Определение № 57 от 30.01.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 57 гр. Кюстендил, 30.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Татяна Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно гражданско дело № 20241500500016 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 и сл. вр. чл.248, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№10756/20.11.2023 г. от Еднолично адвокатско дружество „***“, представлявано от адв. ***, като процесуален представител на ищеца и ответник по насрещния иск А. И. Й. и частна жалба с вх.№11059/28.11.2023 г. от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „***“ №49, бл.53 Е, вх.В, чрез пълномощника юрк. ***, и двете жалби насочени срещу Определение №1108/16.11.2023 г. постановено по гр.д.№ 1014/2023 г. по описа на РС Дупница.

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт районният съд е оставил без уважение исканията за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, направени от „Профи Кредит България“ ЕООД и А. И. Й..

Жалбоподателят адв. *** възразява срещу правилността на обжалваното определение в частта, в която е оставено без уважение искането му за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с включен ДДС за процесуално представителство по насрещния иск. Пояснява, че е осъществил процесуално представителство на страната А. И. Й. както по предявения от него иск, така и по защитата му по предявения срещу него насрещен иск. Била ангажирана писмена молба по делото, при което се достигнало до частично отхвърляне на насрещния иск. Този резултат приема за достатъчно основание за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и по насрещния иск. Искането е за отмяна на обжалваното определение и присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 от ЗАдв., на адв. *** за осъществено процесуално представителство на страната А. И. Й. по предявения насрещен иск.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна - „Профи Кредит България“ ЕООД, в който се застъпва становище за неоснователност на частната жалба.

С депозираната от „Профи Кредит България“ ЕООД частна жалба се обжалва постановеното от РС Дупница определение в частта, в която съдът е отказал да намали разноските за адвокатско възнаграждение по главния иск, възложени в тежест на 1 дружеството. Счита се, че съдът неправилно е определил размера на адвокатското възнаграждение, дължимо за осъщественото процесуално представителство на страната А. И. Й. по обективно кумулативно съединените искови претенции по чл. чл.22 от ЗПК вр. чл.26, ал.1, предл. първо и трето от ЗЗД. Акцентира се на обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и макар да са предявени две обективно съединени искови претенции, последните се базирали на едно правоотношение, което предопределяло идентичност в характера на осъществената от адвоката защита. Иска се отмяна на обжалваното определение с последица намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лева.

Постъпил е отговор на подадената частна жалба от адв. ***, който позовавайки се на разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения приема, че присъденото адвокатско възнаграждение е правилно определено.

За да се произнесе по частните жалби, съдът съобрази следното:

С решение №455/09.10.2023 г. по гр.д.№1014/2023 г. РС Дупница е уважил предявените обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл.22 от ЗПК вр. чл.26, ал.1, предл. първо и трето от ЗЗД, както и частично е уважил предявения насрещен иск с правно основание чл.79 и чл. 86 ЗЗД. С решението съдът е осъдил „Профи Кредит България“ ЕООД да заплати на А. И. Й. разноски по водене на делото в размер на 114 лева, а на АД „***“ на основание чл.38 ЗАдв. е присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева. А. И. Й. е осъден да заплати на „Профи Кредит България“ сумата от 135, 14 лева разноски съразмерно с уважената част от насрещните искове.

В срока по чл.248, ал.1 ГПК е депозирана молба от „Профи Кредит България“ ЕООД с искане за изменение на решението в частта за разноските като бъдат намалени разноските, възложени в тежест на ответника за адвокатско възнаграждение на сумата от 200 лева. Молба с правно основание чл.248 ГПК е подадена и от АД „***“ с искане да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по насрещния иск в размер на 480 лева с включен ДДС.

С обжалваното определение районният съд е счел, че липсва основание да измени решението в частта на присъдените разноски. По молбата на ответното дружество „Профи Кредит България“ ЕООД е приел, че доколкото липса признание на иска и че по всеки от двата иска е присъдено определеното в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения възнаграждение, то не е налице основание за неговото намаляване. По искането на АД „***“ за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗАдв. за процесуално представителство по насрещния иск е формирал извод за неоснователност на искането поради липсата на извършени процесуални действия по защита на страната А. И. Й. по предявения насрещен иск.

При така установените факти, съдът от правна страна приема следното:

Частните жалби са подадени в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирани лица, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явяват процесуално допустими.

Разгледани по същество жалбите са неоснователни по следните съображения:

Константната практика на ВКС е обединена под становището, че под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредбата законодателят е имал предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техния сбор.

Съответствието на адвокатското възнаграждение на предвидения в Наредба № 1/2004 г. минимален размер се преценява съобразно материалния интерес и се определя за всеки от съединените искове минималното възнаграждение, след което се формира общия му размер при разпределяне на отговорността за разноски. В този смисъл сравни Определение № 1087 от 20.11.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1202/2023 г., I т. о., ТК.

2

Правилно районният съд е определил дължимото на АД „***“ адвокатско възнаграждение на основание чл.2, ал.5 вр. чл.7, ал.2 НМРАВ и доколкото последното е в минимален размер не е налице основание за ревизиране на обжалваното определение в тази му част.

Досежно претендираното от адв. *** възнаграждение за осъществено процесуално представителство по насрещния иск настоящият въззивен състав също така споделя извода на районния съд за неговата недължимост. Процесуалният представител на страната не е извършил действия по процесуално представителство и защита по този иск – не е подаден писмен отговор, не е взето участие в съдебно заседание, а в депозираната по делото молба – становище /лист 58/ адвоката е обосновал своите правни съображения относно основателността на предявените искове с правно основание чл. 22 от ЗПК вр. чл.26, ал.1, предл. първо и трето от ЗЗД, като не е взето становище по насрещно предявения иск. Искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по насрещния иск не е инкорпорирано и в представения по делото списък по чл.80 ГПК.

Поради съвпадане изводите на двете инстанции първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1108/16.11.2023 г. постановено по гр.д.№ 1014/2023 г. по описа на РС Дупница.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3