Определение № 4889 от 01.10.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4889 гр. Варна, 01.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20263100501725 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 47945/15.06.2026г. по регистратурата на ВРС, подадена от Прокуратурата на Р.България, чрез прокурор при РП – Варна, уточнена с молби от 23.06.2026г., и от 01.07.2026г. срещу Решение № 2255/07.06.2026г. постановено по гр.д. № 827/2025г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която ОСЪЖДА жалбоподателя д а заплати на Е. П. К., ЕГН ******** сумата от 4601,63 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в психо-емоционален срив сред близките и познатите на ищеца, същият е станал обект на подигравки, че си е купил крадена кола и е „дал една чанта пари, която стои под моста на Аспарухово за да диша морски въздух“, появило се напрежение в отношенията със съпругата му, която го обвинила, че е затворил 50000 лева от средствата на семейството, довели до психически дисбаланс в емоционалното състояние на ищеца, странял от хората, станал затворен, не можел да се зарадва на елементарни неща, разбрал, че хората с които общува го наричат „наивник на средна възраст“, нарушен сън, настъпили вследствие нарушено право на разглеждане и решаване в разумен срок на досъдебно производство № 957/2015г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР гр.Варна, по което е иззет като веществено доказателство лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ландкрузер“, с рег.№ *****, на основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, както и сумата от 1504,14 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди - заплатени данъци на л.а. марка „Тойота“, модел „Ландкрузер“ с рег.№ ***** за периода 2015г. – 2024г., причинени от нарушено право на разглеждане и решаване в разумен срок на досъдебно производство № 957/2015г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР гр.Варна, по което е иззет като веществено доказателство лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ландкрузер“, с рег.№ *****, на основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, както и съдебно-деловодни разноски.

С молба от 01.07.2026г. Прокуратурата на Р.България е уточнила въззивната си жалба, 1 като е посочила изрично, че не обжалва решението, в частта относно претенцията по чл.49 от ЗЗД, поради което в тази част решението е влязло в законна сила.

Въззивникът - Прокуратурата на Република България, чрез прокурор при РП – Варнa заявявa становище за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Излага, че действително автомобилът на ищеца е бил иззет и приобщен като веществено доказателство по досъдебно производство през 2015г. Сочи, че Прокуратурата неколкократно е отказвала връщането на автомобила на ищеца, но отказите са били потвърждавани от съда при провеждан съдебен контрол. Оспорва досъдебното производство да е продължило извън разумния срок, като се позовава на факта, че същото е било многократно спирано поради неустановяване на автора на деянието. Счита, че изводът за претърпени от ищеца неимуществени вреди е необоснован, тъй като се основава на показанията на заинтересовани от изхода на спора свидетели. Моли първоинстанционното решение в обжалваните части да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. При извод за основателност на претенцията, моли размерът на обезщетението за неимуществени вреди да бъде намален.

В срока по чл.263 о т ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – Е. П. К., чрез процесуалния му представител. Заявява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата, поради което моли да бъде отхвърлена.

Посочва, че автомобилът е бил иззет по ДП № 957/2015г. по описа на III РУ при ОД на МВРВарна, по което последното действие по разследването е извършване на експертиза през 2016г. Връщането на автомобила е станало 9 години по-късно в следствие на уважен иск по чл.108 от ЗС. Посочва, че и към този момент досъдебното производство не е прекратено.

Счита, че постановяването на обжалваното решение е извършено след цялостен анализ на събраните по делото доказателства, което е обосновало и правилността му. Излага, че заплащането на данъци за автомобила в продължение на 9 години е нанесло финансово увреждане за ищеца. Моли решението, в обжалваните му части да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.

С определение от 21.08.2026г., съдебният състав, след като е констатирал нередовности на исковата молба, е дал указания на ищеца да ги отстрани.

С уточняваща молба депозирана на 14.09.2026г. ищецът, чрез пълномощника си е уточнил, че претендираните неимуществени вреди са в следствие на нарушеното му право да бъде разгледано и решено в разумен срок ДП № 957/2015г. по описа на III РУ при ОД на МВР-Варна, пр.преписка № 6425/2015г. на РП-Варна, на основание чл.2б от ЗОДОВ.

Посочва, че задължението му за заплащане на данъчно задължение в полза на Община Варна е поради това, че автомобилът е негова собственост, не е бил дерегистриран, поради което въпреки задържането му от Прокуратурата, е следвало да заплаща.

По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 от ГПК реквизити и приложенията по чл.261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Легитимацията на страните съответства на 2 произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

С въззивната жалба и депозирания по нея писмен отговор не са направени доказателствени искания.

По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 47945/15.06.2026г. по регистратурата на ВРС, уточнена с молби от 23.06.2026г. и от 01.07.2026г., подадена от Прокуратурата на Р.България, чрез прокурор при РП – Варна, срещу Решение № 2255/07.06.2026г. постановено по гр.д. № 827/2025г. по описа на ВРС.

НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 1725/2026г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.11.2026г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия писмен отговор.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на ответника Прокуратурата на Р.България /въззивник в настоящото производство/ копие от депозираната уточняваща молба на ищеца от 14.09.2026г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3