Решение № 581 от 05.12.2019, Районен съд - Ловеч

Р Е Ш Е Н И Е гр.ЛОВЕЧ, 05.12.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на шести ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: НАТАЛИЯ РАЙКОВА при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №1801 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази :

Отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.439 от ГПК.

По подсъдност от РС-гр.София настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от адв.В.В.Т. - пълномощник на С.М.Г. *** срещу „Обединена Българска Банка”АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София-1463, район „Триадица”, бул.”Витоша”№89Б, представлявано от Петър Гроздев Андронов, Светла Атанасова Г., Франк Тео Джи Ем Янсен, Кристоф Марсел Елза Де Мил, Теодор Валентинов Маринов и Ивайло Станев Матеев /от всеки двама Изпълнителни директори, действащи заедно или от всеки Изпълнителен директор, действащ заедно с прокурист/, в която се позовава на Изпълнителен лист от 26.02.2009 г. по Ч.гр.д.№365/2009 г. на РС-гр.Ловеч, съгласно който доверителката му С.М.Г. е осъдена да заплати сума в размер на 9 417,91 лева, представляваща главница по извлечение от сметка по договор за кредит към 22.2.2009 год. Счита, че тези претенции на ответното дружество не се дължат, тъй като същите към настоящия момент са погасени по давност.

Твърди, че общата погасителна давност според ЗЗД е петгодишна - аргумент от чл.110 ЗЗД, като тя е приложима във всички случаи, при които законът не е определил друг специален давностен срок. Погасителната давност е установена в обществен интерес, като целта е да стимулира своевременното упражняване на субективните граждански права. В правната наука погасителната давност се разглежда като правен институт, юридически факт и субективно право. Правните норми, които я уреждат, са императивни. Чрез погасителната давност на кредитора се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съда правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Тя служи за гарантиране на правната сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на гражданските правоотношения, което е в интерес на всички. Защитата на правата на кредитора, когато е безсрочна, създава несигурност, както между страните на гражданското правоотношение, така и в търговския оборот. След като за едно вземане не се търси защита в продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес от осъществяването му. Погасителната давност има важна функция и в осигуряването на справедливо съдопроизводство поради трудността за доказване на факти, които са се осъществили далеч назад във времето. Погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД. С изтичането на петгодишния давностен срок задължението по изпълнителния лист се погасява по давност.

Във връзка с гореизложеното прави възражение за изтекла давност по отношение на претендираните към ищеца суми, тъй като същите КАСАЯТ ПЕРИОД, НАДХВЪРЛЯЩ ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ ОБЩ ПЕТГОДИШЕН ДАВНОСТЕН СРОК, през който не са предприети необходимите действия за събиране на вземането.

В тази връзка изтъква още, че правният ред следва да почива на установеност в отношенията между правните субекти. В този ред на мисли и законът придава на възложеното с времето фактическо положение, приоритет пред формално съществуващото правно положение посредством института на давността. Неудовлетвореността на определено по съдържанието си правно очакване поражда несигурност в отношенията между страните. По аргумент от чл.118 от ЗЗД изтеклият период от време не засяга самото материално право, а единственно възможността да бъде наложено изпълнението му. Съгласно чл.120 от ЗЗД единствено длъжникът може да реши дали и доколко да се ползва от тази защита. В този смисъл изтеклият период от време не лишава от съществуване вземането и следователно не задължава кредитора да заличи начисленото вземане. Институтът на давността води до загуба на принципно признато качество на притезанието - възможността изпълнението му да бъде наложено принудително, въпреки че утвърждава като принцип изпълнение на насрещното задължение. В този смисъл интересите на страните в правоотношението следва да бъдат третирани еднакво - особеностите на правоотношението лишават страна от принципно признати й права само ако и доколкото това е изрично указано в правна норма.

Отделно от това, оспорва доверителката му да е страна по договор за кредит, сключен с „Обединена Българска Банка”АД, както и оспорва тя да е получавала сума по договор за кредит от същата Банка. Оспорва и това доверителката му да дължи на „Обединена българска банка”АД процесната сума.

С оглед на гореизложеното счита, процесната сума в размер на 1 250 лева, представляваща част от цялата главница по Изпълнителен лист от 26.2.2009 год. по Ч.гр.дело №365/2009 год. на РС-гр.Ловеч, е изцяло недължима като погасена по давност.

Моли съда, след като установи коректността на изложените факти и на тяхната правна интерпретация, да постанови решение, с което да приеме за установено, че С.М.Г., ЕГН-**********, с адрес ***, като ищец в производството, не дължи на „Обединена Българска Банка”АД, ЕИК : ********* сумата, възлизаща на 1 250 лева, представляваща неплатена част от цялата главница, присъдена с Изпълнителен лист от 26.2.2009 год. по Ч.гр.дело №365/2009 год. на РС-гр.Ловеч. Описаната сума е погасена по давност.

Моли за присъждане и на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК пред

РС-гр.София е представен отговор на исковата молба от ответника „Обединена Българска Банка”АД, чрез пълномощника му адв.П.В., в който от името на доверителя си оспорва изцяло исковата претенция, считайки я за неоснователна и незаконосъобразна. Съображенията му в тази насока са, че в исковата молба се навеждат само твърдения, без да се сочат каквито и да е доказателства. Освен това с образуване на изп.дело №152/2009 год. при ДСИ-гр.Ловеч, давностните срокове се прекъсват, респективно започват да текат нови такива. Изтъква и, че в хода на изпълнителното производство са извършвани изпълнителни действия, прекъсващи давностните срокове, както по делото, така и по самото задължение. Не отрича, че след издаване на изп.лист по Ч.гр.дело №365/2009 год. по описа на РС-гр.Ловеч, давностните срокове действително са започнали да текат, но твърдението на ищцовата страна за изтичането им към настоящия момент е невярно, тъй като с образуване на изп.дело №152/2009 год. срещу С.М.Г. ***, както и осъществените множество различни изпълнителни действия в периода от образуването на това изп.дело до 2017 год., когато е извършено и последното към момента изпълнително действие, давността е прекъсвана многократно. По тези съображения моли съда да отхвърли исковата молба като неоснователна и недоказана.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично. Не се явява и процесуалният й представител адв.В.В.Т..

Последният обаче представя писмено становище по делото с вх.№11962/31.10.2019 год., в което от името на доверителката си поддържа исковата молба и намира за неоснователно твърдението на ответника, че след образуване на изп.дело №152/2009 год. при ДСИ-гр.Ловеч са извършвани изпълнителни действия, прекъсващи давностните срокове, като последното изпълнително действие било извършено през 2017 год. Твърди, че последното изпълнително действие, прекъсващо погасителната давност за процесното задължение е изпратено на 12.06.2013 год. запорно съобщение. Позовава се на разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, съгласно която изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършване на изпълнително действие в продължение на две години. Прекратяването на изпълнителното дело настъпва еx lege, без да е необходимо изявление или действие от ДСИ. Следователно перемпцията е настъпила на 12.06.2015 год. и твърдението на ответната страна, че последното изпълнително действие, прекъсващо погасителната давност, е извършено през 2017 год. е неоснователно, тъй като няма как да бъде извършено валидно изпълнително действие по прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнително дело.

След като последното изпълнително действие е извършено на 12.06.2013 год., то абсолютната давност на задължението е изтекла на 12.06.2015 год.

Ответникът, редовно призован, се представлява от адв.В., който от името на доверителя си в пледоарията по съществото на казуса, моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана. Не претендира разноски, но прави възражение за прекомерност на претендираните от ищцовата страна разноски.

Съдът като прецени събраните по делото писмени доказателства и доводите на процесуалните представители на страните, по вътрешно убеждение, съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК, и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните факти :

По делото няма спор между страните, че е издадена Заповед №265/26.02.2009 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по Ч.гр.дело №365/2009 год. по описа на РС-гр.Ловеч, с която длъжниците С.М.Г. и Г.М.М.е следвало да заплатят солидарно на кредитора „Обединена Българска Банка”АД, ЕИК : *********, с адрес : гр.София, ул.”Света София”№5, представлявано от Стилиян Петков Вътев и Радка Иванова Тончева сумата 9 417,91 лева главница, 507,01 лева договорна лихва за периода от 08.09.2008 год. до 22.02.2009 год., 3,70 лева наказателна лихва за периода от 09.09.2008 год. до 22.02.2009 год., ведно със законната лихва, начиная от 23.02.2009 год. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 724 лева разноски по делото. В заповедта е посочено, че вземането на заявителя против солидарните длъжници произтича от извлечение от сметка от 22.02.2009 год. - документ по чл.417, т.2 от ГПК.

Безпорно по делото е и това, че въз основа на цитираната по-горе Заповед за незабавно изпълнение е издаден изпълнителен лист на 26.02.2009 год. в полза на „Обединена Българска Банка”АД-гр.София, в който е разпоредено длъжникът С.М.Г. и Г.М.М.да заплатят солидарно на кредитора „Обединена Българска Банка”АД, ЕИК : *********, с адрес : гр.София, ул.”Света София”№5, представлявано от Стилиян Петков Вътев и Радка Иванова Тончева сумата 9 417,91 лева главница, 507,01 лева договорна лихва за периода от 08.09.2008 год. до 22.02.2009 год., 3,70 лева наказателна лихва за периода от 09.09.2008 год. до 22.02.2009 год., ведно със законната лихва, начиная от 23.02.2009 год. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 724 лева разноски по делото.

С молба вх.№626/27.03.2009 год. до Съдебно-изпълнителна служба при РС-гр.Ловеч взискателят „Обединена Българска Банка”АД, е поискал да се образува изпълнително дело, на основание чл.426, ал.1 от ГПК, против солидарните длъжници С.М.Г. и Г.М.М., на основание приложена към молбата Заповед №265 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист, издадени по Ч.гр.дело №365/2009 год. по описа на РС-гр.Ловеч. Взискателят е помолил ДСИ, на основание чл.428, ал.1 от ГПК, да изпрати на длъжниците покани за доброволно изпълнение, като ако в дадения им двуседмичен срок, те не изпълнят задължението си, то е посочил като изпълнителен способ пристъпването към принудително събиране на вземането, както и на разноските, направени от взискателя за воденето на изпълнителното производство. Банката е предложила на ДСИ следните изпълнителни способи : възбрана на всички недвижими имоти и налагане на запор върху всички МПС, които длъжниците притежават лично или в СИО, както и налагане на запори върху трудовите им възнаграждения.

По молбата на взискателя е образувано изп.дело №152/2009 год. по описа на СИС при РС-гр.Ловеч.

По така образуваното изп.дело на солидарния длъжник С.М.Г. на 30.03.2009 год. е изпратена от ДСИ покана за доброволно изпълнение по изп.дело №152/2009 год. по описа на СИС при РС-гр.Ловеч, получена лично от нея на 02.09.2009 год.