Решение № 939 от 18.07.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 939 гр. П., 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А. Т. при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от А. Т. Гражданско дело №

20235220103767 по описа за 2023 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от Й. Вeскова С., ЕГН **********, с адрес: гр. С. ул. “Г.С. Р.“ №78, подадена чрез пълномощник адвокат Г. Л. Д. от АК П., със съдебен адрес: ***, ет.2, офис 3, против В. С. Ф., ЕГН **********, В.

С. Ф., ЕГН ********** и Д. В. К., ЕГН ********** и тримата с адрес: гр. С. ***.

В исковата молба се твърди, че с Решение № 483 от 06.06.2014 г., постановено по гр.д. 4755/2013 г. по описа на РС П., в сила от 05.07.2014 г. съдът е допуснал до делба недвижими имоти: А/ Незастроен урегулиран поземлен имот IV-941 с площ от 430 кв.м.в кв.

143А по плана на гр. Септември Б/ Урегулиран поземлен имот V-941 с площ от 600 кв.м. в кв. 143А по плана на гр. С. ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 71 кв.м., масивен гараж с площ 22 кв.м. и лятна кухня с площ 28 кв.м. ведно е всички подобрения в имота, като се определили и следните дялове: за ищцата 2/4 ид. ч. и за ответниците В. С. Ф. и Васка В. Ф. по 1/4 ид.ч. за всяка една от тях.

Посочва, че междувременно с двете ответници сключили Договор за доброволна делба от 11.11.2014 г. вписан в СВ вх.рег.№10728/11.11.2014 г., акт № 296, том 3, съгласно който ищцата е собственик на втори етаж от двуетажна жилищна сграда и лятна кухня със застроена площ от 15 кв.м, ведно с 1/4 ид. част от УПИ V- 1941, при съседи на имота: УПИ V- 1941, УПИ IX-1940 и две улици. Посочено е, че двете ответници получили останалите ¾ ид.ч. от УПИ. Твърди, че се разбрали в договора за доброволна делба, че ищцата ще ползва площ от 150 кв.м. попадаща в дъното на имота, а именно североизточната част на имота, разположена северно от лятната кухня, която е построена в имота и на запад от източната граница на имота. Останалата част от имота ще се ползва от В. Ф. и В. Ф.. Двата входа на жилищната сграда остават за общо ползване, като В. и В. Фърцови се съгласили да си 1 поставят врата в началото на стълбището, водещо към втория стаж.

Твърди, че на 15.01.2015 г. съгласно договора ни инж. Байлов изготвил скица - проект за УПИ V -1941 в която се намира жилищната сграда и се подписали с Ф., като границите между страните били начертани в червен цвят - западната граница от къщата до т.5 била с дължина 15.57 м., а източната от североизточният ъгъл на къщата на юг с дължина 3,30 м. и ширина 6.41 м.

Сочи, че положили със съпруга й Николай С. метална мрежа, като по този начин се обособили и очертали границите на реалното ползване за всяка от страните по договора.

Известно време нямали проблеми, всеки ползвал неговата част, без да си пречат, докато преди около 3 години, В. Ф. след като заживяла с третия ответник Д. К. на семейни начала отказите за достъп до къщата започнали. Уточнява, че с тях живее и майка й В. Ф.. Всички започнали да пречат на ищцата по всякакъв начин да ползва имота си.

Сочи, че след насТ.ването на Д. К. в къщата, двете ответници започнали да заплашват, обиждат и да не допускат ищцата със съпруга й да влезне в къщата през входовете, както било записано в договора за делба. По отношение на двора сочи, били принудени да влизат през другия имот УПИ IV - 1941, защото имали насаждения.

По отношение на Д. К. сочи, че по най-арогантен начин се държал и заявявал, че той също нямало да разреши да ползват етажа си, дори в двора са нямали право, защото живеели на друго място. Това всичко било на тях тримата.

Посочва, че ответниците бутнали и няколко кола от тяхната ограда, което наложило да бъдат поставени метални. Сочи, че отглеждали прасе, което непрекъснато ровило и бутало мрежата и имало опасност да я скъса.

Твърди, че през лятото на 2022 г. искала да сложи врата в началото на стълбището към втория етаж, но отново не й разрешили въпреки, че това било залегнало в т. VI от договора за делба. Изобщо й пречат по всевъзможни начини, дори и със сила. Д. К. се нахвърлил срещу ищцата и съпруга й Николай С., като се заканил с убийство, като казал и че не са никой и нямали право да влизат нито в къщата, нито в двора. Къщата е била само тяхна - на него, на В. и В.. В. се намесила и казала, че не признава договора между тях. Това щяло да продължи докато ищцата не им прехвърлила нейната част. Сочи, че всеки път когато направи опит да влезне в къщата или ще е заключено, или ще ги гонят, заканват и т.н.

Излага твърдения касаещи достъпът до втория жилищен етаж, като заявява, че ответниците оставяли ключа от вътрешната страна и сменили впоследствие ключа и не дали на ищцата новия ключ, а задния вход бил заключен от вътре с резе и нямала достъп.

Посочва, че ако успеела да влезне, на стълбището винаги имало натрупани различни вещи детска количка, дрехи, обувки, бутилки и др., които пречат за преминаване, които и сега стояли.

Сочи, че ответниците през 2022 г. изградили без нейно разрешение кокошарник и свинарник. В началото на м. на месец февруари 2023 г. изрязали металните колове, изместили мрежата навътре в нейната част на изток с 1.8 м. и по дължината на север с 2.80 2 м., като навлезли с около 5 кв. м. в нейната идеална част, с което й създават пречки в пълен обем да използва собственият си имот -дворното място, тъй като било налице трайно променено състояние на имота. Също сочи, че хвърляли тора по мрежата.

Споделя, че последният път, когато не били допуснати от тримата ответници да влезнат в къщата и двора бил 26.03.2023 г., за което подали жалба в полицията. Във връзка с това, сочи, че ответникът Д. я посетил в дома си и я заплашил, че ги запали, че ще убие съпруга й и няма да им позволи да ходи в къщата и двора. Сочи, че ответницата В. и изпращала съобщения, като и заявявала, че няма да ползва двата входа, защото били на нейния етаж и нямала право да преминава през частна собственост.

Твърди, че ответниците системно отправяли заплахи, както и към съпруга й, с цел да я отстранят от имота, поради което не можела да упражнява владението си. Създавали пречки за ползване на имота й - недопускането им със съпруга й до втори жилищен етаж, не разрешавали да монтират врата пред вътрешното стълбището, слагали прегради на стълбището е различни вещи. Не давали да ги изместят, държали постоянно вратите заключени с ключ или вътрешно резе.

Сочи, че и на 08.10.2023 г., отново не били допуснати до имота си от В. Ф. и Д. К., като ги изгонили със закани с убийство.

Изяснява, че двете входни врати и стълбището били в обхвата на третираното с договора за доброволна делба като обслужващи към самостоятелния обект на втория етаж собственост на ищцата.

По изложените твърдения се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да преустановят нарушението, изразявящо се в непредоставяне достъп до втори жилищен етаж, като предоставят достъп на ищцата и нейното семейство и и предадат ключ на дворната врага от към *** и на входна врата от южната страна на къщата; премахнат вещите струпани пред вътрешното стълбището и се въздържат от последващи действия, които ще и възпрепятстват входа през южната врата и стълбището за достъпа до втори етаж от къщата; да не й пречат да постави врата пред вътрешното стълбището за втория етаж съгласно Договор за доброволна делба от 11.11.2014 г.. Иска също да бъдат осъдени ответниците да премахнат изградените незаконно постройки - кокошарник и свинарник, като възстановят първоначалното състояние на оградата по граничната линия съгласно скица от януари 2015г. на инж. В. Байлов. Претендира разноски и сочи доказателства.

В последното проведено съдебно заседание, ищцата се явява лично и с адвокат . Д. от АК П., като искат от съда да уважи исковата претенция. Излага доводи по съществото на спора. Представя писмени бележки.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника В. Ф., чрез адвокат Ч. от АК П., в който излага доводи по допустимостта и неоснователността на исковата претенция.

Не оспорва, че с ищцата имало сключен договор за доброволна делба на наследствен имот от 11.11.2014 г.. Не оспорва обстоятелството, че съгласно представения договор за 3 доброволна делба от 11.11.2014 г., В. Ф. и другата ответница са получили в дял първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 71 кв.м., ведно е ¾ ид. ч. от имота, в който са построени тези сгради, представляващо УПИ V-1941 с площ от 600 кв. м., находящ се в квартал 143 А по плана на Община С. гр. С. при съседи УПИ IV - 1941, УПИ IX-1941 и две улици, както и че в дял на ищцата е поставен незастроен УПИ IV - 1941 с площ от 430 кв. м., находящ се в квартал 143А по плана на Община С. гр. С. при съседи УПИ X – 1940, УПИ IX-1940, УПИ VI - 1940 и УПИ V- 1941 и, че ищцата е получила в дял и втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 71 кв. м. и лятна кухня със застроена площ 15 кв. м., ведно с % ид. ч. идеални части от имота, върху които са построени сградите, както и УПИ V-1941 с площ от 600 кв. м., находящ се в квартал 143 А по плана на Община С. гр. С. при съседи УПИ IV - 1941, УПИ IX-1941 и две улици.

Не оспорва и обстоятелството, че с договора за делба от 11.11.2014 г. се е постигнало съгласие между съделителите да си разпределят реалното ползване на съсобственото им дворно място, представляващо УПИ V-1941 с площ от 600 кв. м., находящ се в квартал 143А по плана на Община С. като се договорили ищцата С. да ползва 150 кв. м., равняващи се на 184 ид.ч., част от правото на собственост върху парцела и попадащи в североизточната част на имота, разположена северно от лятната кухня, която е построена в имота и на запад от източната граница на имота. Останалата част от имота се ползвал от В. и майка й - другата ответница, като двата входа на жилищната сграда са останали за общо ползване между тях двете с ищцата.

Не оспорва и обстоятелството, че с протокол за трасиране, означаване и координиране на поземлен имот УПИ IV - 1941 кв. 143 А по плана на гр. С. се е приложило на място уговореното реално ползване между страните по делото, като след маркиране на реалното ползване от техника, чрез поставянето на дървени колчето, ищцата, без знание и съгласие на В. Ф. е поставила ограда, представляваща телена мрежа, захваната на циментови колове с височина около 180 см., като по този начин оградила и съществуващата в имота им обща сонда за водозахранване, до която след поставяне на оградата ответниците нямат достъп.

Поставянето на ограда и заграждането на сондата, при обособяване на реалното ползване на дворното място не било залегнало в подписания договор между страните.

Сочи, че оградата била незаконна, тъй като останалите собственици не са давали съгласие за поставянето й и не са спазени разпоредбите на ЗУТ, както и че реално ползване на общите части на двуетажната жилищна сграда не са договаряни.

Твърди, че ищцата по настоящия иск не изпълнявала уговорените клаузи досежно реалното ползване в договора за доброволна делба, както и други договорености по него.

Оспорва твърденията на ищцата, че ответницата й пречи да упражнява правото си на собственост, тъй като се касаело за наследствен имот от общ наследодател, като цитираните в исковата молба кокошарник и свинарник - сгради на допълнително застрояване били много стари, доколкото им е известно те са построени още с къщата - 1959-1962 г., преди да бъде родена Ф., поради което поддържа, че същите са търпими строежи и не подлежат на премахване.

4

Твърди, че свинарника и кокошарника са разположени в тяхната идеална част от правото на собственост върху дворното място, разпределена им за ползване с договора посочен по-горе, разположени са в близост на граничната линия на поземления имот с общинската улица тупик, на външната ограда на дворното им място, не както твърди ищцата в близост до поставената от нея мрежа. Пред свинарника имало циментова площадка още от много години имало и навес, налице било и отстояние достатъчно, за да се минава и изобщо не била нарушена целостта на нейната ограда, съгласно правото на реално ползване, от ответницата, заради тези две постройки.