Решение № 265 от 10.09.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Благоевград, 10.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Маргарита Коцева

Членове:

Величка Пандева

Андроника Ризова при участието на секретаря М. Миразчийска в присъствието на прокурора и М. Г. Ш. като разгледа докладваното от Андроника Ризова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261200600025 по описа за 2026 година Производството по делото е по реда на Глава 21 НПК е образувано по протест на прокурор при Районна прокуратура – Благоевград, ТО – Разлог, срещу присъда от 07.02.2025 г., постановена по НОХД № 342/2017 г. по описа на Районен съд Разлог, с която подсъдимата И. Н. И., родена на *, в гр. С. З., ***, е призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Срещу подсъдимата е било повдигнато обвинение за това, че в периода от 15.10.2008 г. до 25.07.2011 г. в гр. Разлог, при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице в „Юнисев“ ООД – с. Б., община Р. – управител на хотел „Римска Б.“, в с. Б., община Р., присвоила чужди пари в размер на 173 658,34 лв., собственост на дружеството, представляващи суми, получени от клиенти на хотела по лична банкова сметка на подсъдимата, като общата стойност на предмета на престъплението е в големи размери.

В протеста и допълнението към него, прокурорът е изложил, че не е налице спор относно откритата лична сметка на подсъдимата, че по нея са постъпвали суми от клиенти на хотел „Римска Б.“ и че този хотел е стопанисван от „Юнисев“ ООД. От показанията на управителите на „Юнисев“ ООД и „Юнисев 1“ ООД се установявало, че те не са давали съгласие клиенти на хотела да заплащат по личната сметка на И., откъдето е теглила и плащала по банков път суми за лични нужди, че оперативното управление на хотела е 1 оставено в ръцете на бащата на подсъдимата и самата подсъдима, като е защитна тезата на подсъдимата, че заради запор на дружеството „Юнисев“ ООД /във връзка с дело с правно основание чл. 417 ГПК, заведено от държавен фонд Земеделие – получени субсидии/ е следвало клиентите на хотела да заплащат по личната й сметка. Акцентира и върху представеното писмено доказателство – решение на районен съд по гражданско производство във връзка с отговорността на И. като отчетник.

В съдебно заседание е проведен повторен разпит на вещите лица по изготвените тройна съдебно-счетоводна експертиза /том 4 на делото на районния съд от лист 980 до 1070/, повторна тройна съдебно-счетоводна експертиза /от лист 1250 до лист 1480 от том 5 на делото на районния съд/, допълнителна тройна съдебно-счетоводна експертиза /от лист 1564 до лист 1635 от том 5 на делото на районния съд/.

Прокурорът в пледоарията си поддържа протеста по изложените в него съображения. Пледира за отмяна на постановената оправдателна присъда и осъждане на подсъдимата.

От своя страна защитникът и подсъдимата считат протестираната присъда за правилна и законосъобразна, като след анализ на доказателствата, пледират за нейното потвърждаване.

Въззивният съд, след като обсъди доводите на страните, провери изцяло правилността на обжалваната присъда съобразно правомощията си и извърши самостоятелна оценка на доказателствата, намира, че присъдата е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

Първоинстанционният съд правилно е приел за установено, че подсъдимата И.

Н. И. е била назначена с трудов договор от 01.08.2008 г. за управител на хотел „Римска Б.“, стопанисван от „Юнисев“ ООД.

В това си качество на подсъдимата са били възложени организационни и контролни функции по отношение на имуществото, финансовата дисциплина и оперативната финансово-стопанска дейност на хотела.

След назначаването на подсъдимата, същата продължила възприетата практика при контакт с клиенти, според заявеното от тях дали желаят или не издаването на фактура за предстоящата за ползване или ползвана вече хотелска услуга, да им бъдат посочвани две банкови сметки, по които да бъдат превеждани сумите за услугата: при изискване на фактура, да бъде посочвана банковата сметка на „Юнисев“ООД, по която да бъде изплатена сумата за услугата от хотела, а в случай, че клиентът на хотела не желае издаването на фактура, да бъде посочвана личната банкова сметка на подсъдимата с номер ************* в „***“ АД, по която да бъдат превеждани сумите, дължими от клиентите на хотела.

Свидетелите Е. Б. П. и М. К. К. – администратори в хотела, когато контактували с клиенти на хотела, първо ги питали дали желаят издаването на фактура и след това, в случай че клиентите не желаели издаването на такава, им посочвали банкова сметка № ************* в „***“ АД, за да преведат парите, дължими за услугата, предоставяна от хотела.

2

В периода от 15.10.2008 г. до 25.07.2011 г. И. получавала на различни дати в личната си банкова сметка № ***О********** в „***“ АД парични суми от клиенти на хотел „Римска Б.” във връзка с предоставяни услуги от хотела.

Към 15.10.2008 г. в банковата сметка на подсъдимата е имало сумата 13 456.33 лева и до 20.10.2011 г. /датата на последното движение по сметката/ са постъпили 350 664.96 лева, от които в брой 180 634,47, входящи преводи 170 016.96 и начислена кредитна лихва 16.53 лева.

Установено е също така, че приходите по разплащателната сметка на И. Н., направени от гости на хотела са 226 020.46 лева, от които 100 703.50 лева са внесени в брой/каса и 125 316.96 лева са получени като банкови преводи.

Освен от клиенти, приходи по банковата сметка в периода са и от вноски на каса от И. Н. И., които сама тя си правила, както и от преводи от роднини, от майка й и от брат й. Приход е и един превод от банкова сметка на дружеството на „Юнисев“ за платена гаранция, която постъпила по сметката.

Съответно установяват се и разходи в инкриминирания период - изходящи преводи, за покриване на нужди на дружеството, преводи за лични нужди на И. Н. и изтеглени суми в брой. Общо разходите от сметката на подсъдимата за периода са 363 937.00 лева, от които 111 142.77 лева плащания, свързани с дружествата /изходящи банкови преводи/, 99 192.87 лева лични разходи, 152 962.00 лева изтеглени суми в брой и 639.36 лева банкови такси и комисионни.

За процесния период се установява, че не е водено редовно счетоводство, въпреки, че дружеството е имало счетоводител – св. Т. П. до 09.09.2009 г., когато на И. И. с РКО № 3932 е предадена касова наличност в размер на 1870 лева. След това е имало друг счетоводител, като дружеството през цялото време е било обслужвано от такъв. В течение на времето касовата наличност е нараснала до 500 000-600 000 лева.

За процесния период не са налични първични счетоводни документи на дружеството, чийто управител е била И. - приходни и разходни касови ордери, което прави наличните по делото хронологични регистри на сметка 501 каса, като вторични счетоводни документи без нужната доказателствена сила.

Със заповед № 05-ДЮ от 30.11.2011г., издадена от управителя на „Юнисев“-С.

З. било прекратено трудовото правоотношение с И. И. на основание чл.326 ал.1 от КТ, след постъпило предизвестие от страна на служителя.

С решение № 638/24.06.2015 г. на Районен съд С. З. и Решение без номер от 06.06.2016 г. за допускане поправка на очевидна фактическа грешка на Районен съд – С. З. И. Н. И. е осъдена да заплати на „Римска Б.“ ООД /с предишно наименование „Юнисев“ ООД/ “сумата от 182 059.57 лева, представляваща обезщетение за причинени умишлено на дружеството вреди вследствие на нейните устни нареждания авансовите плащания за хотела на ищеца да постъпват по личната й банкова сметка, вместо по банковата сметка на ищцовото дружество /неин работодател/, която сума е постъпила по нейната лична сметка за периода от 01.08.2008 г. до 01.12.2011 г. и която сума не е била възстановена, преведена или отчетена.

Не е спорно, че по личната сметка на подсъдимата са постъпвали пари от 3 клиенти на дружеството. В същото време то е имало няколко банкови сметки, като за част от периода са били запорирани, поради образувани граждански дела с ДФ „Земеделие“ по повод получени субсидии. От съществено значение за правилното решаване на делото е как подсъдимата се е разпореждала със средствата след постъпването им по нейната лична сметка.

В тази насока първоинстанционният съд е кредитирал заключенията на съдебно-счетоводните експертизи, както и относимите свидетелски показания, от които се установява, че изтеглените от подсъдимата средства не са били използвани за нейни лични нужди, а са били насочвани към дейността на търговските дружества, свързани със стопанисването на хотела.

Установено е, че подсъдимата е извършвала преводи към сметки на дружествата, както и е заплащала стоки и услуги, необходими за дейността на хотела – като плащане на дограма, стоки, ел. материали и др. /св. Т. Н., св. Н.

З./.

Тези обстоятелства не са оборени от обвинението чрез други доказателства, които по несъмнен начин да установяват, че подсъдимата е присвоила процесните средства за себе си или за друго лице извън стопанската дейност на дружествата.

Въззивният съд намира за правилен извода на първата инстанция, че събраните доказателства следва да бъдат ценени в тяхната взаимна връзка и съвкупност.

Показанията на всички разпитани в хода на съдебното следствие свидетели са еднопосочни и безпротиворечиви и установяват дейността, извършвана от И. като управител на хотела, начина, по който са управлявани паричните средства, получавани от клиенти на хотела (постъпването на сумите по сметката на подсъдимата) и заплащането от страна на подсъдимата на услуги или стоки предоставени на хотела (показанията на свидетелите З. и Т.).

Свидетелските показания, относими към организацията на работата в хотела, начина на комуникация с клиентите и движението на паричните средства, не установяват по категоричен начин наличие на намерение от страна на подсъдимата да задържи процесните средства като свои.

Особено значение предвид предмета на делото и множеството писмени документи имат заключенията на съдебно-счетоводните експертизи.

От тях се установява движение на средствата, при което след получаването им по личната банкова сметка на подсъдимата те са били използвани за плащания и преводи, свързани с дейността на стопанисващите хотела дружества.

Въззивният съд намира, че заключенията на изслушаните съдебно-счетоводни експерти следва да бъдат кредитирани относно установените от тях счетоводни операции и движението на паричните средства, доколкото същите са основани на проверени банкови и счетоводни документи.

Безспорно от експертните заключения се установява, че в инкриминирания период по личната банкова сметка на подсъдимата са постъпвали средства от клиенти на хотела. Този факт обаче не е достатъчен за извода, че тези средства са били присвоени. Самото постъпване на чужди парични средства по сметка, 4 притежавана от длъжностното лице, не изчерпва обективната страна на престъплението по чл. 201 НК.

Съществено значение има обстоятелството, че при проследяване на движението на средствата вещите лица са установили изходящи плащания и преводи, с които са били покривани разходи на дружествата и разходи, свързани с дейността на хотела. Тази констатация не подкрепя еднозначно обвинителната теза за лично своене на средствата, а напротив – налага извода, че движението на паричните средства не може да бъде сведено до проста схема на получаване и задържане от подсъдимата.

Показателно е експертното становище относно сумата от 44 650 лв., при която вещото лице посочва, че счетоводното отразяване не съответства на реалния начин на извършване на плащането и сочи възможен друг счетоводен механизъм – отразяване на вземане от подсъдимата, което впоследствие да бъде погасено при отчитане на извършеното плащане. Самото наличие на неправилно счетоводно отразяване следователно не означава, че средствата са били присвоени.

Не може да бъде споделен и изводът, че липсата на първични счетоводни документи сама по себе си доказва присвояване. Липсата или нередовността на счетоводната документация може да препятства пълното проследяване на движението на паричните средства, но не създава презумпция, че неотчетените или неправилно отчетените средства са присвоени от подсъдимата. Обратното би означавало доказателствената тежест да бъде прехвърлена върху подсъдимата, която да доказва, че не е извършила престъплението.