Решение № 129 от 11.10.2024, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Търговище, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20243500500246 по описа за 2024 година Производството е по чл. 435 и сл.ГПК.

Образувано е по жалба на Д. Д. М., понастоящем в затвора - Плевен, длъжник по изп.д. № 623/2021 г. по описа на ЧСИ А.Загорова, рег. № 769, райо на действие ОС - Търговище, срещу наложения запор върху негови вземания, с позоваване на несеквестируемост, както и с позоваване на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на производството.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпил писмен отговор от взискателя Национална агенция за приходите.

В писмени обяснения по реда и на осн.чл. 436 ал.3 изр.2 от ГПК, ЧСИ Загорова, проследявайки образуването на делото на 25.05.2021 г. въз основа на представен от НАП изп.лист, за извършените изпълнителни действия по налагане на запор от 10.11.2022 г. до Затвора - Плевен, както и постъпили двукратно суми по наложения запор на 18.01.23 г. и на 05.10.23 г, посочва, че постъпилата на 01.08.2024 г. от длъжника молба за вдигане на запора в Затвора - Плевен , е изпратена на взискателя НАП за становище, оставена без 1 уважение. Счита, че твърдението в жалбата че е налице основанието по чл.

433, ал. 1 , т. 8 от ГПК е неоснователно, тъй като не са изтекли повече от две години, в които взискателят да не е поискал изп.действия.

Жалбата е подадена не чрез ЧСИ (както разпорежда чл. 436, ал. 1 ГПК), а директно до Окръжен съд - Търговище с вх. № 3533/16.09.24 г.

(пощ.клеймо 12.09.24г.), наложило изпращането й на ЧСИ за администриране: заплащане на дължимата държавна такса, размяна на книжа (връчването й на взискателя за становище), обяснения от ЧСИ, след което жалбата и делото са изпратени от ЧСИ и получени от съда на 08.10.2024 г.

Жалбата е редовна и допустима, но е неоснователна.

Изп.д. № 623/2021г. по описа на ЧСИ Загорова е образувано на 25.05.21 г., въз основа на изп.лист от 10.09.17г., издаден по НОХД 234/2016г. на РСТ, с взискател НАП и длъжник Д. М., последващо към изп.дело са присъединени, по молби от 18.10.21 г. и 09.11.21г. на НАП, и други частни публични вземания: по изп.лист от 07.02.2017г. по НОХД 1229/16г. на РСТ и по изп.лист от 27.03.2018 г. по ЧНД 554/2017г. на РСТ. Предмет на вземанията са присъдени разноски в производствата по посочените наказателни дела. На длъжника са връчени призовки за доброволно изпълнение. След извършени справки, по искане на взискателя, са изпратени запорни съобщения до ПИБ от 25.05.2021г. и до затвора - Плевен на 10.11.2022г. По наложения запор от Затвора-Плевен по изпълнителното дело са постъпили: на 18.01.23г. - сумата 120.53 лв. и на 05.10.23 г. - сумата 185.35 лв. С молба от 01.08.24 г. до ЧСИ Загорова длъжникът е поискал вдигане на запора, тъй като в момента е в Затвора-Плевен и все още не бил назначен на работа, получава от майка си 50 лв. месечно за тоалетни консумативи. В постъпилото от взискателя НАП становище по тази молба се посочва, че длъжникът може да поиска разсрочване на задължението при условията на чл. 154, ал.1 ГПК - ако внесе 20% от дължимите вземания и се задължи писмено да внася всеки месец по 10 % от вземанията, като след получаване поне на една вноска от предложения погасителен план, молбата на длъжника за вдигане на наложения запор може да бъде преразгледана.

За да се произнесе по същество, по оплакванията в жалбата, съдът съобрази следното:

На първо място, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 433, 2 ал.1 , т. 8 от ГПК за прекратяване на производството. Съгласно сочената разпоредба, изпълнителното производство се прекратява по силата на закона „когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години“, което в настоящия случай не е налице - изп.дело № 623/21 г. на ЧСИ Загорова е образувано на 25.05.21 г., запорът е наложен на 10.11.22 г., има постъпления на 18.01.23 г. и 05.10.23 г., т.е. от последното изпълнително действие (05.10.23 г.) не са изтекли изискуемите 2 години.

Неоснователно е и искането за вдигане на запора, тъй като не са налице основанията за това - взискателят не е дал съгласие за това (аргумент от 433, ал. 1, т.2 ГПК), не са налице и основанията на чл. 433, ал. 3 във вр. с ал.

1 и 2 от ГПК за служебно вдигане на запора от ЧСИ, тъй като нито задължението, нито разноските по изп.дело са погасени/заплатени боли от длъжника , било от друго лице (чл. 433, ал. 2 ГПК), нито пък е налице която и да било хипотеза на чл. 433, ал. 1 ГПК, обуславяща прекратяване на изпълнителното производств, с последица вдигане на запора.

Неоснователно е и възражението на длъжника за несеквестируемост на вземанията, върху които е наложен запора, респ. са преведи суми по изп.дело.

Общият режим на секвестируемостта при принудително изпълнение е уреден в чл. 446 и чл. 446а от ГПК. По отношение на лишените от свобода този режим се урежда от специалните правила на чл. 78, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и Правилника за приложението му (ППЗИНЗС). Съгласно специалните норми на ЗИНЗС е допустимо налагането на запор по личната партида в затвора на лишеното от свобода лице, както и да се правят удръжки от постъпващите по тази партида суми като, ако тези суми имат произход възнаграждение от положен труд, следва да се спазват правилата на чл. 57, ал. 1 от ППЗИНС - уреждащи размера на възможните удръжки, съгласно чл. 78 от ЗИНЗС.

С други думи, извършването на удръжки от вземанията се подчинява на правилата за несеквестируемост по чл.446 от ГПК и чл.78 ал.3 от ЗИНЗС, отнасящи се единствено до вземания за трудово възнаграждение или други възнаграждения за труд, за пенсия или издръжка по закон (присъдена).

В настоящия случай обаче наложеният запор и събраните суми не представляват средства, които длъжникът е получил от трудово 3 възнаграждение или каквото и да е възнаграждение за труд, от пенсия или от присъдена му по закон издръжка (самият длъжник не твърди такива факти, напротив - сочи, че не работи в затвора, не получава възнаграждение, а сумите, които получава и има по личната си партида, са от дадени от майка му - по 50 лв. на месец), поради което и тези суми не се ползват от режима на несеквестируемост нито по реда на ЗИНЗС, нито по реда на чл. 446-446а от ГПК.

Предвид изложеното жалбата се явява неоснователна, поради което съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ЖАЛБА вх. № 3533/16.09.2024 г., депозирана по пощата (дата на пощ.клеймо 12.09.24 г.) на Д. Д. М., ЕГН **********, понастоящем в Затвора - Плевен - длъжник по изп.д. № 623/2021 г. по описа на ЧСИ А.Загорова, рег. № 769, с район на действие Окръжен съд Търговище, срещу наложения от ЧСИ запор върху негови вземания в ЗатвораПлевен, с възражения за несеквестируемост, както и за прекратяване на производството по изпълнителното дело на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението не подлежи на обжалване – чл. 437, ал. 4 от ГПК.

Препис да се връчи на ЧСИ и страните - за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4