Решение № 5972 от 22.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5972 гр. София, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Валерия Банкова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Десислава Зисова Въззивно гражданско дело № 20231100512111 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от А.А. АД – длъжник по изп.д.

№20238490400848 срещу постановление на съдебния изпълнител от 11.10.2023 г., с което е отхвърлено искането на длъжника за намаляване на разноските, в частта му относно разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение. С жалбата претендира и намаляване на пропорционалната такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ.

Жалбоподателят поддържа, че постановлението за разноските е незаконосъобразно: определеното адвокатско възнаграждение на взискателя e прекомерно, иска същото да се намали до минимума от 200 лв., а таксата по чл.26 от Тарифата да се преизчисли, като същата следва да бъде намалена.

Взискателят не взема становище по жалбата.

В мотивите си съдебния изпълнител сочи, че жалбата в частта срещу пропорционалната такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ е недопустима – същата не е постъпила в законоустановения срок след съобщаването й на длъжника с поканата за доброволно изпълнение и не е била предмет на производството по чл.248 ГПК. По отношение на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение счита, че постановлението за разноските е 1 правилно, тъй като събирането на сумата, предмет на делото, е в резултат на наложен запор върху банкова сметка на длъжника, а не на негово доброволно изпълнение. Сочи, че процесуалният представител на взискателя е извършил и други действия, извън образуване на изпълнителното производство – депозирал е молба, с която е поискал да бъде наложен запор върху вземанията по банковите сметки на длъжника.

Въззивният съд намира следното:

1. Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя са основателни. Единственото процесуално действие, извършено от представителя на взискателя, е да подаде молба за образуване на изпълнителното производство с възлагане на съдебния изпълнител да извърши проучване на наличните активи на дружеството – справка за банкови сметки и за контрагенти. Подадена е и втора молба от 10.10.2023 г. с искане за налагане на запор върху установената банкова сметка на длъжника. Други действия по делото не са извършвани и правната помощ, предоставена от адвоката, се е изчерпала с образуване на делото, без посочване на начина на изпълнение, което е задължително съдържание на молбата съгласно чл.426, ал.2 ГПК. Поради това последващото допълване на молбата съобразно изискванията за задължителното й съдържание не може да се преценява като процесуална активност, а като изправяне на нередовност по свой почин поради пропуск на съдебния изпълнител да даде съответни указания. По силата на чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за образуване на изпълнително дело, възнаграждението е в размер на 200 лв. Ето защо адвокатското възнаграждение, уговорено с представения договор за правна помощ в размер на 400 лв., се явява прекомерно. Поради това незаконосъобразно е постановлението от 11.10.2023 г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали разноските за адвокатско възнаграждение.

Не могат да се споделят съображенията на съдебния изпълнител, посочени в мотивите му, че сумите са събрани принудително вследствие наложен запор, а не доброволно след връчване на поканата на длъжника, поради което адвокатското възнаграждение не е прекомерно. За преценка съответствието на уговореното възнаграждение с фактическата и правна 2 сложност на делото значение имат извършените от адвоката процесуални действия. В настоящия случай са извършени единствено такива за образуване на делото, а видно от представените документи, други не се налагат. В производството по чл.248 ГПК и преди стабилизиране на акта на съдебния изпълнител в частта за разноските е изпратено запорно съобщение до банката на длъжника - на 13.10.2023 г. На 20.10.2023 г. е постъпило уведомление от банката, че пълният размер на сумата, посочена в запорното съобщение (включително оспорените разноски), е преведена. Ето защо и доколкото запорираната сума е постъпила при съдебния изпълнител, последващи действия по изпълнителното дело не се налага да бъдат извършвани от взискателя или процесуалния му представител. Съобразявайки всичко това съдът приема, че на взискателя следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Поради това обжалваното разпореждане, в частта относно адвокатското възнаграждение, следва да се отмени за разликата над тази сума.

2. Възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на начислената такса по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ не следва да бъдат разглеждани поради недопустимост на жалбата в тази й част.

Съобразно т.2 на ТР №3/2015 г. на ОСГТК на ВКС на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Процесната такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ е определена и съобщена на длъжника с поканата за доброволно изпълнение, връчена му на 27.09.2023 г. Длъжникът не е възразил срещу размера на таксата в подадената молба по чл.248 ГПК и същата не е била предмет на разглеждане от съдебния изпълнител в обжалваното постановление от 11.10.2023 г., с което е отказал да измени постановлението за приемане на разноските по изпълнението. Жалба срещу таксата по т.26 от Тарифата е подадена на 16.10.2023 г. – след изтичане на установения в чл.436, ал.1 ГПК двуседмичен срок и е просрочена, поради което следва да се остави без разглеждане.

За пълнота следва да се посочи, че с оглед изменение на акта на съдебния изпълнител по разноските, което се отразява на изчислената от него 3 такса по т.26 (доколкото е включил разноските за адвокатско възнаграждение в паричното вземане, от което е изчислена таксата), то предстои ново определяне на дължимата такса по т.26 от Тарифата, съответно – съобщаването й на длъжника, от което за него ще тече нов срок за обжалване.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановлението на съдебния изпълнител от 11.10.2023 г. по изп.д. №20238490400848, в частта за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя над сумата от 200 лв. до определения размер от 400 лв., като вместо това постановява:

ОПРЕДЕЛЯ размер на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение - за сумата от 200 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата в частта й срещу размера на пропорционалната такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ.

Решението, в частта с която жалбата е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4