Решение № 292 от 12.12.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Велико Търново, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЖЕНЯ ИВАНОВА

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно гражданско дело № 20254000500370 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 320/20.06.2025г. по гр.д. № 997/2024г. на Окръжен съд – Велико Търново е прието за установено съществуването на вземане на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616 от П. М. С., ЕГН ********** и Д. М. Н., ЕГН **********, при условията на солидарност, произтичащо от сключен Договор за кредит за текущо потребление от 15.02.2021г., за сумата от 29 511.77 лв. – главница по договора, ведно със законната лихва от 30.06.2022г. до окончателното плащане, сумата от 1 778.88 лв. - договорна лихва за периода от 10.03.2021г. до 25.05.2022г., сумата от 77.14 лв. - лихвена надбавка за забава до датата на настъпване на изискуемостта за периода от 10.03.2021г. до 25.05.2022г., сумата от 270.53 лв. - обезщетение за забава за периода от 26.05.2022г. до 29.06.2022г. и сумата от 120 лв. - разходи по изискуем кредит, което вземане е обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение № 106/26.07.2022г., издадена по ч.гр.д. № 219/2022г. по описа на Районен съд – Елена.

Срещу посоченото решение е подадена въззивна жалба от П. М. С., чрез назначения му по реда на чл.47 ал.6 ГПК особен представител – адвокат В. Д., в която се излагат доводи за неправилност на същото в обжалваната част поради нарушение на материалния закон.

Намира за неправилен извода на първостепенния съд за настъпила предсрочна изискуемост 1 на кредита, като поддържа, че макар изпратено на последния посочен от кредитополучателя адрес за кореспонденция уведомлението на банката до него за обявяване на тази предсрочна изискуемост не е редовно връчено – посоченият в документа получател не е близък или роднина на адресата. Поради това счита, че съдът е следвало да съобрази задължителните постановки в ТР № 8/02.04.2019г. по тълк.д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС и уважи исковата претенция единствено до размера на вноските с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК. Прави искане за отмяна на решението в обжалваната част и вместо това постановяване на друго, с което исковата претенция, насочена срещу този ответник, бъде изцяло отхвърлена, евентуално уважена до размера на вноските с настъпил падеж до датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, при съобразяване на даденото с цитираното по-горе тълкувателно решение разрешение.

Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба и от Д. М. Н., ЕГН **********, чрез назначения й по реда на чл.47 ал.6 ГПК особен представител – адвокат С.

И., в която се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон. Развива оплаквания срещу извода на съда за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, като поддържа, че уведомлението за обявяването й не е редовно връчено на всеки от ответниците – вписаното в известието за получаването му лице не е роднина на кредитополучателя и не може да се приеме за друго лице по смисъла на чл.46 ал.2 ГПК, а в известието до ответницата Н. не е посочена датата на залепване на уведомлението на адреса, като същата не става ясна и от изготвения от съдебния изпълнител констативен протокол. Поради това се прави искане за отмяна на решението в обжалваната част и вместо това постановяване на друго, с което исковата претенция бъде изцяло отхвърлена, при съобразяване на постановките в ТР по тълк.д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна „БАНКА ДСК“ АД е подала отговор на въззивната жалба на П. М. С.. В същия е заела становище за нейната неоснователност.

Претендира направените във въззивното производство разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание страните, чрез своите процесуални представители, поддържат позициите си по спора, а въззиваемата страна и претенцията си за разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Особените представители на въззивниците претендират присъждане на всеки от тях на възнаграждение за въззивното производство в размер, по-висок от определения от първостепенния съд депозит, съобразен с Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от назначените по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особени представители на ответниците, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният 2 акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Представен е Договор за консолидиране на кредитни продукти в кредит за текущо потребление от 15.02.2021г., сключен между „БАНКА ДСК“ ЕАД, като кредитор, от една страна и П. М. С., като кредитополучател и Д. М. Н., като съдлъжник, от друга, по силата на който като взели предвид, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредити съгласно договори за кредит от 15.05.2018г., договор за кредит от 25.01.2019г. и от 21.07.2019г., страните се споразумели остатъците от кредитите да се консолидират и да се преструктурират в кредит за текущо потребление в размер на 29 511.77 лв. със срок на издължаване 120 месеца с шестмесечен гратисен период по главница и с равни месечни вноски, съгласно погасителен план към договора, с падежна дата 10-то число на месеца и краен срок за издължаване 10.02.2031г. Съгласно чл.4 от договора, кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 5,660% годишно, формиран от стойността на референтен лихвен процент и представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над един ден до две години“ 0,110 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана надбавка в размер на 5,550 процентни пункта. В тази клауза е посочено още, че стойностите на индикатора „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над един ден до две години“ се публикуват на интернет страницата на БНБ. В чл.4.1. е договорено, че лихвеният процент се променя с промяната на референтния лихвен процент при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в Общите условия /раздел III/. Според чл.8 от договора, кредитополучателят се е задължил да заплаща такси съгласно Тарифата за лихвите, такси и комисионните на банката. Размерът на ГПР е посочен в погасителния план към договора, а в чл.9.1. от същия е посочено как е формиран същия. При допусната забава в плащането на месечна вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, която не се прилага, ако вноската се погаси до седмия ден след падежната дата /чл.18.1 от ОУ/. При допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта /чл.18.2/, като последиците настъпват след уведомление до длъжника, изпратен до последния посочен от него адрес за кореспонденция. Между банката и кредитополучателя бил сключен договор от 15.02.2021г. за учредяване на залог върху вземането на залогодателя за сумите /главница и лихва/ по разплащателна сметка на същия.

Съгласно счетоводните книги на „БАНКА ДСК“ АД, същата е отнесла кредита в просрочие и го е осчетоводила като предсрочно изискуем от 26.05.2022г., поради забава в 3 плащанията на дължими вноски – 15 бр. частично непогасени месечни вноски по лихва и/или главница за периода от 10.03.2021г. до 10.05.2022г. За дължимите суми банката подала заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 т.2 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.д. № 219/2022г. по описа на Районен съд - Елена.

По същото дело банката се снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми въз основа на извлечението от счетоводните си книги, която била връчена на длъжниците при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.

С уведомление изх. № 0030-20-00387/21.03.2022г., приложено по ч.гр.д. № 1660/2022г. по описа на Районен съд-Велико Търново, ответникът П. М. С. е уведомен, че поради забава в погасяване на задълженията му по процесния договор за кредит банката обявява същия за предсрочно изискуем. Видно от известие за доставяне /обратна разписка/, уведомлението е връчено на 24.03.2022г. на член от домакинството на ответника – М. Н. Н. /тъст/.

Уведомление с изх. № 0030-20-00388/21.03.2022г. със идентично съдържание е било изпратено до ответницата Д. М. Н. за връчване чрез ЧСИ. Видно от изготвения от съдебния изпълнител Протокол от 26.05.2022г., след посещение на адреса на ответницата на датите 06.04.2022г., 24.04.2022г. и 11.05.2022г. и неоткриването й там, както и на лице, което да го получи, е залепено уведомление, но в двуседмичен срок от залепването му тя не се е явила да го получи, поради което същото е счетено за редовно връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съдебния изпълнител.

За установяване размера на всяко от претендираните по договора за кредит вземания, по делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, приета от съда и неоспорена от страните. Съгласно заключението, кредитът е усвоен изцяло от ответника С. на 15.02.2021г. чрез превод по посочената банкова сметка. С постъпилите до подаване на заявлението по чл.417 ГПК парични суми – на 23.04.2021г. сума от 110.05 лв. и на 10.05.2022г. – 246.34 лв., е погасено задължение за лихва в общ размер от 356.39 лв.

Размерът на задълженията по договора за кредит към 29.06.2022г. /извлечението от счетоводните книги на банката/ възлиза на сумата от 29 511.77 лв. – главница, 1 778.88 лв. – лихва, 77.14 лв. – лихвена надбавка за забава до датата на настъпване на изискуемостта, 120 лв. - разходи по изискуем кредит. Общият размер на непогасените вноски към датата на настъпване на изискуемостта възлиза на сумата от 3 742.65 лв. за периода 10.03.2021г. – 10.05.2022г. /15 бр. погасителни вноски/. Според заключението, няма платени суми след подаване на заявлението по чл.417 ГПК и след образуване на изпълнителното производство.

За да постанови обжалваното решение, първостепенният съд е приел, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение с връчване на уведомлението на всеки от ответниците, съдържащо изявление на банката, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.

След като е съобразил извършените плащания по договора преди датата на подаване на заявлението, съответно исковите претенции и периода, за който се претендира всяко вземане, съдът е уважил предявените искове съгласно заключението на съдебно4 счетоводната експертиза.

След анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани във въззивната жалба, съдът достигна до следните правни изводи:

Исковата молба е подадена в срока по чл.415 ал.4 от ГПК, за установяване на вземане по издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, връчена на ответниците по реда на чл.47 ал.5 ГПК. По предмет и обем исковата претенция напълно съвпада с предмета и обема на присъденото в заповедното производство със Заповед № 106/26.07.2022г. по ч.гр.дело № 219/2022г. на Районен съд – Елена и издаден изпълнителен лист от същата дата, вземане, произтичащо от Договор за консолидиране на кредитни продукти в кредит за текущо потребление от 15.02.2021г., сключен между страните. С оглед на изложеното, предявените установителни искове са процесуално допустими и подлежат на разглеждане.