутална демонстрация против установения ред, като чрез тези действия извършителят да показва открито и явно неуважение към обществото.

Конкретния случай не е такъв. Причините за блъскане на вратата на колата се явяват изцяло лични за Ц. и провокирани от поведението на пострадалата, поради което правилно е изключена правната квалификация на настоящия случай по чл.131 ал.1 т.12 от НК.