Решение № 6657 от 08.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6657 гр. София, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста гоД. в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110103194 по описа за 2025 гоД.

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Д. И. И., чрез адв. С., срещу „София Хотел Балкан“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителен иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр за установяване на нарушението в третирането на ищцата, представляващо дискриминация – нарушено право на равно третиране на основата на признаците „пол“ и „лично положение“, при определяне на дължимото от работодателя трудово възнаграждение за еднакъв или равностоен труд, както и осъдителен иск по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр вр. чл. 14 ЗЗДискр за осъждане на „София Хотел Балкан“ АД да заплати на Д. И. И. обезщетение за вреди в общ размер на 6434,02 евро (12 583,85 лв.), представляващо разликата между действително получаваното от ищцата и дължимото с оглед заеманата от нея длъжност трудово възнаграждение за периода от 01.10.2022 г. до 08.06.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба – 20.01.2025 г. до окончателното изплащане на дълга.

Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че била страна по трудов договор, сключен с ответника, по силата на който била назначена на длъжност „Майстор готвач“, с уговорено трудово възнаграждение в размер на 1556,27 лв., при пълно работно време от осем часа. С Допълнително споразумение № ******** г., считано от 01.03.2023 г., била договорена промяна в основното й трудово възнаграждение в размер на 1727,07 лв., като допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, считано от месец февруари 2023 г., било определено в размер на 9,9% от основното възнаграждение. Твърди, че трудовото правоотношение с ответника било прекратено със Заповед № ********* г., на 1 основание чл. 326, ал. 1 КТ, считано от 09.06.2023 г. Сочи, че от съдържанието на връчената й на 18.05.2018 г. длъжностна характеристика следвал извод, че заеманата от нея длъжност е с йерархично място между главния готвач и останалите готвачи в кухнята, доколкото й били възложени ръководни и контролни функции. Твърди, че размерът на основните трудови възнаграждения се определял от работодателя въз основа на необективни признаци. В периода от месец юли 2020 г. до месец октомври 2022 г. ищцата ползвала отпуск за бременност, раждане и отглеждане на малко дете до 2годишна възраст, като след завръщането й на работа установила, че на длъжност „Майстор готвач“ бил назначен служител – И.З., в полза на когото, за изпълнението на същия вид работа, било уговорено нетно трудово възнаграждение в размер на 3000 лв. Сочи, че служителят бил с много помалко опит в сравнение с нейния, доколкото към посочения момент разполагала с трудов стаж като готвач с продължителност от 14 години.

Отбелязва, че до 07.06.2026 г. държавите – членки на ЕС следва да транспонират Директива (ЕС) 2023/970 на Европейския парламент и на Съвета от 10.05.2023 г. за укрепване прилагането на принципа за равно заплащане на жените и мъжете за равен труд или труд с равна стойност чрез прозрачност в заплащането. Твърди, че съгласно посочената директива, работниците, които са били подложени на дискриминация в заплащането въз основа на пола, могат да получат обезщетение, включително пълно възстановяване на възнаграждението със задна дата и свързаните с това премии или плащания в натура. Излага доводи, че е получавала по-ниско трудово възнаграждение спрямо лица от противоположния пол при полагане на еднакъв труд, което значително надвишавало допустимите 5%, съгласно Директивата, както и спрямо служители, които били на нейно пряко подчинение – Б.Г. Н. С. и Н.Д., назначени като редови готвачи. Отбелязва като допълнителна причина за получаване на по-високо трудово възнаграждение от посочените служители обстоятелството, че същите са работили при предходен работодател, заедно с главния готвач Д.М. Счита, че посочените факти представляват пряка дискриминация, доколкото било налице неравно третиране по признак „лично положение“ или непряка дискриминация, която се проявява и без да са налице някои от признаците на пряка дискриминация, но лицата търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение. Поддържа, че в настоящия случай не били налице обективни критерии, обуславящи получаването на трудово възнаграждение в значително по-нисък размер при равно полагане на труд. С оглед изложеното твърди, че е претърпяла вреди в размер на разликата между получаваното от служителя И.З. брутно трудово възнаграждение в размер на 3801,85 лв. и уговореното в нейна полза трудово възнаграждение. В тази връзка, моли съда да признае за установено, че е налице неравно третиране по отношение на заплащането на дължимото в полза на Д. И. трудово възнаграждение, поради наличието на дискриминация по чл. 4 ЗЗДискр, както и необоснована разлика спрямо размера на трудовото възнаграждение на 2 служител, извършващ същата работа по смисъла на Директива (ЕС) 2023/970.

Претендира осъждането на ответника за заплащането на обезщетение за претърпените от нея вреди от незаконосъобразната разлика в заплащането на трудово й възнаграждение, в общ размер на 6434,02 евро (12 583,85 лв.) за периода от 01.10.2022 г. до 08.06.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното погасяване на дълга.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Г., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Потвърждава наличието на сключен с ищцата трудов договор № *********** г., с посоченото в исковата молба съдържание, прекратен по силата на Заповед № ********* г.

Оспорва позоваването от страна на ищцата на Директива (ЕС) 2023/970, доколкото към настоящия момент същата не е проявила прякото си действие.

Счита за неверни твърденията на ищцата, че била подложена на дискриминация при заплащането на трудовото й възнаграждение, въз основа на половата й принадлежност. Излага доводи, че ищцата била назначена на длъжност „Майстор готвач“, с клас 3 по НКПД – „техници и приложни специалисти“, като трудовото й възнаграждение било определено в съответствие с Приложение № 2 към чл. 9 от Правилника за организацията на работната заплата на „София Хотел Балкан“ АД. Твърди, че критериите за формиране на трудовото възнаграждение са неутрални по отношение на пола и не са дискриминационни, а се основават на обективни признаци, при съобразяване на определени субективни особености. Оспорва твърдението на ищцата, че е престирала труд по идентична длъжност на тази на И.З., който изпълнявал задълженията на „заместник главен готвач“. Отбелязва, че макар служителите да са назначени на една и съща длъжност, всеки от тях притежава различна квалификация, професионален опит и стаж, които следва да бъдат съобразени при индивидуализиране на възнаграждението. Счита, че твърденията на ищцата относно наличието на повече професионален опит спрямо И.З. не следва да бъдат взети под внимание, доколкото професионалният опит и прослуженото време се съобразяват в съвкупност с други качества на служителя. В допълнение отбелязва, че в трудовия договор на ищцата било посочено, че същата притежава трудов стаж от шест години, а в този на И.З. бил посочен трудов стаж от осем години. Сочи, че получаваното от И.З. трудово възнаграждение в по-висок размер не е свързано с полов признак, а е с оглед обстоятелството, че същият бил избран да извършва фактически работата на „заместник главен готвач“. Излага съображения, с които оспорва твърденията на ищцата, че спрямо нея било налице понеблагоприятно третиране в сравнение със служителите Б.Г. Н. С. и Н.Д..

Оспорва посочения в исковата молба размер на трудовото възнаграждение на служителя И.З.. Поддържа, че в настоящия случай не са налице признаците на дискриминация основана на полов признак, а различно третиране на служителите с оглед тяхното представяне, задължения и качеството на предоставената от тях работна сила. Счита, че не са налице основания за 3 изплащане на претендираното обезщетение. Моли съда да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, приема от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните по делото, а и от представените доказателства се установява, че на 18.05.2018 г. между Д. И. И. и „София Хотел Балкан“ АД е бил сключен Трудов договор № *********** г., по силата на който ищцата е била назначена на длъжността "Майстор готвач", на основание чл. чл. 70 вр. чл. 67 КТ, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1556,27 лв.

От Допълнително споразумение № ******** г. към Трудов договор № *********** г., се установява, че основното трудово възнаграждение на Д. И.

И. е било променено на 1727,07 лв., считано от 01.03.2023г.

Не е спорно между страните също така, че със Заповед № ********* г. е било прекратено трудовото правоотношение между Д. И. И. и „София Хотел Балкан“ АД, на основание чл. 326, ал. 1 КТ, считано от 09.06.2023 г.

Като доказателство по делото е представена и приета длъжностна характеристика на длъжността „Майстор готвач“, съгласно която обобщеното описание на работата, която извършва изпълнителят на длъжността е да обучава, наблюдава и контролира всекидневната кулинарна работа, като се включва в подготовката, приготвянето и поднасянето на храната според стандартните рецепти на хотела за предлагане на качествена храна. Посочено е, че длъжността е на пряко подчинение на генералния директор и на главния готвач, от които се получават задачите и на които се отчита тяхното изпълнение.

Като доказателства по делото са представени и приети разчетноплатежни ведомости относно изплатените трудови възнаграждения за периода от м.10.2022 г. до м.06.2023 г. на И.З., Б.Г. Н. С. и Н.Д. - служители на „София Хотел Балкан“ АД.

По делото е допуснатата и приета съдебно-счетоводна експертиза, изготвена въз основа на приложените по делото документи и допълнително изискана счетоводна документация от „София Хотел Балкан“ АД, включително разчетно-платежни ведомости и фишове за работна заплата, като вещото лице е извършило проверка на размера на трудовите възнаграждения на ищцата Д. И. и служителите Д.М. И.З., Б.Г. Н. С. и Н.Д. за периода от м.10.2022 г. до м.06.2023 г.

От заключението на вещото лице, което при преценката му по реда на чл.

202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че за посочения период основната заплата на ищцата е в размер на 1556,27 лв. за месеците от м.10.2022 г. до м.02.2023 г. и 1727,07 лв. за месеците от м.03.2023 г. до 4 м.06.2023 г., или общо 14 689,63 лв. за целия период. За същия период основните трудови възнаграждения на останалите служители са както следва: за Д.М.– 4312,76 лв. месечно; за И.З. – 2811,15 лв. месечно; за Б. Г. и Н. С. – по 2140,79 лв. месечно, а за Н.Д. – 2380,20 лв. за м.06.2023 г., предвид сключване на трудов договор на 31.05.2023 г. От заключението се установява, че съществуват разлики между възнаграждението на ищцата и това на посочените служители за целия процесен период. Спрямо И.З. разликата е в размер на 1254,88 лв. месечно за периода от м.10.2022 г. до м.02.2023 г. и 1084,08 лв. месечно за периода от м.03.2023 г. до м.06.2023 г. Спрямо Б. Г. и Н.

С. разликата е съответно 584,52 лв. и 413,72 лв. месечно. По отношение на Н.Д. разлика е установена единствено за м.06.2023 г. в размер на 653,13 лв.

Установява се още, че считано от м.03.2023 г. е налице увеличение на основната заплата на ищцата, в резултат на което размерът на разликите с останалите служители намалява. В заключението е извършено и преизчисление на трудовото възнаграждение на ищцата при хипотеза, че същата получава основна заплата в размер на 2811,15 лв., равна на тази на служителя И.З., при запазване на останалите параметри – отработени дни, допълнителни възнаграждения, извънреден и нощен труд, платен отпуск и временна неработоспособност. При това преизчисление е установено, че за периода от м.10.2022 г. до м.06.2023 г. брутното трудово възнаграждение на ищцата би възлизало на 30 422,41 лв., при реално начислено в размер на 17 838,56 лв., като разликата е 12 583,85 лв.