Решение № 200 от 03.11.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Плевен, 03.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

Членове:

ИВАН Н. РАДКОВСКИ

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА при участието на секретаря А. Г. П. като разгледа докладваното от ИВАН Н. РАДКОВСКИ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20224400600591 по описа за 2022 година

Въззивното производство е образувано по жалба от подсъдимите К. Н., К. Н. и П. Н., чрез техния защитник – адвокат Е. Р., от АК - Плевен и по жалба от частните тъжители К. Г. и А. А., чрез техния повереник - адвокат Р. Р., от АК- Плевен, против присъда № 260001, постановена по НЧХД №197/2020г., по описа на Районен съд-гр. Левски.

В жалбата на тримата подсъдими и допълнителното изложение към нея са изложени доводи за неправилност на първоинстанционната присъда, която е постановена в противоречие с доказателствата по делото и закона, тъй като няма установено, според фактическата обстановка, приета от съда за доказана, участие на П. Н., в нанесените травми на тъжителя К. Г., както и няма никакви доказателства, че другите двама подсъдими са му причинили леки телесни повреди – всеки, независимо един от друг и в различно време, а не става ясно и въз основа на какви доказателства съдът е приел, че тримата подсъдими са имали умисъл да причинят в съучастие телесни повреди на двамата подсъдими. Освен това, в разрез с доказателствата по делото е и изводът на съда, че П. Н. е участвал в нанасянето на телесни повреди върху другия тъжител – А. Г.. Съдът неправилно е възприел като верни покзанията на свидетелката Ж. Г., /заинтересована, като съпруга на единия тъжител и майка на другия, да потвърди версията им/, без да ги обсъди в съответствие с показанията на другите незаинтересовани по делото свидетели.

1

Първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че нито свидетелят И.С., нито свидетелят Р.И. са дали показания, според които подсъдимият П. Н. е участвал в сбиването.

Въз основа на изложеното в жалбата на тримата подсъдими е направено искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова такава, с която те да бъда признати за невинни, като бъдат отхвърлени уважените спрямо тях граждански искове, респективно да бъде приложен институтът на реторсията или делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при неговото разглеждане.

В съдебното заседание при разглеждане на настоящото дело въззивните жалбоподатели К. Н., К. Н. и П. Н. , както и техният защитник – адвокат Е. Р., от АК – Плевен, редовно призовани, не се явиха и не взеха становище по жалбите, като адвокат Е. Р. е представила молба с допълнителни съображения към подадената жалба, в която е заявила, че желае делото да бъде разгледано в нейно отсъствие и че поддържа съображенията си, изложени в първоначалната жалба и допълнителните съображения към нея.

В жалбата на частните обвинители А. А. и К. Г. и допълнителните съображения към нея са изложени доводи за неправилност и необоснованост на обжалваната присъда , тъй като от мотивите на съда не става ясно по какъв начин е определен справедливия размер на репариране на преживените от тъжителите болки и страдания, като съдът не е взел предвид установените последици от причинените им увреждания и претърпените от тях негативни емоционални и психически преживявания, като пострадали от физическо насилие.

При така изложеното в жалбата е направено искане за изменение на първоинстанционната присъда, в частта и, досежно гражданските искове, като същите бъдат уважени до размера, в който са предявени.

В съдебното заседание, при разглеждане на настоящото дело адвокат Р.

Р., от АК- Плевен, повереник на частните тъжители и въззивни жалбоподатели К. Г. и А. А. изрази становище, че жалбата, подадена от тримата подсъдими, чрез техния процесуален представител е неоснователна, както и че поддържа съображенията си, изложени в първоначалната жалба от частните тъжители и допълнителните съображения към нея.

Частните тъжители и въззивни жалбоподатели К. Г. и А. А., редовно призовани, не се явиха при разглеждане на настоящото дело и не изразиха становище по подадените жалби.

Въззивната инстанция, като се запозна със жалбите и допълнителните съображения към тях, както и със становището на адвокат Р. Р., от АКПлевен, повереник на частните тъжители и въззивни жалбоподатели К. Г. и А.

А., изложено в съдебното заседание, при изпълнение на задълженията си по чл.313 от НПК, прие за установено следното:

Жалбите са допустими, тъй като са подадени в законния срок, от правоимащи лица.

2

Производството пред РС – Левски е образувано по депозирана частна тъжба от А. А. и от К. Г., против

К. Н. за престъпление по чл. 131, ал.1, т.4, вр. чл. 130, ал.1, чл. 20, ал.2 от НК;

К. Н., за престъпление по чл. 131, ал.1, т.4, вр. чл. 130, ал.1, чл. 20, ал.2 от НК; и П. Н., за престъпление по чл. 131, ал.1, т.4, вр. чл. 130, ал.1, чл. 20, ал.2 от НК.

Първоинстанцонният съд е приел за установена и доказана следната фактическа обстановка:

Образувано било ДП ЗМ №122/2018г., по описа на РУ - Левски, пр.пр, № 631 /2018г. по описа на РП-Левски, за това, че: около 19 часа в с.

*********, обл. Плевен, пред дом, находящ, се на ********* са извършени действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - пр. по чл. 325, ал. 1 НК.

С постановление на разследващия орган от 15.08.2018г. в качеството на обвиняем бил привлечен А. А., за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 НК.

На 10.12.2019г. наблюдаващият по делото прокурор разделил делото на основание чл. 216, ал. 1 от НПК, от което произлезли още две досъдебни производства, съответно с предмет причинена лека телесна повреда по чл.

130, ал. 1 от НК на А. А. и причинена лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК на К. Г..

Прокурорът е констатирал, че цитираните деяния са от частен характер и съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК, последвало спиране на наказателното производство, по отношение на така разделените две производства.

С присъда 260012/08.12.2020г. ОС Плевен е отменил присъда №21/27.07.2020г. на РС-Левски по отношение на подсъдимия А. А. и е постановил присъда, с която е признал подсъдимия А. за невинен в това, на 06.07.2018г., около 19:00 часа, в с. *********, пред дом на *********, чрез нанесен удар със сабя, да е причинил на К. Н. от с.с. средна телесна повреда, изразяваща се в порезна/посечна рана на лявото рамо, с нарушаване целостта на два големи мускула на раменния пояс и израстък на лопатачната кост, довели до трайно затруднение на движението на левия горен крайник, поради което го е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК.

На 06.07.2018г. следобед в центъра на с. ********* възникнал конфликт между тъжителя А. А. и К. Н.. Разправията приключила и те се прибрали по домовете си. Късно след обяд К., П. и К. се намирали в обитаваното от тях жилище в с. *********, ********* и решили, че трябва да посетят жилището на тъжителите и техни роднини - К. и А., за да упражнят над тях физическо насилие и да им причинят телесни повреди.

В резултат на така замисленото те се снабдили с подходящи за целта 3 предмети - вили и колове. Съгласявайки се помежду си, че ще изпълнят тези си намерения те незабавно тръгнали към дома на пострадалите - К. и А..

На същата дата тъжителите А. и К., заедно с други близки били в дома си в с. *********, на ********* и празнували рожден ден на последния.

Около 19, 00 часа се чул силен шум и удари по гаражната врата и К. излязъл, за да види какво става. В момента, в който излязъл, видял К., който му нанесъл силен удар в лицето с дървената част на вилата, която носел, вследствие на което К. паднал на земята. Опитвал се да се изправи, но тъй като имал физически проблеми в резултат на множество заболявания, не успял. Докато бил на земята, съпругата му /която веднага излязла след него/ се опитвала да го предпази от други удари, но бащата на К. - К., който бил с вила в ръцете си успял да го прободе няколко пъти в областта на корема.

През това време навън излязъл и другият тъжител - А., който се опитвал да спаси баща си К.. Поради това обстоятелство К., К. и П. започнали да нанасят удари с носените от тях предмети, както и с горни и долни крайници и на него - в областта на гръдния кош и корема.

След преустановяване на нападението пострадалите позвънили на телефон 112 и бил изпратен екип на Спешна помощ и полиция.

При така изложеното въззивната инстанция прие, че в случая е налице основание за отмяна на обжалваната от страните присъда по чл. 335, ал.2, вр. чл. 348, ал.3, т.2, пр.1, а именно – че първоинстанционната присъда страда от липса на мотиви, тъй като съдебният акт на Районен съд – гр. Левски не отговаря на регламента, установен в разпоредбата на чл. 305, ал.3 от НПК, по следните съображения:

За законосъобразността и убедителността на мотивната част на присъдата е необходимо да бъдат обсъдени и оценени всички доказателства и доказателствени средства, които са дали основание на съда да приеме за доказана приетата за установена фактическа обстановка, като се посочат установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали те са установени и правните съображения за взетото решение. Последиците от липсата на такова обсъждане рефлектират негативно в две насоки – по отношение на правото на защита на подсъдимите и ефектното му упражняване и по отношение на следващата инстанция, / в случай на последващо обжалване/, да прецени начина на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, тъй като именно този процес подлежи на въззивна проверка. А за да се прецени дали са спазени правилата на формалната логика при формиране на вътрешното убеждение на основния съд е необходимо същият в мотивите си да е изложил собствените си съображения по оспорваните от страните въпроси, касаещи обективната и субективна страна на деянието, съобразно обвинението.

По настоящото дело, съобразно приетата за установена фактическа обстановка от първоинстанционният съд, при възникналия конфликт подсъдимият К. Н. нанесъл силен удар на частния тъжител К. Г. с дървената 4 част на вилата, която носел, вследствие на което К. Г. паднал на земята, в което положение подсъдимият К. Н., който бил с вила в ръцете, успял да го прободе няколко пъти в областта на корема. През това време навън излязъл и другият тъжител - А., който се опитвал да спаси баща си К.. Поради това обстоятелство К., К. и П. започнали да нанасят удари с носените от тях предмети, както и с горни и долни крайници и на него - в областта на гръдния кош и корема.

От изложеното е видно, че районният съд е приел за установено, че само подсъдимите К. Н. и К. Н. са нанесли удари на тъжителя К. Г., в резултат на което са му причинили описаните в представената съдебномедицинска експертиза увреждания, но в мотивите към обжалваната присъда липсват съображения относно това, защо при описаната фактическа обстановка съдът е признал и подсъдимия П. Н. за виновен в това, че е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от частен характер, наказуемо по смисъла на 131, ал.1, т.4, вр. чл.130 ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК.Тук следва да се посочи, че неправилно в мотивите на първоинстанционния съд, на стр. 7 е посочено, че подсъдимият П. Н., в съучастие като съизвършител с К. Н. и П. Н., е осъществил описаното деяние, / вероятно съдът е имал предвид – в съучастие като съизвършител с К.

Н. и К. Н./.

Изясняването на обстоятелството – дали подсъдимият П. Н. с действията си е допринесъл за причиняването на нараняванията на тъжителя К. Г., въпреки че в приетата за установена фактическа обстановка не са описани такива негови действия, е от съществено значение за правната квалификация на извършеното от него деяние.

На следващо място, пак на стр. 7 от мотивите към първоинстанционния съдебен акт е посочено, че „от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимите К. Н., К. Н. и П. Н., чрез действия – нанасяне на удари на А. А. с металната част на вила, мушкащ удар с кол, дръжка на сечиво и нанасяне на удари с издължен тесен предмет – кол, дръжка на сечиво, нараняване с метална част на вила“, но съдът не е посочил как е приел, от обективна страна, че са били причинени констатираните увреждания на тъжителя К. Г..