Определение № 5091 от 10.11.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5091 гр. Варна, 10.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.ов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20253100501885 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото се развива по въззивна жалба с вх. № 43882/16.05.2025г. от Р. Т. Т. ЕГН ********** и Р. Г. Т. ЕГН **********, двамата от гр. Варна, ул. „***“, № 3, ет. 6, ап. 9, чрез адв. И. А. против решение № 1508/30.04.2025г. по гр.д. № 15771/2024г. на 34-ти състав на ВРС, в частта, в която е отхвърлен иска им за признаване за установено по отношение на Община Варна, с адрес Варна, бул. ”Осми Приморски полк” № 43, представлявана от кмета Благомир Рубинов Коцев, че са собственик на реална част с площ о т 743 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ******.99 по кадастралната карта на гр.

Варна, заключена между точки В1, В, А1 и G1 от комбинирана скица на в.л. Ж. Б. на л. 25 от в.гр.д. № 1053/2024г., по описа на ВОС, придобита от тях въз основа на давностно владение, осъществено в периода 29.10.2003г. до 11.06.2021г., на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че тази реална част попада в имот общинска собственост. За да достигне до този извод ВРС не е взел предвид, че разработените КП от 1960г. и 1988г. не са били приети. Позоваването на съда в решението, единствено на записите в разписните листи е неоснователно, а и издадения АЧОС не доказва и не създава вещни права. Посочено конкретно придобивно основание не се съдържа и в самия АЧОС. Освен това и предходно издаден АДС не съществува.

Констатациите, че имот № 1552 и № 1650 са държавна собственост се основават само на предположения. Не са провеждани и отчуждителни производства. Не намира приложение следователно и действалия до 2022г. мораториум. В периода от 2003г. до 2020г. процесната реална част от имот с идентификатор ******.99, целият с площ от 2534кв.м., в землището на гр. Варна, м. „Прибой“/“Манастира“ е владяна заедно с придобитата въз основа на договора, обективиран в НА № 166, т. 4, рег. № 12301, д. № 633 част с площ от 836кв.м. като своя.

1

Молят се да бъде отменено обжалваното в отхвърлителната си част решение и постановено друго, с което да бъде уважена исковата претенция и за спорните 743кв.м., ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

В писмен отговор Община Варна, с адрес Варна, бул. ”Осми Приморски полк” № 43, представлявана от кмета Благомир Рубинов Коцев, чрез гл.юк А. Т. оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Счита решението в обжалваната част за правилно и законосъобразно. Доколкото е установено по делото, че процесната територия е общинска собственост, то тя не може да бъде придобита по давност, както правилно е прието от първоинстанционния съд. Придобивна давност не е текла от 25.03.1941г. до 01.06.1996г. и от 31.05.2006г. до 07.03.2022г.

Моли се да бъде оставена без уважение подадената от Р. и Р. Т.и въззивна жалба. Иска се присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, като бъде определено възнаграждение за процесуално представителство за двете инстанции.

Иска се, на осн. чл. 266, ал. 3 от ГПК да бъде допусната СТЕ, вещото лице по която да даде отговор на следните въпроси:

- какъв е бил и как се е променял статута на процесната територия, в която попада ПИ № *** от 1960г. до момента?

- урбанизирана ли е тази територия /в населено място или селищно образувание/ или представлява земеделска земя? Ако е урбанизирана територия, от кога и по силата на какъв акт? Ако е земеделска земя, представлява ли такава по чл. 19 от ЗСПЗЗ и предадена ли е по надлежния ред на Община Варна, с какъв акт и откога?

Постъпила е и въззивна жалба вх. № 46543/27.05.2025г. от Община Варна, с адрес Варна, бул. ”Осми Приморски полк” № 43, представлявана от кмета Благомир Рубинов Коцев, чрез гл.ю.к. А. Т. против решение № 1508/30.04.2025г. по гр.д. № 15771/2024г. на 34ти състав на ВРС, в частта, в която е признато за установено по отношение на Община Варна, че Р. Т. Т. ЕГН ********** и Р. Г. Т. ЕГН **********, двамата от гр. Варна, ул. „***“, № 3, ет. 6, ап. 9, са собственици на реална част с площ от 955кв.м. от ПИ с идентификатор ******.99 по КК и КР на гр. Варна, заключена между точки F, А, А1, G1, В1, С1 и Н от комбинирана скица на в.л. Ж. Б. на л. 25 от в.гр.д. № 1053/2024г., по описа на ВОС, която приподписана от съда представлява неразделна част от решението, и с граници на реалната част: имоти с идентификатор ******.201, ******.102, ******.100, ******.187, придобита от ищците въз основа на давностно владение, осъществено в периода 29.10.2003г. до 11.06.2021г., на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Счита същото за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и при очевидно противоречие с установените факти.

Излага оплакване, че не е съобразен от първоинстанционния съд статута на процесната територия, за да се извърши преценка дали би могла да бъде придобита по силата на упражнявано давностно владение срещу Общината. Това обстоятелство е от 2 значение за преценката на съда и за наличието на правен интерес от водения иск, а и за основателността му. Не е взето предвид също така и това, че са наведени от общината твърдения, че процесната територия е земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, но не е проведено изследване в тази насока. Освен казаното дотук, страната сочи, че първоинстанционният съд погрешно е възприел, че източната и южната реални части от процесния имот, заключен между точки F-A-A1-G1-B1-C1-H в комбинираната скица на вещото лице Ж.Б. на л. 25 от делото съответстват изцяло на имота на Георги Стойчев от изток и на имота на Марко Н. от юг и е приел, че площта за която е уважил иска е в размер на 955кв.м., а за остатъка е отхвърлил иска. Ищците не биха могли да придобият по давност цялата реална част от имот 99, заключена между точки F-A-A1-G1-B1-C1-H , доколкото тя обхваща части от имоти 1520 и 1552, които са записани на държавата /скица 1А от заключението/.

Моли се да бъде отменено обжалваното решение в уважената част от исковата претенция и същата да бъде отхвърлена в цялост. Претендира присъждане на сторените разноски, като бъде определено и юрисконсултско възнаграждение.

Иска на осн. чл. 266, ал. 3 от ГПК да бъде допусната СТЕ, вещото лице по която да даде отговор на следните въпроси:

- какъв е бил и как се е променял статута на процесната територия, в която попада ПИ № *** от 1960г. до момента?

- урбанизирана ли е тази територия /в населено място или селищно образувание/ или представлява земеделска земя? Ако е урбанизирана територия, от кога и по силата на какъв акт? Ако е земеделска земя, представлява ли такава по чл. 19 от ЗСПЗЗ и предадена ли е по надлежния ред на Община Варна, с какъв акт и откога?

В писмен отговор Р. Т. Т. ЕГН ********** и Р. Г. Т. ЕГН **********, двамата от гр.

Варна, ул. „***“, № 3, ет. 6, ап. 9, чрез адв. И. А. оспорват въззивната жалба на Община Варна, понеже е неоснователна. Когато АЧОС не сочи конкретен придобивен способ, той има само декларативно значение, но не и легитимиращо действие досежно правото на собственост на общината. Посоченото в акта основание на чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОбС не дава повече информация за придобивния способ. Според заключението на вещото лице при действието на КП 1960г., държавата е записана за собственик на част от имотите, но без да е вписано основанието за това. Титул за собственост на държавата не съществува. Това се потвърждава и от издаденото удостоверение № АУ014450ВН-014ВН/23.09.2020г. на Община Варна. Само поради това искът се явява основателен и следва да бъде уважен. Общината не се легитимира като собственик нито на транслативно /като правоприемник на държавна собственост/, нито на оригинерно основание, предвид посоченото в чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОбС.

Твърдението за обосноваване на държавна собственост върху имота, ответната Община извлича единствено от данните в разписните листи към КП 1960, 1988 и от 1995г., но това записване няма конститутивно действие, нито удостоверява надлежно възникнало право на собственост. След като имотът не е нито държавна, нито общинска собственост, то не намира приложение въведеният с § 1 на ЗС мораториум. Техният праводател е предал с 3 прехвърлянето на собствеността, придобита с НА № 166/2003г. и владението върху останалата част от имота с идентификатор ******.99 по КК и КР на гр. Варна, целият с площ от 2534кв.м. Още към 2003г. имотът не е бил държавна собственост, не е бил одържавен и по тази причина собствеността по отношение на него не е била възстановена.

Не е бил и общински. Като такъв общината заявява претенция да е бил имотът едва с АЧОС № 10409/26.06.2020г. В периода от 2003г. до 2020г. целият имот, заедно с придобитите 836кв.м. е владян от ищците, като свой. По направените доказателствени искания възразява, че възможността за това е преклудирана и поставените въпроси са изяснени с вече изготвените СТЕ.

Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Настоящият състав намира, че подадените въззивни жалби са редовни и отговорят на изискванията на чл.260 от ГПК – подадени са в срок, от надлежни страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържат останалите необходими приложения. Следва делото да бъде насрочено в о.с.з.

Не следва да бъде уважено направеното от Община-Варна в отговора на въззивна жалба вх. № 43882/16.05.2025г. и въззивна жалба вх. № 46543/27.05.2025г. доказателствено искане за допускане на СТЕ с поставената задача, поради настъпилата преклузия по чл. 266, ал. 1 от ГПК. Вярно, че във посочените документи страната се е позовала на допуснати процесуални нарушения от съда и поради това е основала искането си на нормата на чл. 266, ал. 3 от ГПК. Допуснати процесуални действия на първоинстанционният ъсд не се установяват от настоящия състав. Твърдения, че Община Варна е собственик на спорната реална част на осн. чл. 19 от ЗСПЗЗ са направени за пръв път в о.с.з. на 17.02.2025г. по гр.д.

№ 15771/2024г. на ВРС, т.е. чак при повторното разглеждане на спора на първа инстанция, след като исковата претенция е била уточнена с молба вх. № 1288/25.06.2024г. по в.гр.д.№ 1053/2024г. на ВОС и е постъпило писмено становище вх. № 24393/02.10.2024г. от процесуалния представител на Община Варна по същото в.гр.д.№ 1053/2024г. на ВОС, без такива наведени твърдения. Не може да бъде прието, че е налице основанието за преодоляване на настъпилата преклузия, уредено в чл. 266, ал. 3 от ГПК. Доказателственото искане следва да бъде оставено без уважение.

Воден от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 43882/16.05.2025г. от Р. Т. Т.

ЕГН ********** и Р. Г. Т. ЕГН **********, двамата от гр. Варна, ул. „***“, № 3, ет. 6, ап. 9, чрез адв. И. А. против решение № 1508/30.04.2025г. по гр.д. № 15771/2024г. на 34-ти състав на ВРС, в частта, в която е отхвърлен иска им за признаване за установено по отношение на Община Варна, с адрес Варна, бул. ”Осми Приморски полк” № 43, представлявана от кмета Благомир Рубинов Коцев, че са собственик на реална част с площ от 743 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ******.99 по кадастралната карта на гр. Варна, заключена между 4 точки В1, В, А1 и G1 от комбинирана скица на в.л. Ж. Б. на л. 25 от в.гр.д. № 1053/2024г., по описа на ВОС, придобита от тях въз основа на давностно владение, осъществено в периода 29.10.2003г. до 11.06.2021г., на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК и въззивна жалба вх. № 46543/27.05.2025г. от Община Варна, с адрес Варна, бул. ”Осми Приморски полк” № 43, представлявана от кмета Благомир Рубинов Коцев, чрез гл.ю.к. А. Т. против решение № 1508/30.04.2025г. по гр.д. № 15771/2024г. на 34-ти състав на ВРС, в частта, в която е признато за установено по отношение на Община Варна, че Р. Т. Т. ЕГН ********** и Р. Г. Т.

ЕГН **********, двамата от гр. Варна, ул. „***“, № 3, ет. 6, ап. 9, са собственици на реална част с площ от 955кв.м. от ПИ с идентификатор ******.99 по КК и КР на гр. Варна, заключена между точки F, А, А1, G1, В1, С1 и Н от комбинирана скица на в.л. Ж. Б. на л. 25 от в.гр.д. № 1053/2024г., по описа на ВОС, която приподписана от съда представлява неразделна част от решението, и с граници на реалната част: имоти с идентификатор ******.201, ******.102, ******.100, ******.187, придобита от ищците въз основа на давностно владение, осъществено в периода 29.10.2003г. до 11.06.2021г., на осн. чл. 124, ал.