Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 393 от 17.07.2024, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 273/2024
Вид
Определение № 393
Подписан
17.07.2024
В сила
16.07.2024
Състав
Анелия Маринова Йорданова, ЦВЕТАЛИНА МИХОВА ДОЧЕВА, Атанас Дечков Христов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 393 гр. Разград, 16.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20243300500273 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез пълномощник против Разпореждане № 1792/20.06.2024г. по ч.гр.д. №925/2024 г. по описа на РС-Разград, с което е оставено без уважение заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист за вземане в негова полза срещу Ф. С. О., претендирани като неплатени негови задължения по Договор за потребителски стоков кредит ************* между длъжника и Юробанк България АД, в цялост, като искането за разпореждането им за плащане е в противоречие със закона и с добрите нрави, и е обоснована вероятност да е основано на неравноправни клаузи в цитираните договори, както и отхвърля искането за присъждане на деловодни разноски в полза на заявителя.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно. Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено и да бъде уважено заявлението му в цялост.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното: Жалбата е процесуално допустима.

Производството по делото е образувано пред РС-Разград по депозирано заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 от ГПК срещу Ф. С.

1

О. за парично вземане в размер на 1970.95лв.– представляваща главница по договор; сумата 200.80лв.–възнаградителна лихва за периода 15.09.2023г.13.05.2024г.; сумата 153.16лв. обезщетение за забава за периода 16.09.2023г. до датата на подаване на заявлението в съда, като е съобразена разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.

В т. 12 на заявлението е посочено, че вземането на заявителя произтича от сключен с „Юробанк България“ АД договор за цесия, като му е прехвърлено вземането по Договор за отпускане на кредит за покупка на стоки или услуги *************с длъжник Ф. О..

С разпореждане № 1506/29.05.2024г. съдът е оставил без движение заявлението на заявителя и му е указал в 3-дневен срок от съобщаването да отстрани нередовностите, като посочи обстоятелствата, на които основава искането си: да посочи конкретно размера на претендираната сума за главница, начало на просрочието, извършените от длъжника плащания-по дата и размер и за погасяване на какви задължения са осчетоводени.

Заявителят е подал молба вх.№5171/06.06.24г., с която е изложил становище, че е посочил ясно главницата от 1970.95лв. и началната дата на забавата16.09.23г. Относно извършените плащания счита,че не е длъжен да изпълни указанията на съда, тъй като изясняването на този въпрос не е от компетенциите на заповедния съд.

С разпореждане №1972/20.06.24г. съдът е отхвърлил изцяло заявлението.

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема следното: Частната жалба е неоснователна. Претенцията в заповедното производство следва да бъде индивидуализирана така, както се индивидуализира в исковото производство, като по този начин се осигури възможност на длъжника адекватно да организира защитата си срещу евентуално издадена заповед за изпълнение. Вземането следва да бъде конкретизирано в заявлението за издаване на заповед за изпълнение чрез излагане на всички факти, от които е възникнало, като това не може да бъде направено чрез препращане към други документи. В този смисъл е и т.2"б" от ТР № 4/16.08.2014 г. по т.д.№ 4/13 г. на ОСГТК на ВКС, че според изричната разпоредба на чл.410, ал.2 ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 ГПК, т. е. необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането. В този смисъл точната 2 индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение. В случай че в заявлението липсва надлежна индивидуализация на неговото основание, същото подлежи на отхвърляне, при което заповедният съд не може да извлича това основание от приложените към заявлението документи.

В подаденото заявление по чл. 410 ГПК в т. 9, б.“а“ е посочено , че се претендира вземане за главница в размер на 1970.95лв. по договор за стоков кредит,дължима на 17 месечни вноски от по 127.50лв. В договора е посочена цена на стоките в размер на 1874.99лв. и застраховка Сигурност на плащанията от 235.96лв., т.е. в главницата е включена и застраховката. В магазина, на каса длъжникът е направил първоначалната вноска от 140лв.

Дължимите 17 вноски, които включват 1970.95лв. главница и 200.80лв. възнаградителна лихва. Общата стойност на плащанията е отразена в договора на 2311.75лв., а в заявлението в размер на 2171.75лв.,като не е посочено плащането на каса,което също е задължение по договора за стоков кредит.

Изложените в т.9 и т.12 от заявлението твърдения не съдържат надлежно конкретизиране по основание и размер на всяко от претендираните вземания и не дават основание да се приеме, че същите са индивидуализирани. Видно е, че в задължението за главница недопустимо е включена застрахователната премия, което е разход по кредита, и върху нея са начислени възнаградителната лихва и обезщетението за забава и се претендират като зъдължение по договора за кредит. Задължението за застраховка има основание различно от договора за кредит, и недопустимо е включено в размера на предоставеният кредит. Не е ясно какво още е включено в общата стойност на плащанията, като най-вероятно в тях е включена първата погасителна вноска от 140лв., направена на каса. Този факт обаче не е изяснен в т.12 от заявлението, а предполагането от съда е недопустимо. От външна страна не е налице формална редовност на заявлението, което е процесуална предпоставка за издаване на заповед по чл. 410 ГПК за заявените вземания.

Твърдения от заявителя в тази насока липсват.

Разградският окръжен съд споделя изводите на заповедния съд и препраща към тях. Разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т. 3 от ГПК задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК и не са отстранени допуснатите нередовности, когато вземането произтича от договор с потребител, искането е в 3 противоречие със закона или с добрите нрави и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.

С оглед изискванията на закона, такава служебна проверка е необходима за установяване спазени ли са императивните законови изисквания, поради което въззивният съд счита, че от значение за тази преценка е да бъде ясно посочен размера на главницата и дали в нея има начислени суми с друго основание,напр. по договор за застраховка, дали върху тях са начислявани възнаградителни лихви. Единствено с посочване на тези обстоятелства, съда би могъл да направи преценка за липса на обоснована вероятност за неравноправна клауза,респ. за недействителност на договора за кредит. В случая кредиторът е включил застраховката в заемната сума, а не като елемент на ГПР, което неминуемо би довело и до неяснота при определянето на ГПР.

При наличие на обоснована вероятност искането за издаване на заповед за изпълнение да се основава на неравноправна клауза, респ. за противоречи на закона /ЗПК/ съдът приема, че от значение за тази преценка е посочване на гореспоменатите факти. По изложените съображения, обжалваното разпореждане е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. За пълнота следва да бъде посочено, че заявителят не е приложил и сключения договор за цесия с оглед извършване на проверка, относно твърдяната от него процесуална легитимация.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1792 от 20. 06. 2024г. по ч.гр.д.№925/2024г. по описа на Районен съд-Разград.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4