Решение № 712 от 26.06.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 712 гр. Варна, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Цветелина Н. Ц.а като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно гражданско дело № 20243100501048 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Ц. З. Ц., чрез адв. Г., срещу Решение №1465/26.04.2024 г., постановено по гр. д. №214/2024 г. по описа на РС – Варна, в частта, с която е уважена молбата на Н. Н. П. за издаване на заповед за защита и определяне на мерки за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН срещу жалбоподателя, като той е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н. Н. П., забранено му е за срок от осем месеца, считано от 09.01.2024 г. да не приближава Н. Н. П. на по-малко от сто метра, както и да не се приближава на по-малко от същото разстояние до дома й на адрес: гр. Варна, гр. Варна, ул. „Караагач" №2, ет.5, ап. 10, с изключение часовете в които следва да взема и връща децата М. Ц. Ц. и Л. Ц.а Ц.а от и до дома на майката, съгласно постановения режим на лични отношения с влязлото в сила Решение №708/06.03.2023 г. по гр. д.

№15412/2021 г. по описа на РС - Варна, като изключението важи единствено по повод действията по вземане и връщане на децата и в които часове важи задължението на жалбоподателя да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н. Н. П., и постановено да се издаде заповед за защита в полза на Н. Н. П..

Във въззивната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Жалбоподателят поддържа, че била налице злоупотреба с право, насочена към ограничаване на достъпа му до децата му, както и че декларацията по чл. 9 ЗЗДН съдържала 1 неверни данни, а твърдените актове на домашно насилие не били извършени от него. По изложените съображения отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на друго, с което молбата на насрещната страна да бъде оставена без уважение.

Претендира разноски.

В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН е постъпило възражение от въззиваемия Н.

Н. П., чрез адв. Б., с което жалбата се оспорва като неоснователна. Навежда доводи, с които обосновава правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Отправя искане за потвърждаването му. Претендира разноски.

Решение №1465/26.04.2024 г., постановено по гр. д. №214/2024 г. по описа на РС – Варна, не е обжалвано в частта, с която е уважена молбата на Ц. З. Ц. за издаване на заповед за защита и определяне на мерки за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН срещу Н. Н. П., като тя е задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Ц. З. Ц., и постановено да се издаде заповед за защита в негова полза.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред РС – Варна е образувано въз основа на молба, подадена от Н. Н. П., ЕГН **********, чрез адв. Б., с която се иска налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу Ц. З. Ц., ЕГН **********.

В молбата молителката Н. Н. П. излага, че бракът й с Ц. З. Ц. бил прекратен на 06.03.2023 г. На 16.10.2023 г. около 8:30 ч. излизала от дома си на ул. „Караагач" №2 в гр. Варна. Пред входа била спряна колата на Ц. Ц. и той бил вътре в нея, и я заплашил с думите „ще те убия". На 28.10.2023 г. пред вратата на жилището й Ц. Ц. започнал да я обижда, тя поискала да затвори вратата като прекрати комуникацията с него, той си сложил крака, за да не може тя да затвори вратата, и посегнал да я удари, тя се дръпнала веднага назад, което било единствената причина да не получи удар в лицето. На 02.11.2023 г. около 17:30 ч. отишла до ДГ 17 „Д-р Петър Берон", находяща се на ул. „Генерал Колев" №92 в гр. Варна, за да вземе дъщеря им Л. Ц.а. Ц. бил пред детската градина и й заявил „Не се интересувам от съдебни решения и полиция. Няма да спра да те тормозя. Ще те затрия". На 29.11.2023 г. тя се намирала пред сградата на СИС при PC - Варна, находяща се на ул. „Ангел Кънчев" 12, във връзка с изпълнително дело, образувано от Ц.. Той я нарекъл „кучка" и й казал „ти ще видиш какво ще ти се случи". Присмял й се, че подавала жалби срещу него. Казал й, че все още е много хубава. Попитал я дали знае, че може да й се случи нещо. Заплашил я, че ще я залее с киселина.

Нарекъл я „курва" и „руска курва". Всички изброени изрази и думи били казани в присъствието на двете им деца.

В предоставения срок е постъпило становище от ответника Ц. З. Ц., чрез адв. Г., с което оспорва молбата като неоснователна. Оспорва изложените в декларацията по чл. 9 ЗЗДН факти. Поддържа, че на 16.10.2023 г. в 8:30 ч. е бил в апартамента на майка си, находящ се в гр. Варна, кв. „Вл. Варненчик“, бл. 17, ап. 91 и преди 9 ч. не бил станал. Твърди, че към тази дата автомобилът му бил спрян със спряна регистрация. Оспорва твърдението, че на 28.10.2023 г. да е бил пред дома на П.. Сочи, че ходел там само в дните, в които изпълнява режима на лични контакти. Отрича на 02.11.2023 г. да е бил на посоченото от П. място, като посочва, че дъщеря им посещава ДГ 17-1 „Жирафче“, находяща се на адрес: гр. Варна, ул. „Д-р Басанович“ №27.

Оспорва твърдението, че на 29.11.2023 г. бил срещнал П. пред сградата.

2

Поддържа, че я е чакал на третия етаж на сградата и е останал там до тръгването й.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки становището на страните, в предметните предели на жалбата, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Приобщена е по делото декларация от молителката за извършено спрямо нея насилие, в която се съдържат твърдения, идентични на описаните в молбата.

Не е спорно между страните по делото, а се установява от Решение №708/06.03.2023 г. по гр. д. №15412/2021 г. по описа на РС – Варна и справки от НБД „Население“ за страните по делото, че молителката и ответникът са били в граждански брак, който е бил прекратен на 10.04.2023 г.

От изисканата справка за съдимост за Ц. З. Ц. се установява, че към 10.01.2024 г. лицето не е осъждано.

С Решение №1095/17.04.2022 г. по гр. д. №712/2022 г. по описа на РС – Варна Ц. З. Ц. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н. Н. П..

С влязло в сила Решение №708/06.03.2023 г. по гр. д. №15412/2021 г. по описа на РС – Варна е постановен режим на лични отношения на Ц. З. Ц. с децата М. Ц. Ц. и Л. Ц.а Ц.а.

Приобщено по делото е писмо от ДГ 17 „Д-р Петър Берон“, от което се установява, че детето на страните Л. Ц.а посещава детското заведение като част от състава на IIБ група, находяща се в сградата на филиал „Жирафче“ с административен адрес: гр. Варна, ул. „Д-р Басанович“ №29.

По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на воден от молителката свидетел.

От показанията на М. Ц. Ц., син на страните по делото, се установява, че след м. август 2023 г. баща му е идвал всяка събота и неделя и винаги е блъскал по вратата и е обиждал майка му. В края на м. октомври 2023 г. всяка събота и неделя той е идвал и разваля всеки уикенд. През м. ноември 2023 г. майка му го довела до сградата на СИС към РС – Варна със сестра му. Докато се опитвала да паркира пред съда, баща му, който бил сам, започнал да я обижда и да й се подиграва. Казал й, че щял да я затрие. Заплашил, че ще продаде апартамента на търг. Нарекъл е „курва“. Тя паркирала на друго място и се качили в сградата, за да разговарят с други лица. Докато чакали на горен етаж в сградата, там били и баща му с адвоката си. След провеждане на разговора си тръгнали.

По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на водени от ответника свидетели.

От показанията на ДСИ В.К. Г., се установява, че в края на 2023 г. страните по делото са посетили кабинета и във връзка с изпълнително дело, образувано по молба на Ц., във връзка с осъществяване на РЛО на децата с Ц..

Не е възприела пряко отправени обиди или агресия между страните по делото въпреки че тонът й на двамата бил малко по-висок.

От показанията на В.М.Т. се установява, че Ц. живеел при майка си, с която била съседка. С още една съседка се събирали не по-рано от 8 ч. и най3 късно до 9:15 ч. в дома на майката на Ц., но заради него били по-тихи. Не го е виждала да става преди 9 ч., а забелязала от прозореца в стаята му, че в нея свети до много късно вечер. Не знае дали той не е излязъл, докато тя е била там, защото обикновено излизал с колата си, която паркирал на определено място.

От показанията на К.Г.З., майка на ответника, се установява, че синът й живее при нея. Почти винаги ставал около 9 ч. Излизал преди 9 ч. само когато подготвял документи или имал курс. На 16.10.2023 г. излязла за записания си за 10:30 час за стоматолог и се прибрала към 11:30 ч., а синът й не бил излизал през това време. Вероятно в този ден не пила кафе със съседката си Т., с която почти всеки ден се виждали и се пиели кафето между 9 ч. и 10 ч.

Съдът кредитира показанията на свид. Ц. относно случилото се през м. ноември 2023 г. като достоверни, доколкото са подробни, конкретни, вътрешнонепротиворечиви и основани на лични впечатления. Не се доверя на показанията му относно посещенията на баща му всеки уикенд, съпроводени с блъскане по вратата и обиждане на майка му, доколкото, видно от употребената от свидетеля нелична глаголна форма, същите не са основани на лични впечатления, а са преразказани от друг, и не съдържат конкретно посочване на отправените обидни думи.

Съдът не гради фактически изводи въз основа на свидетелските показания на ДСИ В.К. Г., доколкото същата няма преки впечатления за комуникация между страните по делото извън кабинета си, а се твърди, че актът на 16.10.2023 г. е извършен пред сградата на СИС при РС – Варна, а не вътре в нея, и изложеното от свидетелката е неотносимо към спорните факти.

Съдът не гради фактически изводи и въз основа на свидетелските показания на В.М.Т., доколкото същата няма преки впечатления за местонахождението на ответника на процесните дати и изложеното от нея е неконкретно и неотносимо към спорните факти. Тя не помни дали на 16.10.2023 г. е била в дома на майката на ответника, а от показанията на последната се изяснява, че в този ден двете не са пили заедно кафе. Съдът кредитира показанията на двете свидетелки в тази част, тъй като взаимно се допълват. Противоречие между показанията им не се установява, включително относно времето, по което и двете са в дома на З., за да пият кафе, тъй като според Т. най-късно пристига в дома на З. до 9:15 ч., а според З. двете са заедно от 9 ч. до 10 ч. Въпреки липсата на противоречие, въз основа на показанията на Т., съдът не гради фактически изводи, тъй като установяването на обичайните навици на ответника не водят до безсъмнен извод, че на 16.10.2023 г. ответникът не е напуснал жилището на майка си преди 9 ч.

От друга страна съдът кредитира свидетелските показания на З. за оставането на ответника в дома й до 11:30 ч., като до този час той изобщо не бил напускал жилището, като достоверни въпреки нейната възможна заинтересованост като майка на ответника, доколкото доказателства за противното, с изключение на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, не са събрани.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Молбата е подадена от легитимирано лице по чл. 8, т. 1 ЗЗДН и срещу правен субект от кръга на посочените в чл. 3 ЗЗДН, с излагане на факти, 4 осъществили се в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, доколкото съдът е сезиран на 09.01.2024 г., а най – ранният твърдян акт на домашно насилие е бил осъществен на 16.10.2023 г., поради което производството е допустимо.

Съгласно легалната дефиниция, залегнала в чл. 2 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.