Определение № 2776 от 20.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2776 гр. София, 20.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Силвия Р. Шопова като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно частно наказателно дело № 20261100604790 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІI от НПК.

С протоколно определение от 09.06.2026 г. по НОХД №4509/2026 г., на СРС, НО, 3 състав е оставено без уважение искането на защитника на подсъдимата Л. М. С. - адв.Х.Х. за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на ДП, заради допуснати на тази фаза съществени процесуални нарушения при изготвянето на ОА. Съдът е приел, че не са налице твърдяните от защитника процесуални нарушения.

Срещу това определение е постъпила частна жалба от подсъдимата С., чрез нейния защитник- адв.Х., с която иска от въззивния съд да отмени атакуваното определение на СРС и да приеме, че са налице основания за връщане на делото на ДФ, поради допуснати съществени, отстраними процесуални нарушения на тази фаза при изготвянето на ОА. Алтернативно се иска, съдът да прекрати наказателното производство по делото на основание чл.250, ал.1, т.2 от НПК.

В жалбата се излагат подробни съображения. Не се иска събирането на нови доказателства.

Жалбата се явява подадена в срок и процесуално допустима. По същество същата е изцяло неоснователна по следните съображения:

1

Делото е внесено в СРС с ОА срещу Л. М. С. с обвинение за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.3 и т.5 вр. чл.209, ал.1 от НК. Това е второ внасяне на делото в СРС, след като веднъж съдебното производство е било прекратено и делото е било върнато на ДФ поради допуснати на тази фаза съществени отстраними процесуални нарушения при изготвянето на ОА.

В проведеното на 09.06.2026 г. разпоредително съдебно заседание по делото съдът е оставил без уважение искането на защитата на подс.С. за прекратяване на съдебното производство по делото за втори път, поради допуснати съществени, отстраними, процесуални нарушения при изготвянето на ОА, срещу което определение е подадена и жалбата предмет на настоящето въззивно производство.

Въззивният съд както и първостепенният такъв намира, че твърдяните от защитника на подс.С. процесуални нарушения- неясноти и противоречия в ОА не са налице. По възраженията и доводите изложени от защитата по време на разпоредителното заседание, първостепенният съд е изложил подробни съображения, коментирайки всеки едно от наведените доводи и твърдения.

Съображения, които изцяло се споделят и от въззивния съд. В частната жалба до СГС, защитникът е преповторил тези свои твърдения, на които отговор е дал първостепенният съд. Последния абсолютно вярно и точно е посочил в мотивите на своя съдебен акт, че в ОА са описани подробно всички факти и обстоятелства, относими и релевантни към инкриминираното престъпление, за което Л. С. е предадена на съд, поради което ОА не страда от неяснота, отговаря на изискванията на чл.246 от НПК и по никакъв начин не затруднява правото на защита на подсъдимата, тъй като са й предявени всички релевантни факти и обстоятелства, включени в обективната и субективната страна на инкриминираното престъпление. Както правилно е посочил и първостепенният съд, дори и да са налице някакви неясноти и противоречия касаещи други факти и обстоятелства, като например кога подс.С. се запознала със св.П. и дали още към този момент на последната е било известно, че подс.С. е управител и представител на редица търговски дружества или е разбрала това обстоятелство на по- късен етап, е абсолютно ирелевантно по делото. От значение е единствено, дали св.П. е била наясно с тези факти към момента, в който са започнали бизнес отношенията между 2 двете, в качеството им на управители и представители на съответните търговски дружества, между които са били сключвани съответните договори и споразумения. А по този въпрос не е налице каквато и да е било неяснота в ОА, съответно не са налице и противоречия. Отделно от това следва да се посочи, че дори и твърдяната от защитата неяснота и противоречие по въпроса за запознанството на подсъдимата и св.П. и знанието на последната, че подс.С. е управител и представител на редица ТД, не е налице.

Внимателният прочит на ОА сочи, че в него се твърди двете да са се запознали през 2008 г., но няма твърдения още към този момент, св.П. да е била наясно относно факта, че подс.Слоавчева е управител и представител на редица ТД, доколкото не се твърди кога св.П. е узнала тези обстоятелства. Има твърдения за време на запознаване на подсъдимата и св.П., но няма твърдения досежно времето, когато св.П. е узнала и разбрала, че подс.С. е управител и представител на редица ТД. Недвусмислено обаче е посочено, че когато двете са сключвали съответните споразумения за счетоводно обслужване на дружества, управлявани и представлявани от подс.С., тези дружества вече са били учредени и св.П. е била наясно към този момент, че подс.С. е техен управител и/или представител.

Липсва и твърдяната в частната жалба неяснота досежно периода на дължимите суми в общ размер на 4320 лв. за извършени счетоводни услуги от ТД АММ- Инженеринг ЕООД, управлявано от подс.С. към ТД СКК Т. ЕООД, управлявано от св.П.. Ясно и недвусмислено в ОА е посочено, че сумата от 4320 лв. е формирана на база сбора от дължимите суми за счетоводно обслужване на дружеството, управлявано от подс.С. за два отделни периода, които са също така ясно и недвусмислено посочени в ОА без да е налице противоречие по тези въпроси в твърдените факти и обстоятелства, описани в ОА. В този смисъл е било и становището на първостепенния съд.

Въззивният такъв се солидаризира изцяло и с доводите на първостепенния такъв досежно възраженията на защитата, че на стр.11 от ОА не била посочена формата на търговско дружество АММ Инженеринг, което е участвало в продажбата на процесния колесен трактор. Факт е, че тази форма не е посочена, но факт, е, че е посочен ЕИК на дружеството и е лесно установимо, което е то, а внимателният прочит на последователно изложените и хронологично подредени в ОА факти и обстоятелства досежно тази 3 продажба, не оставя съмнение по въпроса кое е дружеството и каква е неговата търговска форма, за което се твърди, че е било страна по сключения договор за продажба на процесния колесен трактор от дата 28.11.2013 г., а именно- АММ- Инженеринг ЕООД. Отново чрез внимателно проследяване на фактите, посочени в ОА повече от ясно става каква е търговската форма на дружество АММ Инженеринг, което според обвинението е участвало в сделката за продажба на трактора, доколкото на стр.6 от ОА прокурорът е посочил, че след приемането на нов учредителен акт на АММ- Инженеринг на 30.11.2012 г., то вече било вписано като ЕООД и едноличен собственик на капитала и негов управител била подс.Л.С., която именно и в това си качествокато управител на ТД АММ- Инженеринг, сключила договора за продажба на колесния трактор на 28.11.2013 г. Никъде в ОА няма твърдения след 30.11.2012 г. до момента на сключване на договора за продажба да е настъпила промяна в правната форма на ТД АММ- Инженеринг, респ. да е било учредено ново такова под друга правна форма. Ето защо и не е налице нито противоречие, нито неяснота, нито някакъв пропуск или недостатък на ОА по този въпрос. В заключение и според въззивния съд ОА не страда от пороците, които съзира в него защитникът на подс.С., като видно е, че целта на защитата е връщане на делото на ДФ и допълнително забавяне на наказателното производство по същото, но дори и да има някакви пропуски и недостатъци в ОА, те не касаят релевантните за обвинението факти и обстоятелства, поради което и не са основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на ДФ.

Въззивният съдебен състав не констатира сам наличието на някакви други пороци на ОА, нито допуснати на фазата на ДП други съществени и отстраними процесуални нарушения, които да са довели до накърняване правата на някое от лицата, визирани в разпоредбата на чл.248, ал.1, т.3 от НПК. Предвид това и жалбата срещу определението на СРС се явява неоснователна, а последното като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.

По алтернативно заявеното от защитника искане за прекратяване на наказателното производство по реда на чл.250, ал.1, т.2 от НПК, следва да се посочи, че това не е в правомощията на въззивния съд, а единствено на първостепенния такъв, поради което и това искане изобщо не следва и да бъде 4 обсъждано.

Така мотивиран и на основание чл.345 НПК, СГС, НО, 2-ри въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколно определение от 09.06.2026 г. по НОХД №4509/2026 г., на СРС, НО, 3 състав, с което е оставено без уважение искането на защитника на подсъдимата Л. М. С. - адв.Х.Х. за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на ДП, заради допуснати на тази фаза съществени процесуални нарушения при изготвянето на ОА.

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5