Решение № 181 от 04.08.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Сливница, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Пл. Великова при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Гражданско дело № 20241890100749 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК.

Образувано е с искова молба вх. № 5359/07.10.2024 г. по описа на РС – Сливница, подадена от Д. Р. И., чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д.

М., срещу „Ф.Б.“ ЕООД, с която са предявени обективно евентуално съединени отрицателни установителни искове съответно – главен за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № 327758 от 16.12.2015 г. е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, чл. 19 ЗПК, и евентуален за провъзгласяване нищожността на чл. 5 от Договор за потребителски кредит № 327758 от 16.12.2015 г., сключен между страните, предвиждащ заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „Ferratum Bank“, в полза на ответника, поради неравноправност на основание чл. 143, т. 9 ЗЗП и поради нарушаване на разпоредите на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на 16.12.2015 г. при условията на ЗПФУР между ищеца и ответника е бил сключен Договор за потребителски кредит № 327758, по силата на който на ищеца е предоставена сумата в размер на 300,00 лв., която ищецът се е задължил да върне в срок от 1 месец. Твърди се, че посоченият ГПР е в размер на 49,66 %.

Твърди се, че съгласно чл. 5 от договора, кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на ответника, като в договора никъде не е посочено какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързаното с кредитора лице и едва след като усвоил заемната сума, кредитополучателят разбрал, че му е начислена и такса за поръчителството в размер на 150,00 лв. Сочи се, че дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито в ОУ е посочени, че сключването на договора за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредита.

Твърди се, че договорът не е подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, подари което липсва съгласие, а също и че не е подписвал и договор за поръчителство и такъв не му е бил предоставян. Ищецът твърди още, че договорът е 1 нищожен на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, като не е спазена и тази на евентуалния договор за допълнителна услуга. На следващо място, релевира твърдения за недействителност на договора за кредит поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не се съдържа начинът на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същият, респ. общо дължимата сума по него, като наред с това е посочен и грешен ГПР, тъй като сумата за предоставяне на поръчителство не била включена като разход по кредита, макар този договор за поръчителство да е задължително условие за предоставяне на кредита. В този смисъл посоченият в договора ГПР и обща дължима сума не отговарят на действителните такива, като същите представляват невярна информация и следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, тъй като подвежда потребителя относно спазването на забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Твърди се още, че самата клауза на чл. 5 от Договора за предоставяне на потребителски кредит е нищожна като неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредите на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК. Претендират се разноски в производството, вкл. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК (препис от исковата молба е връчена на служител на дружеството на 25.10.2024 г.) по делото е постъпил отговор вх. № 6393/25.11.2024 г., подаден по куриер на 21.11.2024 г., с който ответникът „Ф.Б.“ ЕООД, чрез процесуалния си представител – юрк. Г.Г., е оспорил изцяло предявените искове, като твърди, че твърдението че поръчителството от Мултитюд Банк (Малта) е задължително условие за сключване на договора, е неоснователно, тъй като ищецът е можел да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Сочи се, че исковете за недействителност на договора за поръчителство са недопустими, тъй като не са предявени срещу надлежния ответник, а именно страната по този договор – Мултитюд Банк, която е самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимно признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ. Сочи се, че ищецът сам е избрал Мултитюд Банк като поръчител в електронния формуляр и след като е бил информиран за дължимите такси, е подал заявление за кредит.

Поддържа се, че твърденията за нарушение на чл. 143 ЗЗП са неоснователни, доколкото чл. 5 от Договора ясно посочва избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение за сключване, като в СЕФ и договора за гаранция са подробно описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към Мултитюд Банк, които ищецът доброволно е приел.

Твърди се, че не е налице и нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като договорът за гаранция е възмездна услуга с трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна услуга. Претендират се и разноски в производството.

В съдебно заседание ищецът редовно призован, не се явява, не изпраща представител, като по делото е постъпила молба от адв. М., с която се прави искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие, като в случай че съдът даде ход по същество, моли предявеният иск да бъде уважен.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител, като по делото е постъпила молба, подадена от юрк. Георгиева, с която последната е взела становище по същество.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С определението си за насрочване на делото, в което е инкорпориран и проектът за доклад по делото (л. 26-30 от делото), съдът е отдели като безспорно между страните, че 2 между тях е сключен Договор за потребителски кредит № 327758 от 16.12.2015 г., по силата на който на ищеца е предоставена сумата в размер на 300,00 лв., която ищецът се е задължил да върне в срок от 1 месец, при ГПР в размер на 49,66 %. Срещу доклада по делото не са постъпили възражения, като същият (след допълването му) е обявен за окончателен с протоколно определение 26.02.2025 г.

С протоколно определение от проведеното на 26.02.2025 г. открито съдебно заседание, съдът е допълнил доклада си по делото, като на основание чл. 146, ал. 1, т. 4, вр. чл. 155 ГПК е обявил за служебно известни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: от извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ се установява, че към датата на сключване на договора – 16.12.2015 г., едноличен собственик на капитала на дружеството „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК .................., е ЖТ Ф.Х. ОИ, ФИНЛАНДИЯ; към 26.02.2025 г., едноличен собственик на капитала на дружеството е Мултитюд ПЛС, Идентификация C 109441, Малта, което дружество, видно от публично достъпния търговски регистър на Малта е заличено от списъка на регистрираните дружества, считано от 30.12.2024 г.; от извършена служебно справка в публично достъпния Търговски регистър на Малта се установява, че собственици на капитала на Multitude bank p.l.c., (рег. № C 56251) са лицата Ferratum (Malta) Holding Limited (рег. № C 56250), регистрирано в Малта, притежаващо 9999999 дяла на стойност по 1 евро всеки, и Multitude AG (рег. № CHE445.352.012), регистрирано в Швейцария, притежаващо 1 дял. Същевременно собственици на капитала на мажоритарния собственик – Ferratum (Malta) Holding Limited (рег. № C 56250), регистрирано в Малта, са Multitude International Services OY (рег. № 2583264- 7), регистрирано във Финландия, притежаващо един дял на стойност 1 евро, и Multitude AG (рег. № CHE-445.352.012), регистрирано в Швейцария, притежаващо 9999999 дяла; при справка в публично достъпния търговски регистър на Швейцария се установява, че на основание решение от 05.09.2024 г. Multitude P.L.C. (рег. № C 109441) е преместило офиса си от Гзира (Малта) в Швейцария, където е било регистрирано Multitude AG (рег. № CHE-445.352.012), тоест Multitude P.L.C. (рег. № C 109441), което се сочи, че е едноличен собственик на капитала на „Ф.Б.“ ЕООД, е идентично с Multitude AG (рег. № CHE445.352.012)

При справка от публично достъпния на страницата на БНБ регистър на кредитни институции, лицензирани в страни от ЕИП, с уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията на Република България, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, се установява, че под № 178 е вписано Multitude Bank PLC (предишно име до 30.09.2022 г. – Ferratum Bank Plc).

Видно от представения по делото Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 327758 от 16.12.2015 г., същият е сключен между ответника „Ф.Б.“ ЕООД и ищеца – Д. Р. И., като на последния е отпуснат паричен кредит, а именно – сумата в размер на 300,00 лв., която той се е задължил да върне, ведно с уговорената между страните възнаградителна лихва в размер на 10,14 лв., в срок до 15.01.2016 г., на 1 вноска. В договора е посочено, че ГПР е в размер на 49,85 %, а лихвеният процент – в размер на 3,38 %, макар и в приложения по делото СЕФ да е посочено, че лихвеният процент е 41,12 %.

Съгласно чл. 5 от Договора, страните са уговорили заемът да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank (понастоящем Multitude Bank p.l.c.) в полза на дружеството кредитодател. С одобряването на предоставеното поръчителство уговорката става неотменима.

В т. 4.3 от предоставената на длъжника преддоговорна информация, е посочено, че 3 при избор да се сключи договор за поръчителство с гарант, предложен от кредитора, очакваните разходи за това за заемателя ще бъдат 88,86 лева, които няма да се включват при изчисляването на ГПР, тъй като не влизат в общия разход по кредита съгласно § 1.1 ЗПК, доколкото касаят допълнителна услуга, която не е задължително условие за предоставянето на кредита.

По делото не е бил представен сключеният между Ferratum Bank p.l.c. и ищеца Договор за гаранция, сключването на който не е спорно между страните. На основание чл.

190 ГПК и доколкото този договор е бил сключен във връзка именно със сключения между ищеца и ответника договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, съдът е задължил ответника да представи същия по делото, което не е било сторено, като не са посочени и причините за това, поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл. 161 ГПК и съдът да приеме за установен фактът, който е и неоспорен, а именно, че между ищеца и Ferratum Bank p.l.c., във връзка с Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 327758 от 16.12.2015 г., е бил сключен Договор за гаранция, вземанията по който не са били взети предвид при определяне на ГПР по договора за кредит, както изрично е посочено в отговора на исковата молба и в представения по делото СЕФ.

По делото е изслушано и заключението на вещото лице по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, от което се установява, че начисленото възнаграждение за обезпечение по чл. 5 от Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 327758 от 16.12.2015 г. е в размер на 88,86 лв., като действителният размер на ГПР, при съобразяване и на това възнаграждение, възлиза на 3113,64 %. В обстоятелствената част на заключението е констатирано противоречието между лихвения процент по договора и по СЕФ, като е посочено, че в годишния процент на разходите, при отпуснат кредит в размер на 300,00 лв., в конкретния случай е включен размерът на договорната лихва, изчислен на базата на фиксиран годишен лихвен процент от 41,12 %, който за периода на заема е 3,38 % и е в размер на 10,14 лв.