Решение № 50 от 31.05.2022, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Елхово, 31.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Доротея П. Янкова при участието на секретаря Т А В като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Гражданско дело № 20202310100182 по описа за 2020 година

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР /редакция ДВ бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г. действала по време на процесния период/ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът М. СТ. Н., с ЕГН ********** с адрес: гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“ бл.33, вх.1, ет.6, ап.17, действащ чрез процесуални пълномощници адвокат П С. и адвокат В.Б., вписани в АК-Бургас в исковата си молба против Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР София излага, че в периода 01.01.2017г. до 31.12.2019г. е полагал труд на длъжност „младши инспектор“ - ст.полицай в 03-та Гранично – контролно пропусквателен пункт Малко Търново при Гранично полицейско управление - гр. Малко Търново при РДГП Елхово, която е на структурно подчинение към Главна Дирекция "Гранична полиция"София и съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ е със статут на държавен служител.

През процесния период е полагал труд при органа по назначението на 12 часови смени по график, като при нощните смени е полагал нощен труд за времето от 22,00 часа до 6,00 часа /8 часа на смяна/, като отработеното време се е изчислявало сумарно.

През процесния период от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. е положил извънреден труд, получен след приравняване на положените часове нощен труд на дневен такъв по коефициент 1,143 и отчитането му като извънреден по часовата ставка за извънреден труд, формирана от нормалната часова ставка на основното възнаграждение, увеличена с 50%, съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР. Посоченият извънреден труд не му е бил заплащан от органа по назначаването.

1

Счита, че ответникът му дължи заплащането на същия. Във връзка с горното твърди, че според разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от КТ нормалната продължителност на седмичното работното време през нощта при 5 дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5 дневна работна седмица е до 7 часа.

Алинея 2 на същата разпоредба регламентира понятието „нощен труд" - този, който се полага от 22,00 до 06,00 часа. Служителите, работещи на смени в ГДГП към МВР полагат през нощта не нормалния законоустановен 7 часов нощен труд, а 8 часов такъв, поради което и полагания нощен труд следва да бъде преизчислен с коефициент 1.143, който се определя като нормалната продължителност на работния ден от 8 часа дневен труд, се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд. Предвид това, че ЗМВР разграничава заплащането на извънреден труд от заплащането на нощен труд - чл. 178 и чл.

179 от ЗМВР, то счита, че часовата разлика, получена след приравняване на положения нощен труд на дневен такъв по посочения по-горе коефициент представлява извънреден труд, който съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, следва да се заплати при изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 %.

Твърди се, че съгласно чл. 179, ал. 2 от ЗМВР условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед. През процесния период са били издадени Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г., Наредба № 8121з-776 / 29.07.2016 г., които предвиждат работа на смени с полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и 6.00 ч., максимално 8 часа за всеки 24-часов период.

Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. /в сила от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г./, е предвиждала, че при сумирано отчитане на работното време се прилага коефициент 0.143 на общия брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период. След отмяна на горепосочената наредба са действали Наредба № 8121з592 /в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/ 2016 г., в сила от 11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-779 /в сила от 02.08.2016 г./, които не регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент, аналогично на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба № 8121з-407/ 2014 г.

Твърди се, че след отмяната на Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. е налице празнота в уредбата на реда за организацията, отчитането и компенсацията на полагания труд, извън редовното работно време, за държавните служители в Министерството на вътрешните работи, но липсата на изрична норма не следва да се тълкува като законово установена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден, тъй като такава би била противоконституционна. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, ищецът счита, че следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.) - чл. 9, ал. 2 от същата, съгласно който при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната 2 продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Поради това ищецът желае съда да постанови решение, с което ответникът ГД „ГП”МВР да бъде осъден да му заплати сумата от 1 000.00 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2019г., получен след приравняване на положения нощен труд към дневен по коефициент 1,143 и отчетен като извънреден с 50% увеличение на дневната ставка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и сумата от 100 лева, представляваща сбора на мораторните лихви върху стойността на неизплатения месечен нощен труд, приравнен към дневен и отчетен като извънреден за процесния период - от 01.01.2017г. до 31.12.2019г., изчислени от момента на настъпване на падежа на всяко едно плащане - 30 число на съответния месец, следващ съответното тримесечие до 31.12.2019г.

Направено е искане за присъждане на направените по делото съдебни разноски включително и адвокатски хонорар.

Ответникът ГД "Гранична полиция – МВР“, чрез процесуален представител юрисконсулт Я.Т., в дадения му едномесечен срок е депозирал отговор на исковата молба.

Оспорва предявените искове като неоснователни по основание и размер.

Ответникът сочи, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове е заплащан на ищеца на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1,т.3 от ЗМВР, като извънреден труд. Твърди, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР, като на основание чл.187,ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като за процесния период редът е бил регламентиран с Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн.

ДВ. бр.60 от 2 Август 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13 Декември 2016 г.) и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г. (обн. ДВ. бр.67 от 14 Август 2018г.) В отговора се поддържа становище, че предвид посочената нормативна база, която изчерпателно урежда основанието и редът на изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, приложното поле на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание Кодекса на труда (съгл. параграф 2 от ЗР на Наредбата) се прилага единствено и само за работници и служители по трудово правоотношение (чл. 2, ал. 2), какъвто ищецът не е бил през процесния период.

3

Ответникът е заявил, че не оспорва обстоятелството, че за процесният период ищецът е заемал длъжността, посочена в исковата молба.

Иска се съдът да отхвърли предявените от ищеца искове като неоснователни и недоказани и присъди в полза на ответника направените от него разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. В първото по делото съдебно заседание се представлява от процесуалния си пълномощник адв.Б.. Исковете се поддържат по основание, а по отношение размера им, на основание чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК надлежно е заявено искане за изменение размера им, а именно за увеличаване размера на главния иск от 1000 лв. на 1746.30 лева, за положени 245,10 часа извънреден труд, и увеличаване размера на акцесорния иск от 100 лева на 258.34 лева, допуснато от съда.

Желае се предявените искове да бъдат уважени като основателни и доказани.

Претендират се и направени по делото разноски. Представен е списък на разноските.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован не изпраща представител. В депозирани по делото писмени бележки процесуалния представител на ответника излага съображения за неоснователност на исковете, като моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана с довод, че не са налице основания за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че съдът уважи предявените искове се прави възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за редуциране размера на претендираните от ищеца разноски за платено адвокатско възнаграждение до минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори от страните, че ищецът М. СТ. Н. през процесния период от 01.01.2017г. до 31.12.2019г. е работил по служебно правоотношение при ответника и е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР – младши инспектор/ст.полицай в 03-та Гранично – контролно пропусквателен пункт - Малко Търново при Гранично полицейско управление - гр. Малко Търново при РДГП - Елхово, като последната е на структурно подчинение към ГД „ГП”- МВР.

По искане на ищеца, съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, като от заключението на вещото лице А.Т., основано на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, е видно, че за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2019 година ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 1714 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението по ССЕ се установява и това, че положеният от ищеца нощен труд от общо 1714 часа, преизчислен в 4 дневен такъв с коефициент 1.143, възлиза на 1959,10 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. Разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения с посоченият коефициент за процесния период е общо в размер на 245.10 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца, вкл. и към момента на извършването на справките от в.л. при ответника през м. юли 2020г. След извършени изчисления експертът е установил, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 1746.30 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР, ред. 2016г. Обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия до подаването на исковата молба в съда – 01.04.2020г., възлиза на общата сума от 258.34 лева.

Разпечатката съдържа 32 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d5857c31-86df-4411-a2a5-5c9327cf8e71