Решение № 32 от 29.01.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Бургас, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Петя Кр. Георгиева

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Даниела К. Йорданова в присъствието на прокурора Сузана Т. Чинева-Койнова като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Частно наказателно дело № 20252100200111 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решение за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС). Образувано е по повод постъпило в Окръжен съд Бургас Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, с което е представено за признаване и изпълнение Решение № 96/006260-23 от 08.07.2024 г., влязло в сила на 08.07.2024 г., постановено от съдебен орган в издаващата държава: Rechtbank Den Haag, адрес: Prins Slauslaan 60, 2595 AJ’s-Gravenhage, Република Нидерландия, с което на ***** гражданин Х. С. А. с ЕГН: **********, роден на ****** г. с постоянен адрес: гр.

****, ул. „*****“ № ***, е наложена финансова санкция в размер на 150.00 евро, за престъпление по чл. 431 от Нидерладнския наказателен кодекс.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Бургас изразява становище за наличие на законовите предпоставки за признаване на решението за финансова санкция, постановено от съдебния орган на Република Нидерландия, по отношение на ***** гражданин Х. А..

Засегнатото лице Х. А., редовно призовано по телефона - не се явява лично в съдебното заседание, нито изпраща представител.

Съдът, след поотделната и съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразно становищата на страните, намира следното:

Съгласно служебно изисканата справка по реда на Наредба № 14/ 18.11.2009 г., 1 засегнатото лице Х. С. А. с ЕГН: **********, роден на ****** г. е с постоянен адрес в гр.

****, ул. „*****“ № ***, т.е. той е с местоживеене на територията на Република България по смисъла на чл. 30, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС.

От данните, съдържащи се в удостоверението, се установява, че на 08.07.2024 г. спрямо А. е постановено Решение № 96/006260-23 от 08.07.2024 г. на съдебен орган в издаващата държава – Rechtbank Den Haag /Районен съд в Хага/, Република Нидерландия, с което му е наложена финансова санкция – осъждане за заплащане на парична сума в размер на 150.00 евро.

Санкцията е за деяние, осъществено на територията на издаващата държава Република Нидерландия, съставляващо престъпление с правна квалификация по чл. 431 от Нидерладския наказателен кодекс.

От фактическа страна правонарушението се свежда до това, че на 09.01.2022 г., в 00:15 часа в Република Нидерландия, гр. ****, ****, А. чрез постоянни крясъци и рев и многократно блъскане по желязна щора, е предизвикал нарушаване на нощната почивка на гражданите.

Производството по налагане на санкцията се е провело в присъствието на лицето, съгласно изричното отбелязване в Удостоверението, като А. е бил уведомен лично, според националния закон, на 08.07.2024 г. за съдебния акт.

Решението е постановено от съдебен орган в решаващата държава въз основа на наказуемо деяние (престъпление) по нейния национален закон. Решението е влязло в сила на 08.07.2024 г.

За съдебния орган на изпълняващата държава не съществуват легитимни причини да се съмнява във верността на отразеното в удостоверението от чуждия съдебен орган, доколкото взаимното доверие между компетентните органи на държавите членки на ЕС е в основата на сътрудничеството по наказателни дела и в частност на прилагането на практика на принципа за взаимно признаване на финансови санкции между държавите. Въз основа на редовното удостоверяване на обстоятелството за присъствено проведено производство и участие на лицето в него, следва да се приеме, че на санкционирания надлежно е била предоставена възможност за активно участие в производството, в съответствие със законите на издаващата държава. В този смисъл и след като в удостоверението е изрично посочено, че решението е влязло в сила, гаранциите, свързани с правото му на защита, са били спазени, респективно не е налице основание за отказ от признаване и изпълнение.

Деянието, за което на А. е наложена финансова санкция, съгласно описаните в Удостоверението обективни и субективни параметри, според законодателството на издаващата държава съставлява престъпление по чл. 431 от Нидерладския наказателен закон, съгласно който – „С глоба от първа категория се наказва този, който предизвиква врява или шум на съседи, които врява и шум могат да нарушат съня през нощта“.

Според чл. 30, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, решенията за налагане на финансови санкции, които са постановени в наказателни или административнонаказателни производства в държава - членка на ЕС, се признават и изпълняват на територията на Република България, ако се отнасят за деяния, които съставляват престъпления или административни нарушения и по българското законодателство, независимо от елементите на състава им по законодателството на издаващата държава (освен в изрично посочени случаи, в които двойна наказуемост не се изисква, и към които не попада настоящият казус).

В конкретния случай вдигането на шум през нощта не е предвидено като самостоятелно престъпление по българския Наказателен кодекс. Независимо от това, по мнение на настоящия състав, деянието, за което е санкциониран А. - крясъци, рев и многократно блъскане по желязна щора в 00:15 часа, предизвикало нарушаване на нощната почивка на гражданите, представлява административно нарушение - „дребно хулиганство“ по смисъла 2 н а Указ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство, доколкото съставлява действие, с което се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс. При това положение настоящият състав е на мнение, че деянието, независимо от различията в елементите на състава – представлява административно нарушение и по българското законодателство, поради което е изпълнено и изискването на чл. 30, ал. 1 от специалния закон.

В изпълняващата държава Република България не е постановено решение срещу същото лице за същото деяние, и липсват данни за такова решение, изпълнено в държава, различна от издаващата и изпълняващата държава по разглежданото удостоверение.

Не е налице никое от основанията по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС, при които може да се откаже признаване и изпълнение на решението. Видно от констатираното време на извършване на деянието и влизането в сила на решението, както и вида на наложеното наказание - глоба, се налага извод, че предвидената по българското законодателство три годишна абсолютна давност за изпълнение на административно наказание глоба по чл. 82, ал. 3, вр. ал. 1, б. „а“ от ЗАНН не е изтекла. Същевременно, за да може да бъде приложено основанието за отказ по чл. 35, т. 3 от ЗПИИРКОРНФС, освен констатация за изтекла давност по българското законодателство, следва да е налице кумулативното условие решението да се отнася за деяние подсъдно на български съд, а процесното деяние не е подсъдно на българския съд, тъй като не се засягат интереси на българската държава по смисъла на чл. 4 от ЗАНН. ***** гражданин няма имунитет или привилегии, определящи като недопустимо изпълнението на решението. Деянието е извършено на територията на чуждата държава, респективно не е налице някоя от хипотезите на чл. 35, т. 5 от закона, а санкцията, която се претендира да бъде приета не е по-малка от 70 евро. Засегнатото лице е физическо лице, което е пълнолетно, според българското законодателство, и което носи наказателна и административно наказателна отговорност.

Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че са налице всички изискуеми предпоставки за признаване на решението и за незабавното му изпращане на изпълнителния орган - Националната агенция за приходите (НАП).

С оглед разпоредбата на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС, съдът определи равностойността на дължимата парична сума - 150.00 евро в български левове по курса на Българска народна банка за деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава, която в случая възлиза на 293,37 лева /двеста деветдесет и три лева и тридесет и седем стотинки/.

По делото няма представени доказателства за пълно или частично изпълнение, извършено във връзка с решението за налагане на финансова санкция, чието признаване и изпълнение се иска, поради което съдът не следва да извършва приспадане по реда на чл. 33, вр. с чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС.

Така мотивиран, на основание чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИРКОРНФС, Бургаският окръжен съд и ал. 8 от

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение № 96/006260-23 от 08.07.2024 г., влязло в сила на 08.07.2024 г., постановено от съдебен орган в издаващата държава: Rechtbank Den Haag /Районен съд на Хага/, адрес: Prins Slauslaan 60, 2595 AJ’s-Gravenhage, Република Нидерландия, с което на ***** гражданин Х. С. А. с ЕГН: ********** , роден на ****** г. с постоянен адрес: гр.

****, ул. „*****“ № ***, е наложена финансова санкция в размер на 150.00 евро, с 3 равностойност в български левове по курса на БНБ към деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава - 293,37 лева /двеста деветдесет и три лева и тридесет и седем стотинки/, за престъпление по чл. 431 от Нидерладнския наказателен кодекс.

УКАЗВА на основание чл. 38, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС да се уведоми издаващия орган в Република Нидерландия.

УКАЗВА заверен препис от настоящото решение да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

УКАЗВА на основание чл. 36, вр. чл. 22 от ЗПИИАКОРНФС препис от настоящото решение да се изпрати на Национална агенция за приходите за изпълнение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Бургас в 7-дневен срок от узнаването за постановяването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4