Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 586 от 07.06.2023, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 6390/2022
Вид
Решение № 586
Подписан
07.06.2023
Състав
Нина Методиева Коритарова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 2, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, т. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал. 2, т. 20 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 145, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10А · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 4 · Конституция на Република България

РЕШЕНИЕ

№ 586 гр. Перник, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Ц. Ч. М. като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20221720106390 по описа за 2022 година

Образувано е по искова молба на Л. Т. Д. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД с правно основание чл. 23 във вр. с чл. 22 ЗПК и чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 28.04.2022 г. е сключил с "Профи Кредит България“ ЕООД договор за паричен заем № *********** в размер на 600 лв. в договора било посочено, че ще ползва и допълнителна услуга, за която следвало и да заплати допълнителна такса в размер на 600 лв. Твърди, че изцяло бил погасил отпуснатия му кредит. Процесния договор бил нищожен на основание чл. 10, ал.1 във вр. с чл. 22 ЗПК, тъй като не била спазена изискуемата от закона форма. Договорът не бил написан на ясен и разбираем език, като не било спазено и изискването всички елементи на договора да бъдат с еднакъв по вид и формат и размер на шрифт не по малък от 12 в два екземпляра по един за всяка от страните, като не му било предоставено копие от ОУ и процесния договор не бил подписан на всяка страница от кредитополучателя съобразно изискванията на ЗПК. Договорът бил нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 22 ЗПК, тъй като бил липсвал съществен елемент от неговото съдържание, а именно ГПР. Не била налице методика за формиране на ГПР по кредита, кои компоненти били включени в него и това било в противоречие на чл.

19, ал.1 във вр. чл. 10, ал. 2 във вр. с чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК. В договора бил единствено посочен годишния лихвен процент по заема без да бъде ясно как тази стойност се съотнася с ГПР по заема. Допълнителната услуга описана в договора била водила до по-висок размер на ГПР. Позовава се на Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на СЕС. Заявява, че ответното дружество не било включило в ГПР разходите за заплащане на допълнителната услуга., която била представлявала печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се била плащала периодично, поради което следвало да бъде част от ГЛП и ГПР. Била нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което било водило до нищожност на договора като цяло и търговеца бил въвел в заблуждение потребителя относно размера на ГПР.

Клаузите били нищожни и поради нарушение на закона и на добрите нрави и били неравноправни съгласни чл. 146 ЗЗП. Позовава се на чл. 21 ЗПК и на чл. 10А от ЗПК, който 1 предвижда забрана за кредитора да начислява такси и комисионни свързани с действия по усвояването и управление на кредита. Позовава се на съдебна практика съобразно която съдът е длъжен да провери действителността на договора и на ненаведените от страните основания при нарушение на добрите нрави, при неравноправни клаузи във вреда на потребителя и при нарушение на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства.

Моли съдът да осъди ответника на основание чл. 23 във вр. с чл. 22 ЗПК и чл. 55, ал. 1 ЗЗД да му заплати сумата от 50 лв. от общо дължимата му сума от 600 лв., съставляваща недължимо платени суми, допълнително възнаграждение по договор за паричен заем ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й плащане. Претендира сторените по делото разноски.

Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, изразява становище за неоснователност на иска и моли същият да бъде отхвърлен. Не оспорва наличието на договорни отношения между страните по повод на договор за кредит.

Поддържа, че договорът и общите условия към него отговаряли на всички изисквания предвидени в ЗПК. Били сключени в предписаната от закона форма и били подписани от ищеца. Договорът и ОУ към него били написани по ясен и разбираем начин и с шрифт не по-малък от 12. Били действителни и не били противоречали на закона и на морала. Били спазени разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от ЗПК. Бил фиксиран лихвения процент бил фиксиран годишният процент на разходите. Ищецът бил сключвал многократно договори за кредит с ответното дружество и водил дела с него, поради което не бил въведен в заблуждение. Изборът на допълнителните услуги не бил задължително условие за сключването на договора. Били посочени параметрите на поисканата и закупена допълнителна услуга. Не следвало възнаграждението за извършването им да бъде включвано в изчисляване на ГПР, защото щяло да въведе в заблуждение потребителя относно разходите по кредита. Разходите за тези услуги се били включвали в ГПР, но само когато получаването на тези допълнителни услуги било задължително условие за сключването на договора за кредит. Дори и да се било приемало, че ГПР бил по-висок от законодопустимия предвиден в чл. 19, ал. 4 ЗПК, то последицата била недължимост на сумите, с която се бил надвишавал този размер, но не и недействителност на целия договор.

Възнаграждението дължимо за допълнителните услуги не могло да се възприеме като дейност свързана с усвояването и управлението на кредита. Те били давали възможност на ищеца да извършва едностранна промяна на погасителния план и му били гарантирали приоритетно разглеждане на искането за кредит. Задълженията по кредита били погасени предсрочно на 26.05.2022 г. преди настъпването на падежа на първата дължима вноска съгласно погасителния план на договора на 01.06.2022 г. С платените суми по договора било погасено задължението за услугата „Фаст“ в размер на 200 лв. и не били погасявани задължения за услугата „Флекси“. Общо платената сума по договора била 818,82 лв., с която били погасени главница в размер на 600 лв., договорна лихва в размер на 15,82 лв. и възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 200 лв. и такса за предсрочно погасяване в размер на 3,00 лв. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на насрещната страна при условие на евентуалност.

При така изложените твърдения на осн. чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК съдът счита, че е сезиран обективно кумулативно съединени искове - отрицателен установителен с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ************ от 28.04.2022 г., поради противоречие със закона, с добрите нрави, заобикаляне на закона и липса на основание, както и с осъдителен иск, заявен като частичен, с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сума, заплатена при начална липса на основание.

2

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, от страните се признават следните права и обстоятелства: сключването на договор за потребителски кредит № *********** от 28.04.2022 г.между страните, извършването на плащане от страна на ищеца по договора, поради което съдът с определението си по чл. 140 ГПК ги е обявил посочените безспорни между страните права и обстоятелства за ненуждаещи се от доказване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК. Със същото определение съдът на осн. чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е указал, че чл.

26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД урежда оборима презумпция за наличие на основание във всяка каузална сделка. С оглед общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на всяка от страните е да установи фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи, че договорът е засегнат от посочените в исковата молба пороци: 1/ противоречие със закона (сключването му в противоречие с императивна правна норма), 2/ с добрите нрави (социално възприети етични правила и норми за справедливост и почтеност в частните и публични взаимоотношения), 3/ заобикаляне на закона. 4/ В тежест на ищеца с оглед установената в чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД оборима презумпция е да проведе обратно доказване, като установи липсата на основание (причина, кауза) на договора.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи, че процесната сума е излязла от патримониума на ищеца и е постъпила в имуществения комплекс на ответника, за което съдът е указал на ищеца на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да установи наличието на правно основание /годен юридически факт/ за задържане на сумата, респ., че е заплатил същата на ищеца.

С определението си по чл. 140 ГПК съдът е указал на страните, че служебно следи за неравноправни клаузи в договори, сключени между търговец и потребител.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. В писменото си становище от 31.05.2023 г. ищецът чрез процесуалният си представител изменя размера на предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД като го увеличава от 50 лв. на 200 лв., поради което съдът на основание чл. 214 ГПК е допуснал това изменение.

В открито съдебно заседание ответникът не се представлява. Процесуалният представител на ответното дружество на 10.03.2023 г. е депозирал писмено становище, с което оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Установява се от представените доказателства, че на 28.04.2022 г. между ищеца и ответника "Профи Кредит България" ЕООД е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № *********** .Въз основа на договора ответника се задължил да предостави на ищеца сумата от 600 лв. Договорен бил годишен лихвен процент в размер на 40. 90% и годишен процент на разходите 48.16 %. Така длъжникът се задължил да върне главницата, ведно с възнаградителна лихва в срок от 11 месеца или в общ размер на 728,73 лв., на месечни вноски в размер на 66,25 лв. Към договора е приложен погасителен план, съгласно който вноските са платими на 1-то число от месеца, с първа вноска дължима на 01.06.2022 г. и последна дължима на 01.04.2023 г.

На същата дата между страните се сключило и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги- „Фаст“ „Флекси“, въз основа на които длъжникът можел да се възползва от приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, от 3 възможността за право на промяна на погасителния план, което включва възможност да отложи плащане на вноски или да намали размера на месечните вноски, да промени датата на падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства. Дължимото от ищеца възнаграждение по пакета за предоставяне на допълнителни услуги било уговорено в размер на 210 лева за допълнителната услуга „Фаст“ и в размер на 390 лв. за допълнителната услуга „Флекси“, като размерът на вноските за допълнителните услуги били 54,54 лв. и същата се била дължала ведно с месечната погасителна вноска по кредита включваща главницата и вънаградителната лихва. Така общото задължение по договора, включително задължението по пакета за допълнителни услуги било договорено в размер на 1328,73 лева, с общ размер на вноската от 120,79 лева. Възнаграждението следвало да се заплати на 11 равни месечни вноски, ведно с вноските по договора за кредит.

По делото е приета съдебно - счетоводна експертиза, като вещото лице е установило, че по процесния договор за потребителски кредит от 28.04.2022 г. са направени вноски в размер на 815,82 лв., като с тези вноски е била погасена главница в размер на 600 лв., договорна лихва в размер на 15,82 лв. и допълнителни услуги в размер на 200 лв. посоченият в процесния договор за потребителски кредит ГПР е в размер на 48,16 %. В случай, че бъдат включени и допълнителните услуги в ГПР, то същият би бил в размер на 4173,75 %. С оглед на констатациите на вещото лице се установява, че ищецът е надплатил над дължимата по процесния договор за потребителски кредит главница сумата от 215,82 лв.