Решение № 1674 от 06.12.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1674 гр. Плевен, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20244430103842 по описа за 2024 година

Иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД с цена на иска 25,59 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от П.

С. П., ЕГН**********, *** против ***, ************, със седалище и адрес на управление: ***, в която се твърди, че kа 10.01.2023 г, между П. С. П. в качеството му на заемополучател и „***" ООД в качеството му на заемодател е сключен Договор за потребителски заем № *** към искане № ***. Твърди, че в чл. 3 от Договора страните са уговорили основните параметри на правоотношението. Съгласно посочената клауза размерът на заема е 500 лв. с краен срок за погасяване 28.03.2023 г. За предоставения кредит заемомолучагелят дължи възнаградителна лихва в размер на 40,05% годишно, като в чл. 3, т. 5 от Договора е посочен годишен процент на разходите в размер на 49,93%. Съгласно чл. 3 от Договора заемът следва да бъде върнат на 11 седмични вноски, дължими с падеж вторник, от които 1 вноска по 3,89 лв и 10 вноски по 52,17 лв. Твърди, че в чл. 5.1 от Договора страните са се договорили, че в срок от три дни кредитът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, като са поставени множество условия за това. При един поръчител същият следва да получава възнаграждение в размер поне на 7 минимални работни заплати, а при двама - поне 4; поръчителите да не са 1 кредитополучагели или поръчители по договори, сключени със заемодателя; поръчителят да няма задължения с рейтинг различен от „редовен" в Централния кредитен регистър, включително по погасени задължения; поръчителят да представи служебна бележка или друг документ за размера на получаваните трудови доходи. Твърди, че съгласно чл. 11 ал. 2 от договора, при неизпълнение на условията по чл. 5 се дължи фиксирана неустойка в размер на 145,41 лв. Въпреки формално дадената възможност на кредитополучателят да осигури обезпечение в тридневния срок, още със сключването на Договора му е начислена така наречената неустойката в размер на 145,41 лв. Същата е включена в погасителния план още от самото начало, като е посочено, че погасителната вноска се изменя в размер на 61,00 лв., а общото задължение ще бъде в размер на 671 лв. Счита, че към настоящия Договор следва да се приложат разпоредбите на ЗПК. Счита, че уговорената в чл. 11 от Договора неустойка противоречи на множество императивни правни норми па ЗПК, поради което на основание чл. 26 от ЗЗД е нищожна. На първо място счита, че с уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвидения максимален размер на Годишен процент на разходите/ГПР/ - чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това вземане формално е посочено като обезщетение за неизпълнение само и единствено с цел да не бъде включено при изчисляването на ITIP и така същият да остане под установената граница, предвидена в закона. Действително обаче същото отговаря на всички критерии, посочени в пap. 1, т. 1 от ЗПК. То представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, известен е на кредитора и следва да се заплати от потребителя. Това се потвърждава и от самия погасителен план, от който е видно, че разходът за неустойка е включен и дължим още с подписването на договора. Счита, че договарянето на този разход като неустойка има единствено за цел увеличаване възнаграждението на кредитора над максимално допустимия размер, поради което на основание чл. 21 от ЗПК тази клауза е недействителна. Дадената на потребителя възможност да осигури обезпечение в тридневен срок не може да обоснове обратния извод.

Твърди, че срокът е твърде кратьк и е житейски логично да се предположи, че потребителите на подобен тип кредити са материално затруднени, съответно не могат нито да представят банкова гаранция, нито да осигурят поръчители с големи трудови доходи. Освен това следва да се има предвид, че в ЗПК е предвидено изрично задължение на кредитора да оцени кредитоспособността 2 на длъжника. С предоставянето на потребителя на заемната сума кредиторът е счел, че заемателят отговаря на критериите му за кредитоспособност, поради което изискването на допълнително обезпечение е лишено от всякакъв смисъл. В случай че кредиторът действително е искал закова да му бъде осигурено, то следва да се изиска преди предоставянето на кредита, каквато е обичайната практика. Видно от представения погасителен план възнаградителната лихва в размер на 40,05% за срока на договора се равнява на 25,59 лв., а неустойката в размер на 145,41 лв, с което реалният ГПР става близо 1344.04% Определянето в Договора на сумата в размер на 145,41 лв. като неустойка за неизпълнение на задължение цели единствено заобикаляне на забраната чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На следващо място счита, че така уговорената неустойка излиза и извън присъщите й обезщетителна, обезпечителпа и санкционна функция и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. Същата противоречи на закона и добрите нрави, като излиза и извън пределите на предвидената в чл. 9 от ЗЗД договорна свобода. Нарушават се основни принципи за справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. Развива съображения, че съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 1/2009г. от 15.06.2010г. на ОСТК преценката за нищожност следва да се извърши в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства при съобразяване на примерно посочени критерии, като естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. Твърди, че процесната неустойка е предвидена за неизпълнение па задължение за предоставяне на обезпечение, а не за същинското задължение по договора за връщане на заетата сума. Твърди, че видно и от размера й същата е в размер на близо 29% от предоставения заем, без да става ясно изобщо какви вреди обезщетява, след като кредиторът сам е оценил кредитоспособността на длъжника и е одобрил отпускането на кредита преди да му е предоставено обезпечението. Счита, че от изложеното следва, че с договарянето на тази неустойка заемодателят цели единствено да се обогати. Излиза се извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Счита, че цитираната клауза е нарушаваща добрите прави и противоречаща на чл. 26 ал. 1 и чл. 9 от ЗЗД, В този смисъл Решение 3

N° 181 от 26.02.2015г„ по т.д. 4386/2013г. на ЕКС, 2-ро отделение, ТК и Решение № 247 от 11,01.2011г. по т.д. N° 115/2010г. на ВКС. Счита, че следва също да се има предвид, че за неизпълнението па задължение за предоставяне на обещано обезпечение в чл. 71 от ЗЗД е предвидена достатъчно тежка санкция. На следващо място счита, че е налице заобикаляне на закопа по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, В пея се предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза па кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Намира подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва за недопустимо. Освен това счита, че клаузата на чл. 6 от Договора е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите. Същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Твърди, че тази клауза не е индивидуалпо уговорена, сьгласно чл. 146 от ЗЗП. Независимо от горното счита, че са налице основания целият Договор за потребителски кредит да се приеме за недействителен, което но същество води до недействителност и на самата неустоечна клауза. Твърди, че сьгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима по кредита. Съзнателното погрешно посочване от кредитора на ГПР, както и непосочването на компонентите, които влизат в нето, с цел заобикаляне ограниченията на ЗПК следва да се тълкува, като цялостно неизпълнение па задължението по чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което е основание за недействителност на целия договор по чл. 22 от ЗПК. В този смисъл Решение N° 262394 от 15.07.2022 г. по е. гр. д. N° 3657 / 2021 г. на Възз. III-е състав на Софийски градски съд. „...Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни }юрми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да 4 му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. Излага съображения, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойносг на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита (чл. 23 ЗПК). Моли на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, ЗЗД да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 25,59 лв., представляваща недължимо платена лихва по договор за потребителски кредит. Претендира направените деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който на основание чл. 237 ГПК признава осъдителния иск в размер на 5 лева, както и дължимостта на обща сума в размер на 25,59 лева (платената по договора лихва), включваща предявената претенция. Моли съдът да се произнесе с Решение съобразно направеното признание. Признава, че с Решение № 490 от 20.04.2024 г. по гр. д. 6700/2023 г. на Районен съд - гр.

Плевен, е обявена за недействителна клауза по чл.11, ал.2 от Договор за паричен заем №***/10.01.2023г. Моли съдът да не разглежда възражението за нищожност на целия договор. Процесният договор вече е бил разглеждан в предходното образувано от ищеца дело. Видно от представеното с исковата молба Решение № 490 от 20.04.2024 г. по гр. д. 6700/2023 г. на Районен съд гр. Плевен ищецът е твърдял нищожност на договора в цялост, но е поискал съдът да се произнесе по действителността му в мотивите на Решението, в петитума е бил формулиран единствено иск за нищожност на неустоечната клауза. В настоящото производство ищецът депозира същата искова молба, като отново твърди нищожност на договора и неустойката. Още при завеждане на първото дело ищецът е разполагал с възможността да предяви установителен иск за нищожност на договора в цялост, но изрично е посочил в обстоятелствената част на исковата молба, че не предявява такъв иск, както и осъдителен иск и за връщане на сумата в размер на 25,59 - платената по договора лихва. Вместо това е предявен осъдителен иск за платената по договора неустойка, въпреки твърденията за недействителност на целия договор, а с настоящото дело предявява осъдителен иск за платената по договора лихва. Отделно от това преди образуване на настоящото дело 5 ищецът не е предприел никакви извънсъдебни действия спрямо ответното дружество, за възстановяване на сумите за платена неустойка. Твърди, че това процесуално поведение представлява явна злоупотреба с права, което цели единствено водене на безброй производства по едни и същи договори с цел генериране на разноски и моли съдът да дисциплинира ищцовата страна като не се произнася по недопустимите й искания. Отделно от горното, твърди че ищецът не разполага с правна възможност отново да релевира аргументи за недействителност на процесния договор и неговите клаузи, доколкото е следвало да изчерпи основанията си за недействителност на договора в производството по гр. д. № 6700/2023 г. на Районен съд - гр. Плевен. Твърди, че е имал тази възможност. Моли разноски по делото да не бъдат възлагани в тежест на ответника. Развива обстойни съображения за това си искане.