Решение № 3710 от 02.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3710 гр. София, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20261100502925 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца К. Б. К. срещу решение № 20130 от 07.11.2025 г., постановено по гр. дело № 13208/2025 г. по описа на СРС, 90 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу „Топлофикация София“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на разликата над уважения размер от 5229,36 лв. до пълния предявен размер от 6620,28 лв., представляваща начислени задължения за доставка на топлинна енергия и услуга дялово разпределение за периода от 07.03.2022 г. до м. 09.2024 г. за имот, находящ се в гр. София, ул. ****, с абонатен № 1000474032; както и в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу К. Б. К. насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за сумата от 1203,03 лв., представляваща главница за доставена от дружеството и неизплатена от страна на ответника по насрещния иск топлинна енергия в процесния имот през периода от 07.03.2022 г. до 30.04.2024 г., за сумата от 187,89 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 11.04.2025 г., за сумата от 94,60 лв., представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 03.2022 г. до 1 м. 04.2024 г., както и за сумата от 22,83 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.05.2022 г. до 11.04.2025 г.

Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост с доводи, че съдът не следва да съобразява представеното от ответника удостоверение за идентичност на имот, доколкото изхожда от самото топлофикационно дружество и не се ползва с материална доказателствена сила. Въззивникът счита, че от събраните по делото годни доказателства не се установява идентичност на притежавания от него имот с този, за който се претендира доставената топлинна енергия, поради което съдът е следвало да приложи правилата на доказателствената тежест и да отхвърли претенциите на топлопреносното предприятие. Поддържа, че всички доказателства по делото сочат на извод, че откритата партида при „Топлофикация София“ ЕАД касае друг неустановен по делото топлоснабден обект, поради което между страните не е налице облигационно правоотношение. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение в посочените части и уважаване на предявения отрицателен установителен иск в цялост, респ. за отхвърляне на предявените насрещни осъдителни искове в цялост.

Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението в обжалваните от ищеца части е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „Техем Сървисис“ ЕООД не подава отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

2

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в обжалваната част, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. Основният спорен по делото въпрос касае наличието на идентичност между собствения на К. Б. К. апартамент и този, за който топлопреносното дружество претендира заплащане на стойност на потребена топлинна енергия, но при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал настоящият въззивен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за доказване на това обстоятелство, поради следните съображения:

От приетите по делото писмени доказателства (нотариален акт, съдебноспогодителен протокол, удостоверение за наследници) се установява, че първоначалният ищец К. Б. К. е единствен законен наследник (след смъртта и на майка си С.Ф.В.) на Б.К.В., който на 06.09.1968 г. е закупил от В.С.С. двустаен апартамент, находящ се в гр. София, ул. ****, партер, представляващ част от апартамент от четири стаи, вестибюл, кухня, баня, клозет и две антрета, а само продаваният апартамент се състои от две стаи със западно и северозападно изложение, вестибюл, антре, кухня и ½ идеална част от общото входно антре. Същевременно, от приложения към исковата молба съдебно-спогодителен протокол от 23.04.1974 г. е видно, че страните по продажбената сделка са били страни и в производство по делба с предмет целия апартамент, находящ се на партерния етаж на ул. **** – състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, баня, клозет, два килера, коридор и входно антре, като същият е бил поставен в дял и изключителна собственост на Б.К.В. и съпругата му С.Ф.В. при парично уравнение на дела на другия съделител В.С.С.. Следователно, несъмнено е, че наследодателят на ищеца е бил собственик на описаното четиристайно жилище на партерния етаж на вх. Б на посочения адрес.

От приетите по делото доказателства се установява, че партидата, открита при „Топлофикация София“ ЕАД на името на К. Б. К., е с адрес ул. ****, ап. 1, с номер на бизнес партньор 1000474032, договорна сметка № 002100042555, инсталация № 4000087908 и абонатен № 18547. Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че действително представеното от ответното дружество удостоверение за идентичност с изх. № К-3621/16.04.2025 г. (л. 33 от делото на СРС) представлява частен свидетелстващ документ, издаден от самия ищец (от служител на топлопреносното предприятие – А.С., директор дирекция „ОКУВ“ и М.В., ръководител отдел „Битови клиенти“), който съдържа изгодни за страната фактически твърдения, поради което не се ползва нито са материална доказателствена сила, нито с 3 висока доказателствена стойност. Ето защо, при изричното оспорване от насрещната страна индивидуализацията на имота следва да бъде установена при съвкупно доказване с останалия доказателствен материал по делото.

В подкрепа на извода за идентичност на описания от топлопреносното предприятие апартамент № 1 със собствения на ищеца жилищен обект е приложеният списък за броя на живущите в жилищната сграда на ул. „Цар Шишман“ № 33 (л. 34 от делото на СРС), в който наследодателят на ищеца Б.К.В. се е подписал като собственик на ап. 1 във вх. Б с отопляем обем на жилището от 306,40 куб. м. Голямата кубатура на посочения имот съответства на значителната площ на придобития от Б. К. след делбата от 1974 г. апартамент. Посоченото лице се е подписало и в акта за разпределение на кубатурата, в който макар и посочен като ап. 1, е описан идентичен на този по делбеното дело апартамент, който е собствен на наследодателя на ищеца – четири стаи (три стаи и хол), кухня, килер, клозет, баня и коридор.

Същевременно, ищецът К. К. също е удостоверил качеството си на клиент на топлинна енергия в приложения към насрещната искова молба списък на етажните собственици към решение на ОС на ЕС (л. 45 от делото на СРС), в който се е подписал като собственик на ап. 2 с абонатен номер 18547. Този номер на партида съответства на обекта, за който „Топлофикация София“ ЕАД претендира заплащане на потребената топлинна енергия в настоящия процес – макар в съобщенията към фактури и в общите фактури същият да е посочен като апартамент № 1, абонатният номер 18547 е идентичен с този по партидата на К. Б. К., поради което именно той се явява задължено лице за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия в имота, за който е открита тази партида.

С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събраните доказателства настоящият въззивен състав намира за пълно и главно доказано обстоятелството, че ищецът К. Б. К. е собственик, респ. клиент на топлинна енергия в процесния имот, находящ се на посочения адрес и с открита партида при ответника с абонатен № 18547.

Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че в приложеното по делото удостоверение за постоянен адрес, издадено от Столична община, район „Средец“, действително е посочен регистриран постоянен адрес на ищеца в гр. София, ул. ****, но посоченият документ, макар и официален, не удостоверява право на собственост на лицето върху описаното жилище, а единствено доказва, че това лице е регистрирано на основание чл. 93, ал. 1 ЗГР на посочения адрес. Без оглед на обстоятелството дали процесният апартамент е под № 1 или № 2, идентичността на топлоснабденото жилище, в което К. К. се явява битов клиент на топлинна енергия, несъмнено се установява от описанието му в документите за собственост и актовете за кубатура на имота, както и от съвпадащите номера на партидата, открита на името на ищеца – абонатен № 18547 и инсталация № 400087908, 4 с които имотът е индивидуализиран във всички съобщения към фактури, общи фактури и главни отчети. Последните са съставяни от дружеството, на което е възложено извършване на услугата за дялово разпределение, като същите са изготвяни в присъствие на ищеца и са подписани от него – видно от приложените от третото лице-помагач главни отчети (л. 126-128 от делото на СРС), в които имотът е посочен като апартамент № 1, но въпреки това документите са подписани от клиента К. Б. К. и не са оспорени от него. В този смисъл последният се е съгласил със стойностите на потребената в жилището му топлинна енергия, които се потвърждават и от приетото и неоспорено от страните заключение на СТЕ, еднозначно установяващо количеството потребена топлинна енергия в апартамента на ищеца през процесните периоди.

С оглед на изложеното възраженията на въззивника за липса на достатъчно доказателства за идентичност между собствения му апартамент и топлоснабденото жилище, за което са предявени извънсъдебни и съдебни претенции срещу него за заплащане на потребена топлинна енергия, се явяват неоснователни, като по изложените по-горе мотиви настоящият въззивен съд намира, че К. Б. К. е собственик и клиент на топлинна енергия в апартамента на адрес: гр. София, ул. ****, партер, с абонатен номер на партидата 18547, през целия период на отхвърлената отрицателна установителна претенция, респ. на уважения осъдителен иск – от м. 03.2022 г. до м.

09.2024 г. Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи срещу количеството топлинна енергия, срещу стойността и дължимостта на таксата за дялово разпределение, както и срещу дължимостта и размера на присъдените лихви за забава, поради което въззивният съд не следва да излага изрични мотиви в тази насока. С оглед на изложеното и предвид неоснователните доводи на въззивника първоинстанционното решение се явява правилно в обжалваната част и следва да бъде потвърдено.