Определение № 1114 от 22.07.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1114 гр. Велико Търново, 22.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Въззивно гражданско дело № 20254100500672 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 79, ал. 1, във връзка с чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по подадена частна жалба от Т. И. Т. и Р. К. Т., чрез адв. П. С. – ВТАК - взискатели по изпълнително дело № 79/2025 година по описа на ДСИ при Районен съд – Горна Оряховица Дияна против Разпореждане от 10.04.2025 година за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение поради прекомерност. В жалбата са развити съображения, че с обжалваното разпореждане неправилно е намален размерът на адвокатското възнаграждение на взискателите от 400.00 лева на 200.00 лева поради прекомерност. Посочва, че длъжниците не за заплатили присъдените с влязло в сила решение на ВТОС разноски на взискателите в продължение на четиринадесет месеца, поради което последните са предприели действия за образуване на изпълнително производство, за което са упълномощили адвокат и са заплатили адвокатско възнаграждение в размер общо на 400.00 лева, т.е. всеки от тях е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на по 200.00 лева, колкото е предвиденото минимално адвокатско възнаграждение съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2014г. за минималните възнаграждения на адвокатските възнаграждения. Твърди, че предвид изложеното във всички случаи не става въпрос за прекомерност. Направено е искане обжалваното разпореждане да бъде отменено и в полза на взискателите да бъде присъден пълния размер на заплатеното от двамата адвокатско възнаграждение – по 200.00 лева за всеки един от тях или общо 400.00 лева.

1

Препис от подадената частна жалба е връчен редовно на длъжниците, чрез процесуалния им представител, които не са подали писмени възражения.

Държавен съдебен изпълнител при ГОРС Милена Алексиева излага мотиви по подадената от частна жалба, като посочва, че същата е недопустима, доколкото нормата на чл. 435 ГПК урежда подлежащите на обжалване действия и откази на съдебния изпълнител, като не е предвидена такава възможност по отношение на взискателя във връзка с разноските за изпълнението.

Производство по изпълнително дело 79/2025 по описа на ДСИ при ГОРС е образувано по молба на Т. И. Т. и Р. К. Т., чрез адв. П. С. – ВТАК, срещу С. Б. Т., Е. М.

Т., недю М. Ч. и П. И. Ч. въз основа молба, вх. № 2218 от 1917.03.2025 година и приложен към нея изпълнителен лист № 245 от 10.03.2025 година, издаден по гр.д. № 63/2021г. на ГОРС.

След връчване на покани за доброволно изпълнение и в срока за последното, длъжниците са заплатили сумата общо в размер на 875 лева, а с молби, вх. №№ 2965 и 2966 от 10.04.2025 година процесуалният представител на длъжниците е направил на основание чл. 78, ал. 5 ГПК възражение за прекомерност на посоченото от взискателите адвокатско възнаграждение.

С разпореждане от 10.04.2025 година съдебният изпълнител е намалил размера на адвокатското възнаграждение, дължимо на взискателите от 400.00 лева на 200.00 лева, поради прекомерност.

Предвид установената фактическа обстановка, Великотърновският окръжен съд приема следното:

Въпросът за отговорността за разноски е предмет на обсъждане във всяко съдебно производство и правилата, регламентиращи тази материя се съдържат в Част първа „Общи правила“ на ГПК. Тези норми намират приложение както в исковия процес, така и в изпълнителното производство /по аргумент от разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК/. По своето естество произнасянето на съдебния изпълнител за разноските на взискателя в изпълнителното производство няма характер на изпълнително действие, а е проявление на общия принцип за отговорността за разноски и тяхното разпределяне между страните в процеса. Ето защо за взискателя, като участник в изпълнителното производство е налице възможност да обжалва акта на съдебния изпълнител, с който той определя размера на следващите му се разноски.

Освен това непротиворечиво в практиката се приема и че длъжникът може да подаде и възражение по чл. 248 ГПК, и да поиска изменение на акта, с което е определен размерът на разноските, дължими по изпълнението в съответствие с чл. 248, ал. 1 ГПК.

С оглед принципа за равнопоставеност такова право не може да бъде отречено и на взискателя, като същият има възможност да вземе становище и да се защити по направеното от длъжника възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Искането 2 за изменение на определените разноски следва да се релевира пред съдебния изпълнител по реда на чл. 248 ГПК, като едва след произнасяне на последния по направените възражения във връзка с определените разноски, страните по изпълнителното дело, ще имат възможност да обжалват акта на съдебния изпълнител за определяне на разноските.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че подадената по делото частна жалба е преждевременно подадена, а по същество същата представлява молба по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното от съдебния изпълнител разпореждане от 10.04.2025 година в частта за разноските, поради което настоящото производство следва да бъде прекратено, а делото следва да бъде върнато на съдебния изпълнител за разглеждане и произнасяне по така направеното искане, съдържащо се в подадената по делото частна жалба.

Водим от горното, Великотърновският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по В.гр.д. № 672/2025 година по описа на Окръжен съд – Велико Търново.

ВРЪЩА делото на ДСИ при Районен съд – Горна Оряховица за разглеждане и произнасяне по искането с правно основание чл. 248 ГПК, съдържащо се в подадената по делото частна жалба..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3