Решение № 89 от 21.12.2022, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Силистра, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Людмил П. Хърватев

Членове:

Анелия Д. Великова

Кремена Ив. КР.а при участието на секретаря Мирена В. Стефанова в присъствието на прокурора С. Р. Р. като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223400600239 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №260001 от 21.04.2022г. постановена по НОХД №168/2020г., Тутракански районен съд е признал подсъдимата М. Д. Р. за невинна в това, че на 07.01.2010г. в гр.Тутракан, обл.Силистра, като управител на „Диона“ ЕООД-гр.Тутракан- изпълнител по Договор за безвъзмездна финансова помощ №BG2006/018-343.10.01-2.02 по Проект „Стилът в бизнеса-нова визия за успех“ по Програма ФАР, чрез въвеждане в заблуждение неин представител-З Д Р, заемаща длъжността Главен директор в ГД „Европейски фондове, международни програми и проекти“, получила без правно основание чуждо движимо имущество с намерение да ги присвои, поради което я е оправдал по предявеното обвинение по чл.212, ал.3, вр.с ал.1 от НК.

Съдът е признал подс.Р. за виновна в това, че на 07.01.2010г. в гр.Тутракан, обл.Силистра, като управител на „Диона“ ЕООД-гр.Тутраканизпълнител по Договор за безвъзмездна финансова помощ №BG2006/018343.10.01-2.02 по Проект „Стилът в бизнеса-нова визия за успех“ по Програма ФАР, чрез използване на документ с невярно съдържание-фактура №0000000110/16.03.2009г., представена пред МТСП, чрез въведения в заблуждение неин представител-З Д Р, получила без правно основание чуждо движимо имущество-паричната сума, възлизаща общо на 2 009,03 лева с 1 намерение да я присвои, поради което и на основание чл.212, ал.3, вр.с ал.1 от НК и е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години.

На осн.чл.66, ал.1 НК е отложил изпълнението на това наказание за рок от три години.

На основание чл.212, ал.7, вр.с чл.37, ал.1, т.6 и 7 от НК е лишил подс.Р. от правото да заема държавни и обществени длъжности, чиито трудови функции включват разпореждането със средства от държавния и общински бюджет или средства от ЕС, както и от право да упражнява професия или дейност, свързани с усвояването на средства от държавния бюджет или ЕС, за срок от три години.

На осн.чл.212, ал.7, вр.с чл.37, ал.1, т.3 от НК е конфискувал в полза на държавата 1/27 ид.ч. от притежавания от подсъдимата самостоятелен обект в сграда с административен адрес гр.Тутракан, ул.“Беласица“ №7, вх.А, ет.3, ап.8.

Признал е подс.Р. за невинна в това, че на 07.01.2010г. в гр.Тутракан, обл.Силистра, като управител на „Диона“ ЕООД-гр.Тутракан- изпълнител по Договор за безвъзмездна финансова помощ №BG2006/018-343.10.01-2.02 по Проект „Стилът в бизнеса-нова визия за успех“ по Програма ФАР, с цел да набави за другиго-двамата лектори по проекта-Д Д Р. и Д И Р имотна облага, възбудила заблуждение у З Д Р, за извършване на преподавателска дейност на двамата лектори по проекта, които да проведат обучението на бенефициентите, чрез представяне на неистински документи и с това е причинила на МТСП имотна вреда-парична сума общо в размер на 6 500,66 лева.

Признал е подс.Р. за виновна в това, че на 07.01.2010г. в гр.Тутракан, обл.Силистра, като управител на „Диона“ ЕООД-гр.Тутракан- изпълнител по Договор за безвъзмездна финансова помощ №BG2006/018-343.10.01-2.02 по Проект „Стилът в бизнеса-нова визия за успех“ по Програма ФАР, съзнателно се е ползвала от документи с невярно съдържание, представени пред МТСП и изготвени от Д Д Р. и Д И Р, като на основание чл.305, ал.5, вр.с чл.24, ал.1, т.3 е приложил правилата за давността и е прекратил наказателното производство в частта на извършено престъпление по чл.316, вр.с чл.309, ал.1 от НК, поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност за наказателното преследване по чл.81, ал.3, вр.с чл.80, ал.1, т.4 от НК.

Осъдил е подс.Р. да заплати на МТСП обезщетение за нанесените имуществени вреди в размер на 2 009,03 лева като е отхвърлил иска като неоснователен в останалата му част до размера от 20 160,42 лева.

Осъдил е подс.Р. да заплати направените в хода на наказателното производство разноски.

Потвърдил е взетата спрямо подс.Р. мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1000 лева.

Недоволен от постановената присъда е останал прокурор при РПСилистра, който счита, че подс.Р. неправилно е била оправдана по някои от повдигнатите обвинения, поради което иска от въззивната инстанция да 2 потвърди присъдата в наказателно осъдителната част и да я отмени в частта, с която подсъдимата е била оправдана, като я осъди по предявените обвинения.

В съдебно заседание протеста се поддържа от представителя на Окръжна прокуратура-Силистра.

Срещу присъдата е подадена жалба и от подс.Р., която я счита за неправилна, незаконосъобразна и необоснована, както и постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, в частта, с която е призната за виновна. Предвид на това подсъдимата иска от въззивната инстанция да отмени присъдата в тази й част, и алтернативно, да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане от друг състав. Редовно призована, подс.Р. се явява в съдебно заседание и заявява, че поддържа подадената жалба, като излага допълнителни съображения подкрепящи направените искания.

Постъпила е жалба и от МТСП, чрез пълномощник Г В Е срещу присъдата в гражданско осъдителната й част, като жалбоподателя я счита за неправилна в частта, с която е отхвърлен като неоснователен гражданския иск над размера от 2009,03 лева, поради което се иска от въззивната инстанция да измени присъдата, и признае гражданския иск в пълния му претендиран размер. Редовно призовани, в съдебно заседание не се явява представител на МТСП.

Силистренски окръжен съд на основание чл.314, ал.1 НПК извърши цялостна проверка на обжалваната присъда и след като взе предвид доводите изнесени в протеста и жалбите, становището на страните и доказателствата по делото установи следното:

Протеста и жалбите са процесуално допустими. Протеста е неоснователен, а жалбата на подс.Р. е основателна, досежно претенциите за допуснати съществени процесуални нарушения, макар и не от сочените от нея.

Съгласно разпоредбата на чл.276, ал.1 НПК, съдебното следствие започва с доклад на председателя на състава, в който се посочват основанията за образуване на съдебното производство и предявените граждански искове.

Съгласно ал.3, председателя на състава следва да запита подсъдимия разбрал ли е в какво се обвинява, след което го поканва да даде обяснения по обвинението-чл.277, ал.1 НПК.

В случая е налице неизпълнение на задължението на председателя на състава, да докладва най-напред основанията за образуване на съдебното производство, като вместо това, той е представил доклад досежно постъпили документи от МТСП-с.з.на 18.05.2021г.. Едва след това съдът е докладвал основанието за образуването на съдебното производство, а именно-внесения обвинителен акт.

След произнасянето по гражданския иск, подс.Р. е декларирала, че разбира какво е обвинението, но председателя на състава не и е предоставил възможност да даде обяснения. Нещо повече, тя не е дала обяснение не само в това съдебно заседание, а и във всички проведени до края на съдебното производство. Видно от протоколите, в нито едно от проведените девет съдебни заседания, в които е взела участие подсъдимата, тя не е била 3 поканена от съда, както се изисква от чл.277, ал.1 НПК да даде обяснения по обвинението. Няма никакви доказателства също така, че подс.Р. изрично и недвусмислено се е отказала от това свое право. Съдебното следствие по делото е приключило, и присъдата е постановена без подсъдимата да е дала обяснения по предявените й обвинения, което е съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото й на защита.

В последното проведено съдебно заседание на 21.04.2022г., съдът на осн.чл.286, ал.1 НПК е запитал страните имат ли някакви искания, и след като не са направени такива, едва след това е предявил на страните писмените и веществени доказателства на осн.чл.283 и чл.284 НПК.

Преди съдебните прении, подсъдимата е направила възражения касаещи изтекла погасителна давност, както по отношение на наказанията съобразно предявените обвинения, така и по отношение на предявения граждански иск. Следвайки процесуалния ред на съдебното следствие не става ясно каква процедура е допуснал съдът, като е несъмнено единствено, че това не са обяснения по реда на чл.277, ал.1 НПК. Съдът е отговорил на тези възражения, като се е ангажирал в мотивите към присъдата да даде отговор на възраженията касаещи давността на гражданския иск, но впоследствие не е сторил това, което на практика е липса на мотиви. Едва след приключване на тази неясна процедура, съдът е дал ход на съдебните прении.

Съдът необосновано е променил реда и в началния етап на съдебното следствие, като е започнал с разпит на вещите лица /които немотивирано са призовани първи/, а не с разпит на свидетелите.

Императивно определената последователност при събиране на доказателствата следва строго определена логика, очертаваща доказателствената стойност на различните източници, и точно в този аспект е изведена особената тежест на обясненията на подсъдимия, който има правото да дава такива във всеки един момент от съдебното следствие.

В обвинителния акт е предявено обвинение на подсъдимата по чл.212, ал.1 от НК, но с присъдата съдът не се е произнесъл по това обвинение. Този въпрос съдът е решил като обективно е иззел функциите на прокурора и е предявил ново обвинение на подсъдимата. В т.80 съдът е приел: „Тъй като положението на подсъдимата не може да бъде влошено с повдигането на две отделни обвинения за едно и също престъпление, съдът следва да се произнесе и по двете обвинения, ТРЕТИРАЙКИ ГИ КАТО ЕДНО, повдигнато по квалифицирания състав-чл.212, ал.3 от НК /независимо от това, че квалифициращият признак е налице само по отношение на сумите, получени от фондовете на ЕС/.

Съдът е признал подс.Р. за невинна за това да е извършила престъпление по чл.209, ал.1 НК, но е пропуснал да я оправдае по това обвинение.

При обвиненията, за които съдът е оправдал подсъдимата, липсва посочване по коя правна норма е сторил това /чл.304 НПК/, и по коя конкретно от възможните четири хипотези го е направил.

4

Съдът е приложил правилата за давността, но не е посочил от кой закон са приетите норми, най-вероятно от НПК / в мотивите на присъдата е приел, че това е НК/.

При извършените трансформации на обвиненията, и приетото структуриране на мотивите към присъдата, надзорната инстанция е изключително затруднена да провери правилността и законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт. За наличието на мотиви е необходимо да се извърши цялостно изследване и обсъждане на всички доказателствени източници, да се направи анализ на установените чрез тях факти като се изложат доводи и съображения защо едни от тях се кредитират, а други отхвърлят. Когато мотивите са непълни, неясни или противоречиви е налице процесуално нарушение, което е от категорията на съществените, тъй като представлява липса на мотиви, а това означава липса на част от присъдата. От друга страна посочения порок /ведно с изложените по-горе/, на съдебния акт е накърнил процесуалните права на подс.Р. в наказателното дело, като е ограничил правото й да знае въз основа на кои доказателствени средства съдът е формирал своето вътрешно убеждение при постановяване на присъдата, за да може да организира ефективно защитата си пред по-горната инстанция.

Допуснатите процесуални нарушения са абсолютни и неотстраними в тази фаза на процеса, което налага отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.

Водейки се от тези си съображения, Окръжния съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда №260001 от 21.04.2022г. постановена по НОХД №168/2020г. на Тутракански районен съд изцяло, и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения.

Решението не подлежи на обжалване.

Разпечатката съдържа 43 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d57c7803-14f2-4ac3-93cc-6638866bf75a