Присъда № 50 от 22.10.2025, Районен съд - Добрич

МОТИВИ към присъда № 50/22.10.2025 г. по н.о.х.д. № 729 по описа на Добричкия районен съд за 2024 г.

На 02.07.2024 г. Районна прокуратура Добрич е внесла за разглеждане в Добричкия районен съд обвинителен акт по досъдебно производство № 186/2024 г. по описа на Първо РУ при ОДМВР - Добрич, по който на същата дата е било образувано производство пред първа инстанция срещу Е. Е. Й. от с. ***, общ. ***, за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 183, ал. 1 от НК.

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че Е. Е. Й., в периода от 03.05.2023 г. до 31.05.2024 г., в град Добрич, след като е бил осъден с влязло в сила на 03.05.2023 г. решение № 48/03.05.2023 г. по гр. дело № 20223240100430 по описа на Районен съд *** за 2022 година, да издържа свой низходящ - сина си Д. Е. Й., ЕГН **********, като плаща чрез неговата майка и законен представител Г. Ф. К. месечна издръжка в размер на 195 (сто деветдесет и пет) лева, съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно - 9 (девет) месечни вноски на обща стойност 1755 (хиляда седемстотин петдесет и пет) лева.

Пострадалият Д. Е. Й., редовно призован за разпоредителното заседание чрез своята майка и законен представител Г. Ф. К., не се явява, не се представлява, не депозира искане за конституиране в качеството на частен обвинител в процеса.

В разпоредително заседание, съдът след като изслуша участниците в разпоредителното заседание се произнесе с определение по чл. 248 от НПК, съобразно което: Делото е подсъдно на Районен съд Добрич; Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство; На досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на пострадалия; Налице са основания за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК; Няма основания делото да се разглежда при закрити врати, да се привлича резервен съдия или съдебен заседател, да се назначава защитник, вещо лице, преводач или тълковник и да се извършват съдебни следствени действия по делегация; Не са налице основания за вземане на мярка за неотклонение или на други мерки за процесуална принуда спрямо подсъдимия Е. Е. Й. и не се налага събирането на нови доказателства, като на основание чл. 252, ал. 1 от НПК, съдът следва да разгледа делото незабавно след провеждане на разпоредителното заседание.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия на основание чл. 370 от НПК изразява желание за предварително изслушване на страните по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, а подсъдимият заявява, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се 1 събират доказателства за тези факти.

Представителят на държавното обвинение заявява, че не възразява производството да протече по реда на Глава 27 от НПК.

Съдът, като намери, че са налице условията за това и с оглед разпоредбата на чл. 370, ал. 2 от НПК, както и съобразявайки се с Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г., НК, докладчик съдията Ц. П., допусна провеждането на съкратено съдебно следствие, като след изслушване на подсъдимия констатира, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

По искане на подсъдимия Е. Е. Й., съдът многократно е отлагал делото, давайки му възможност да изпълни задължението си.

В съдебно заседание, проведено на 22.10.2025 г., представителят на Добричка районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, счита същото за безспорно доказано, като пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на вмененото му престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, като му бъде наложено наказание пробация, със следните пробационни мерки:

„Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 (една) година, „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 (една) година и „Включване в програми за обществено въздействие“ за срок от 1 (една) година.

По пренията защитникът на подсъдимия пледира за налагане на наказание пробация с първите две задължителни пробационни мерки за срок от по 6 (шест) месеца.

По пренията, на даденото му право на лична защита, подсъдимият Й. заявява, че се придържа към казаното от защитника си.

На дадената му последна дума подсъдимият Й. заявява, че няма какво да добави.

След преценка на събраните в хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 18.08.2015 г. подсъдимият Е. Е. Й. и свидетелят Г. Ф. К. сключили граждански брак пред длъжностното лице по гражданско състояние при Община град Добрич.

С влязло в сила на 03.05.2023 г. решение № 48/03.05.2023 г. по гр. дело № 20223240100430 по описа на Районен съд *** за 2022 година, сключеният на 18.08.2015 г. граждански брак между двамата съпрузи бил прекратен с развод, поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.

Родителските права по отношение на малолетното дете Д. Е. Й., ЕГН **********, били предоставени на майката, като на бащата бил определен 2 режим на лични контакти. Със съдебния акт подсъдимият Й. бил осъден да заплаща в полза на сина си Д. Е. Й., чрез неговата майка и законен представител Г. Ф. К., месечна издръжка в размер на 195 (сто деветдесет и пет) лева, считано от датата на постановяване на съдебния акт до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.

С оглед неизплащане на дължимата издръжка, на 25.01.2024 г., Г. Ф. К. депозирала в Районна прокуратура Добрич жалба, въз основа на която след извършена предварителна проверка било образувано и досъдебно производство.

След депозиране на жалбата, подсъдимият Е. Й. предприел действия по заплащане на дължимата престация, като превел по банков път по 180 лева на 20.02.2024 г., 30.03.2024 г. и 27.04.2024 г. и 240 лева на 25.05.2024 г. Така, от постановяването на съдебния акт на 03.05.2023 г., до 31.05.2024 г., подсъдимият платил общо 780 лева от дължимите 2535 лева за издръжка не детето си.

За периода от 03.05.2023 г. до 31.05.2024 г. включително, подсъдимият Е.

Е. Й. останал неиздължен към малолетното си дете със сумата от 1755 (хиляда седемстотин петдесет и пет) лева, представляваща размера на 9 (девет) месечни вноски.

До приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, подсъдимият Й. погасил част от задължението си в размер на 200 (двеста) лева.

Съобразно представените по делото доказателства, подсъдимият Е. Е. Й. не притежава недвижими имоти и пътни превозни средства, не притежава земеделски земи, не е бил регистриран като частен земеделски стопанин или арендатор на земеделска земя, не е бил подпомаган от Дирекция „Социално подпомагане” гр. *** и не е бил регистриран като безработен и търсещ работа в Дирекция „Бюро по труда” гр. Добрич и филиалите.

Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, които съдът директно може да ползва, съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК: Решение № 48/03.05.2023 г. по ГД № 430/2022 г. по описа на Районен съд ***; протокол за полицейско предупреждение от 14.02.2023 г.; разписка № 0200021238260792 от 19.02.2024 г.; справка за съдимост на Е. Е. Й. от 14.02.2024 г.; служебна бележка от 15.02.2024 г.; справка за съдимост на Е. Е. Й. от 11.04.2024 г.; протокол за разпит на обвиняемия Е. Е. Й. от 10.06.2024 г.; протокол за разпит на свидетеля Г. Ф. К. от 09.04.2024 г.; характеристични данни за лицето Е. Е.

Й. от 11.04.2024 г.; разписка № 0200021903599821 от 27.04.2024 г.; разписка № 0200021638005953 от 30.03.2024 г.; разписка № 0200022162880787 от 25.05.2024 г.; справка от сектор ПП при ОД на МВР-Добрич от 19.03.2024 г.; справка от 20.03.2024 г.; справка с вх. № 697600-3981/25.03.2024 г.; справка вх. № 697600-4022/26.03.2024 г.; справка с вх. № 697600-3815/22.03.2024 г.;

3 писмо с вх. № 697600-4559/05.04.2024 г.; писмо с вх. № 697600 4189/28.03.2024 г.; писмо с вх. № 697600-4413/05.04.2024 г.; писмо с вх. № 697600-4276/29.03.2024 г.; писмо с рег. изх. № 3370/29.03.2024 г.; извлечение за период от 01.05.2023 г. – 09.04.2024 г. – 8 листа; справка за съдимост, ведно с бюлетин за съдимост на Е. Е. Й. от 10.07.2024 г.; разписка № 0200023107288888 от 02.09.2024 г.; разписка № 0200023367782406 от 29.09.2024 г.; заповед за прекратяване на трудов договор от 19.02.2025 г.; разписка № 0200023960056091 от 28.11.2024 г.; справка за съдимост на Е. Е.

Й. от 22.10.2025 г.

С оглед установената фактическа обстановка от ПРАВНА СТРАНА, съдът намира следното:

Подсъдимият Е. Е. Й. от обективна и субективна страна е осъществил състава, предвиден и наказуем по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като в периода от 03.05.2023 г. до 31.05.2024 г., в град Добрич, след като е бил осъден с влязло в сила на 03.05.2023 г. решение № 48/03.05.2023 г. по гр. дело №

20223240100430 по описа на Районен съд *** за 2022 година, да издържа свой низходящ - сина си Д. Е. Й., ЕГН **********, като плаща чрез неговата майка и законен представител Г. Ф. К. месечна издръжка в размер на 195 (сто деветдесет и пет) лева, съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно - 9 (девет) месечни вноски на обща стойност 1755 (хиляда седемстотин петдесет и пет) лева.

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведените престъпни състави.

От обективна страна изпълнителното деяние по чл. 183, ал. 1 от НК се изразява в неизпълнение на задължение за даване на издръжка, установено с влязло в сила съдебно решение, в размер на повече от две месечни вноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, издръжка се дължи от родителя независимо дали същият е работоспособен и дали може да се издържа от имуществото си. В настоящия случай от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че подсъдимият Й. не е изпълнил задължението си спрямо своя низходящ - детето си Д. Е. Й. в размер на повече от две месечни вноски, а именно - 9 (девет) месечни вноски на обща стойност 1755 (хиляда седемстотин петдесет и пет) лева.

От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.

Причините за извършване на деянието следва да се търсят в ниската правна култура на подсъдимия и пълната му дезинтересираност от съдбата на неговия низходящ.

За да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и данните за личността му и установи следните обстоятелства, от значение за 4 отговорността на подсъдимия:

Е. Е. Й. е роден на ***, ЕГН **********.

Деянието е извършено при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно: чисто съдебно минало, липса на образувани други наказателни производства, тежкото материално положение и имотно състояние на подсъдимия, проявеното критично отношение към извършеното, както и обстоятелството, че до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, подсъдимият е изпълнил част от задължението си.

Провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК сочи, че Й. съдейства за разкриване на обективната истина, както на съдебното, така и на досъдебното производство, което следва да се отчете като положително за личността му обстоятелство. В настоящия случай признанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременно разкриване на престъплението и неговия извършител.

Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете лошите характеристични данни по местоживеене на подсъдимия.