Определение № 723 от 15.07.2021, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 723 гр. Бургас , 15.07.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20212100501102 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 420, ал. 3 вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е повод частната жалба на кредитора „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК: 831094393, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, действащ чрез упълномощения си процесуален представител юрисконсулт Ивайло Христов против определение № 262880 от 26.04.2021г., постановено по ч.гр.д. № 935/2021г. по описа на РС-Бургас , в частта, с която по искане на длъжника М. П. И., ЕГН:

**********, с адрес: гр. Бургас, ул. „А. Б.“ № **, ет. * е спряно незабавното изпълнение, допуснато въз основа на заповед № 260673 от 22.02.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 935/2021г. по описа на РС-Бургас и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 24.02.2021г., въз основа на който е образувано изп.д. № 20214/770700367 по описа на ЧСИ Стоян Якимов.

В частната жалба срещу обжалваното определение жалбоподателят е изложил съображения, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 420 от ГПК за спиране на изпълнението. Сочи, че в молбата за спиране длъжникът е направил единствено възражения, че е платил сумата, за която е издадена заповедта по чл. 417 от ГПК, тъй като същата е принудително събрана в хода на изп. производство по изп. д. 20209240400961 по описа на ЧСИ Галин Костов. Твърди се, че постановлението за възлагане на съпругата- недлъжник по реда на чл. 505 от ГПК на ипотекирания в полза на банката-кредитор недвижим имот, както и извършеното разпределение на получената вследствие възлагането сума са предмет на обжалване, като към момента на подаване на жалбата кредиторът не е получил плащане на разпределените му от ЧСИ суми. Жалбодателят сочи, че макар длъжникът да е подал възражение по чл. 414а от ГПК, той не е оспорил вземането по заповедта по основание и 1 размер, а е направил единственото възражение, че сумата е платена в срока за доброволно изпълнение. Липсват направени от длъжника възражения за наличието на неравноправни клаузи и за неправилно изчислен дълг. Изложени са оплаквания за необоснованост на обжалваното определение по чл. 420, ал. 2 от ГПК, по съображения, че съдът е игнорирал факта, че за да получи сумите по разпределението, извършено по изп. д. 20209240400961 по описа на ЧСИ Галин Костов, банката-кредитор следва да представи изпълнителен лист за вземането си съгласно чл. 459, ал. 2 вр. с ал. 1 от ГПК, а според мотивите на районния съд това е погрешно прието като основание за исканото спиране на изпълнението. По гореизложените съображения, подробно развити в частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение по чл. 420, ал. 2 от ГПК като незаконосъобразно и постановяване на ново, с което да бъде оставена без уважение молбата на длъжника М.И.а за спиране на принудителното изпълнение. Моли за присъждане на разноските пред настоящата инстанция в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. държавна такса за въззивно обжалване.

В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК длъжникът М.И., чрез упълномощения си процесуален представител е депозирал писмен отговор по частната жалба, като е изложил съображения за неоснователността й. Счита, че са налице предпоставките на чл. 420, ал. 2 от ГПК за спиране на изпълнението поради заявеното от него възражение за недължимост на вземането с оглед извършеното плащане на дълга в хода на образуваното изпълнително дело по описа на ЧСИ Галин Костов. Сочи, че заплащането на сумата по издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК се удостоверява с представените постановление за възлагане на недвижим имот от 25.02.2021г. на основание чл. 505 от ГПК и протокол за извършено разпределение на суми от 05.03.2021г. Заявява, че банката действително все още не е получила разпределените й средства, но това се дължи на нейните действия по обжалване на постановлението за възлагане и отказа на ЧСИ да не се прилага чл. 505 ГПК, който длъжникът счита, че представляват злоупотреба с права. По подробно изложените в писмения отговор съображения моли за въззивният съд да остави без уважение частната жалба.

След извършена служебна проверка Бургаският окръжен съд намира, че частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване пред въззивната инстанция съдебен акт, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното от фактическа и правна страна:

Със заповед № 260673 от 22.02.2021г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 3 от ГПК, поправена с разпореждане от 02.03.2021г. по същото дело, районният съд е разпоредил длъжниците М. П. И. и „Мауришус Шугурс София“ ЕООД да заплатят солидарно на кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД сумата от общо 110 725.35 евро, представляващи сбор от задължения по сключен договор за кредит № 000LD-R-012220 от 05.09.2012г., изменен и допълнен с анекс № 1 от 29.04.2020г. и договор за поръчителство от 05.09.2012г., от която 2 сумата от 105 883.66 евро- главница, сумата от 458.83 лв.- договорна лихва, начислена за периода от 13.01.2021г. до 01.02.2021г., сумата от 4174.01 евро- разсрочена лихва, начислена за периода от 13.04.2020г. до 13.10.2020г. съгласно погасителен план към анекс № 1 от 29.04.2020г., сумата от 176.47 евро- лихва за забава за периода от 02.02.2021г. до 07.02.2021г. и сумата от 32.40 евро- разходи по застраховка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 08.02.2021г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски за платена държавна такса в размер на 4331.20 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

На основание чл. 418, ал. 1 от ГПК е допуснато незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист, по който е образувано изпълнително дело № 20214/770700367 по описа на ЧСИ Стоян Якимов. Видно от данните на 08.04.2020г. длъжникът М.И. е редовно връчена покана за доброволно изпълнение.

С подадено в едномесечния срок по чл. 414а от ГПК възражение длъжникът М.И. е оспорил дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК, като е поискал спиране на незабавното принудително изпълнение по реда на чл. 420, ал. 2 от ГПК, по съображения, че банката е получила по-голямата част от вземането си в размер на 222 501.91 лв. по принудителното изпълнение, извършено по изп. д. 20209240400961 по описа на ЧСИ Галин Костов, по което банката е присъединен взискател в качеството си на ипотекарен кредитор. Посочил е, че с оглед извършеното принудително изпълнение и разпределение на получената от него сума, задължението му към банката по издадената заповед по чл. 417 от ГПК е изпълнено. Затова по гореизложените съображения е депозирал и искане за спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

С обжалваното определение районният съд е уважил искането на длъжника, като на основание чл. 420, ал. 2 от ГПК е спрял принудителното изпълнение.

При извършена служебна проверка на обжалваното определение, въззивният съд не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост, поради което намира, че то е валидно и допустимо.

По съществото на спора въззивният съд намира следното:

Съгласно чл. 420, ал. 1 от ГПК подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 -9 от ГПК /измежду които е и настоящият по т. 3 от чл. 417 от ГПК/, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД. Когато длъжникът е потребител, обезпечението е в размер до една трета от вземането Съгласно чл. 420, ал. 2 от ГПК съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства в следните три хипотези: 1. вземането не се дължи; 2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; или 3. неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.

В настоящия случай длъжникът не е направил искане за спиране по реда на чл. 420, ал. 1 от ГПК, респективно не е представил надлежно обезпечение по смисъла на чл. 420, ал.

1 от ГПК, а е обосновал искането си за спиране на изпълнението на основание чл. 420, ал. 2, 3 т. 1 от ГПК, че вземането не се дължи, по съображения, че е изпълнено по проведеното принудително изпълнение по горепосоченото изпълнително дело.

Видно от данните по делото, на основание чл. 459, ал. 2 вр. с ал. 1 от ГПК банкатазаявител е конституирана като присъединен взискател в качеството й на ипотекарен кредитор по отношение на подлежаща на принудително изпълнение ½ ид.ч. от недвижим имот на длъжника /целият в режим на СИО/ по образуваното срещу него изп. д.

20209240400961 по описа на ЧСИ Галин Костов. С постановление за възлагане от 25.02.2021г. на основание чл. 505 от ГПК ½ ид.ч. от имота е възложен на съпругата – недлъжник, за което същата е внесла по сметка на ЧСИ сумата от 232 515.94 лв. С протокол за разпределение от 05.03.2021г., получената по изпълнението сума е разпределена между взискателите по изп.дело изп. д. 20209240400961 по описа на ЧСИ Галин Костов, като на банката въз основа на представения изп. лист, издаден въз основа на процесната заповед е определена за изплащане сумата от 222 501.91 лв., за която страните не спорят, че все още не е получена. За да може банката- кредитор да получи разпределената й от принудителното изпълнение сума обаче изпълнителното производство следва да продължи хода си, т.е. разпределението следва да влезе в законна сила и да бъде приведено в изпълнение. В случая обаче длъжникът иска спиране на изпълнението, преди банката да е получила сумите от извършеното разпределение Освен това същият не оспорва възникването на вземането на банката по издадения изпълнителен лист, а само твърди, че вследствие принудителното изпълнение е извършеното разпределение, съгласно което задължението му е изпълнено .

Исканото спиране на изпълнението обаче има за цел да предодврати възможността взискателя, чието вземане е оспорено от длъжника да осребри имуществени активи на последния и да се удовлетвори преди да е установено действителното правно положение относно това дали е налице вземане, т. е. дали е налице изпълняемо право. Затова, за да докаже, че вземането не се дължи, не защото оспорва възникването му, а защото твърди, че е изпълнено длъжникът следва да представи доказателства за извършено плащане, което да е получено от кредитора. По делото са налице данни, че имот на длъжника е възложен по реда на чл. 505 от ГПК за изпълнение на негови парични задължения към трети лица, като по същото изп. дело банката е присъединен взискател по смисъла на чл. 459, ал. 2 вр. с ал. 1 от ГПК. Именно поради представяне на издадения в нейна полза изп. лист по процесната заповед по чл. 417 от ГПК на банката е заделена сума по извършеното разпределение, което доказва, че вземането в полза на банката -кредитор съществува, и че към момента на изготвянето му т я не е получила плащане, в т.ч. страните не спорят, че изпълнение не е извършено и в хода на настоящото производство. Затова с оглед обстоятелството, че сумата по разпределението все още не е предадена на кредитора, респ. няма данни да е платена по друг начин, следва извода, че не са налице писмени доказателства по смисъла на чл. 420, ал.

2, т. 1 от ГПК, че вземането, за което е постановено незабавно изпълнение не се дължи, по съображения, че е изпълнено. /в т.см. определение № 292 от 13.05.2010 г. на ВКС по ч. гр. д.