Определение № 12347 от 14.03.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12347 гр. София, 14.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ МИНГОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ МИНГОВА Гражданско дело № 20211110132610 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Постъпила е молба от ищеца „*****“ ЕАД с вх. № 58382 от 22.02.2024 г., подадена чрез ЕПЕП на 21.02.2024 г., с искане за изменение на Решение № 2087 от 06.02.2024 г., постановено по гр. дело № 32610/2021 г. по описа на СРС, 119 състав в частта за разноските, като искането е да бъдат присъдени на ищеца направените от него разноски в размер на 15 лева – платена държавна такса за въззивно обжалване на протоколно определение за прекратяване на делото от 17.10.2022 г., отменено с определение № 7345 от 16.06.2023 г., постановено по в. ч. гр. дело № 4890/2023 г. по описа на СГС.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата – ответникът ЗАД „*****“ АД не взима становище по молбата.

Съдът намира, че искането на ищеца е процесуално допустимо, доколкото е направено от легитимирана страна, в преклузивния за това срок. Представен е списък по чл. 80 ГПК. Разгледана по същество молбата по чл. 248 ГПК е основателна, като аргументите за това са следните:

Видно от платежно нареждане (л. 6 от в. ч. гр. дело № 4890/2023 г. по описа на СГС) и списък по чл. 80 ГПК (л. 137 от делото) ищецът е заплатил и претендирал разноски за платена държавна такса в размер на 15 лева, за въззивно обжалване на протоколно определение за прекратяване на делото от 17.10.2022 г., отменено с определение № 7345 от 16.06.2023 г., постановено по в. ч. гр. дело № 4890/2023 г. по описа на СГС. Видно от решението по делото, на ищеца не са присъдени посочените разноски. Съдът погрешно е възприел в мотивите на решението, че тези разноски следва да се присъдят във въззивното производство.

Съгласно константната практика на ВКС (определение № 234/24.06.2020 г. т. дело № 1958/2019 г. на ВКС, ТК, I I т. о.,определение № 271/04.04.2012г. по 1 ч. гр. д. № 735/2011г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 667/16.09.2014г. по в. ч. гр. д. № 1922/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 311/20.05.2013г. по ч. гр. д. № 715/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 34/ 26.01.2016г. по ч. гр. д. № 143/2016г. на ВКС, ГК, I г. о. и определение № 437/21.07.2015г. по ч. т. д. № 1732/2015г. на ВКС, ТК, I т. о.), съобразно разпоредбата на чл. 81 ГПК съдът е длъжен да се произнесе и по искането за разноски с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Това се следва и по частните производства, когато 1/ те самите слагат край на делото по материалноправния спор или 2/ макар и да не са такива, след тях не се следва продължаване на съдебния спор. В останалите случаи, когато няма разрешение по същество, разноските по развилите се частни производства, се вземат предвид и се възлагат между страните с оглед това в чия полза е решението по материалния спор. С постановяване на определението за отмяна на прекратително определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, делото не приключва пред съответната инстанция по смисъла на чл. 81 ГПК и за това не е налице основание за произнасяне по направените от страните разноски. С това определение не се разрешава спорът между страните, а делото се връща на компетентния съд, пред който спорът между страните подлежи на разглеждане и който следва, съобразно изхода на спора и правилото на чл. 81 във връзка с чл. 78 ГПК, да разпредели направените от страните разноски.

Предвид посочената съдебна практика, която се възприема от настоящия съдебен състав, се налага извод, че разноските за платена държавна такса по частното производство във връзка с обжалване на определението за прекратяване на делото се дължат на ищеца и е следвало да бъдат присъдени с решението по делото.

Предвид изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 15 лева, представляваща платена държавна такса за производството по в. ч. гр. дело № 4890/2023 г. по описа на СГС. С решението ответникът е осъден да заплати разноски по водене на исковото производство в размер на 1567,87 лева, към която сума следва да се прибави сумата от 15 лева или решението следва да се измени в частта за разноските, като се присъди на ищеца допълнително сумата от 15 лева разноски за производството по в. ч. гр. дело № 4890/2023 г. по описа на СГС.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 2087 от 06.02.2024 г., постановено по гр. дело № 32610/2021 г. по описа на СРС, 119 състав в частта за разноските, като ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „*****“ с ЕИК ***** да плати на „*****” ЕАД с ЕИК ***** допълнително сумата от 15 лева – разноски за платена държавна такса в производството по в. ч. гр. дело № 4890/2023 г. по описа на СГС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в

2 едноседмичен срок от съобщаването му пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3