Решение № 5150 от 07.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5150 гр. София, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Слави Г. Славов като разгледа докладваното от Слави Г. Славов Въззивно гражданско дело № 20251100507097 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника С. Б. Х., чрез пълномощник – адв.

Ю.С., срещу разпореждане от 30.05.2025г. на ЧСИ Г.К., рег.№ 924, с район на действие СГС. С оспорения акт искането на жалбоподателя да намали размера на направените от взискателя „ ЕЛДРОН ТЕХНОЛОДЖИ “ ЕАД с ЕИК:

203037835 разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 1333/2025г. по описа на ЧСИ Г.К., поради прекомерност, е оставено без уважение.

В жалбата е наведено твърдение, че адвокатското възнаграждение до размера от 200 лв. е законосъобразен, в унисон с разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Допълнено е, че при направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, какъвто е процесният случай, следва да се прецени и фактическата и правна сложност на делото, както и че съгласно Решение С – 438/2022г. на СЕС, цитираната наредба е прогласена за нищожна, респ. не обвързва съда.

Направено е и възражение, че разноски извън тези по чл. 10, т. 1 от наредбата, а именно такива за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по смисъла на чл. 10, т.2, не се дължат, тъй като паричните суми са били достъпни за ЧСИ, намирайки се в Б. сметка на длъжника.

Жалбоподателят също така счита, че изпълнителното дело не се характеризира с фактическа и правна сложност. Въз основа на гореизложеното, моли разпореждането на съдебния изпълнител да бъде отменено, а присъденият в полза на взискателя адвокатски хонорар да бъде 1 уважен само по отношение възнаграждение по образуване на изпълнително дело, като бъде определен размер по – нисък от 200 лева, какъвто е минималният според Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира разноски и представя списък.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят „ ЕЛДРОН ТЕХНОЛОДЖИ “ ЕАД с ЕИК: 203037835, чрез представител – адв. И.Л., е депозирал становище по жалбата. В него се навежда, че същата е допустима, но неоснователна, като всички възражения в нея са безпочвени. Твърди се, че определеното общо адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева не е прекомерно, тъй като е в минималните граници на чл. 10, т. 1 и т. 2 на Наредба № 1/2004г. на ВАС. Счита, че разноски за адвокатско представителство за взискателя, освен за образуване на изпълнителното дело, са сторени и за защита и съдействие по изпълнението. Иска от съда да остави жалбата без уважение. Направена е претенция за разноски и е представен нарочен списък.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител Г.К., с рег. № 924, с район на действие СГС, е представил мотиви, в които поддържа становище за допустимост, но неоснователност на подадената жалба.

Посочено е, че длъжникът не е погасил задължението си в срока за доброволно изпълнение, поради което е станал причина за образуване на изпълнителното дело, респ. разноските на взискателя следва да бъдат присъдени в негова / на длъжника/ тежест. Обръща внимание върху факта, че действията по защита от страна на пълномощника на взискателя не се ограничават единствено до подаване на молба за образуване на изпълнително дело. Моли съдът да остави жалбата без уважение.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата и отговора доводи, както и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното:

Производството по изпълнително дело № 20259240401333 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924, с район на действие СГС, е образувано по молба на взискателя „ ЕЛДРОН ТЕХНОЛОДЖИ “ ЕАД с ЕИК:203037835, представлявано от изпълнителен директор, от 13.03.2025г., подадена чрез адв.

И.Л.. Започнато е въз основа на изпълнителен лист, издаден на 28.02.2020г. по г.дело № 16766/2019 г. по описа на СРС, 55 с-в, с който С. Б. Х. с ЕГН:

**********, е осъдена да заплати на Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД с ЕИК:203037835 / предишното наименование на „ ЕЛДРОН ТЕХНОЛОДЖИ “ ЕАД / сумата от 339, 33 лева, съставена от непогасена главница по договор за продажба на апарат тип „ Handset” марка „ LG “ в размер на 13,96 лв., ведно със законната лихва от 21.03.2019г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 0.37 лв. за периода от 28.12.2018г. до 18.03.2019г., както и 325 лв. разноски по делото. В молбата за образуване на изпълнителното дело са посочени следните начини на изпълнение – 1) налагане на възбрана върху недвижими имоти; 2) опис и публична продан на недвижимите имоти.

Към молбата е представено пълномощно от взискателя в полза на адв.

2

И.Л., както и договор за правна защита от 06.03.2025 г., с който е уговорено, че адвокатът ще предостави процесуално представителство и защита по изпълнителното дело, за което е договорена сумата от 200 лева, както и че за съдействие по образуване на изпълнителното производство му се следва и възнаграждение в размер на 200 лева, така щото общата сума за процесуално представителство възлиза на 400 лв.

Изискани са справки от ЧСИ по отношение на длъжника от Агенция по вписванията и НАП, видно от които Х. е страна по сделка с недвижим имот. С разпореждане от 02.04.2025г. ЧСИ е наложил възбрана върху недвижимия имот, собственост на длъжника.

Изпратено е запорно съобщение до „ ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ “ АД, като трето задължено лице, с което е наложен запор върху банковите сметки на длъжника, както и запорно съобщение до „ Аксенчър България“ ЕООД, работодател на длъжника, с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Х..

С молба от 09.04.2025г. на длъжника, адресирана до ЧСИ, е поискано прекратяване на изпълнителните действия по делото, както и редуциране на адвокатското възнаграждение за представител на взискателя. В отговор на молбата, и извършвайки действия по защита и процесуално представителство в хода на изпълнителното производство, пълномощника на взискателя – адв.

И.Л., е депозирал становище по електронен път на 14.04.2025г., намиращо се на лист 46 от изп. дело. В него са изложено обстойни аргументи защо молбата на длъжника следва изцяло да бъде оставена без уважение.

На 18.04.2025г. е изготвен проткол за извършено погасяване, видно от които сумата от 1096.79 лв. е платена в интерес на С. Х.. С разпореждане от 27.05.2025г. ЧСИ Г.К. е приключил производството по изпълнителното дело поради погасяване изцяло на задължението към взискателя като са вдинати наложените запори и възбрани.

По молбата на С. Х. за редуциране на адвокатското възнаграждение за пълномощника на взискателя в общ размер от 400 лв, предмет на настоящето производство, ЧСИ се е произнесъл с разпореждане от 30.05.2025г./ л. 71 от изп. дело/ като я е оставил без уважение.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира от правна страна следното:

Жалбата e допустима, като е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 436 от ГПК и е насочена срещу акт, който по силата на изричната разпоредба на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, подлежи на обжалване.

Разгледана по същество, жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските 3 по изпълнението. В чл. 10 т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за образуване на изпълнително дело минималният размер на адвокатското възнаграждение е 200 лева, а съобразно чл. 10, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от същата наредба минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2.

Съобразно задължителните указания, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС при направено възражение за прекомерност на разноските по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да прецени съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, т.е. дали има съответствие между размера на претендираното възнаграждение и усилията на защитата при упражняване на съответните процесуални права.

Направените от взискателя разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение са дължими от длъжника, ако са заплатени от него и по изпълнителното дело са представени доказателства за това. В конкретния случай, към молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че сумата от 400 лв. е заплатена по банков път.

В настоящия случай съдът намира, че адвокатското възнаграждение, в частта му с размер от 200 лева, определена по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС за образуване на изпълнителното дело, е в справедлив и законосъобразен размер съобразно фактическата и правна сложност на производството. Видно е, че делото е образувано по молба на взискателя, който е бил представляван от надлежно упълномощен адвокат.

Съобразно етапа от развитието на изпълнителното производство се дължи възнаграждение и за процесуално представителство, защита и съдействие за предприети действия по принудително изпълнение. Видно е, че действия извън подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело са предприемани – депозирано е становище от представителя на взискателя по молбата на длъжника за прекратяване на изпълнителните действия по делото поради изтекла абсолютна давност, както и в частта й с искане за редуциране на разноските за процесуално представителство в производството. Тези действия обосновават извод за наличие на активност по процесуално представителство както по т. 1 на чл. 10 от Наредба № 1/2004г. на ВАС, така и по т. 2, а имено такава по защита и съдействие на страна по изпълнителното дело, чийто размер от 200 лева също съдът намира за справедлив с оглед положените усилия и фактическата и правна сложност на делото.

В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че длъжникът следва да носи отговорност за заплащане на направени от взискателя разноски за възнаграждение по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата.

Ето защо съдът счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

4

По разноските:

Доколкото жалбата е насочена срещу акт на съдебния изпълнител и се преценява законосъобразността на негови действия, настоящият състав намира, че не следва да се присъждат разноски в производството по обжалване действията на органа по изпълнението. Става въпрос за контролноотменително производство, като изпълнителният процес не приключва, а съдът извършва проверка за съобразност на атакуваните изпълнителни действия със закона. Разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение в случая и съдебни разноски в настоящото производство не следва да се присъждат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна жалбата на С. Б. Х., ЕГН:********** – длъжник по изпълнително дело № 20259240401333 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924, с район на действие СГС, подадена чрез пълномощник адв. Ю.С., срещу разпореждане от 30.05.2025г, издадено от ЧСИ Г.К., постановено по делото, с което е оставено без уважение искането за редуциране на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5