Решение № 214 от 05.04.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Велико Търново, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йордан Воденичаров при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Гражданско дело № 20234100100515 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид:

Предявен е иск , чиято законова правна квалификация се извежда от нормата на чл.

557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ.

И. Т. И. от гр.А. чрез пълномощника си адвокат Р. И. от ВТАК твърди в исковата молба , че при настъпило на 14.07.2018 г. г. на главен път I-4 км. до кръстовище, образувано от път , водещ към гр.п. при км. 114+118 в района на гр.В.Търново събитие с характер на пътно- транспортно произшествие , състоящо се в удар между товарен автомобил „Мерцедес 1017“, с рег.№ ......, управляван от И. Н. И. и движещия се в насрещната пътна лента автобус „Мерцедес 313 ЦДИ“ с рег.№ .........., управляван от Р.И.А., е загинала вследствие на получени множество несъвместими със живота травматични увреди , сестра й К.Т.К. , возила се като пътник в автобуса. Виновен причинител на смъртта й е водачът на специалния автомобил „Мерцедес 11017“ в резултат на нарушение на правилата на чл.20, ал.2, изр.2-ро , чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, вр. с чл.47, ал.3 от ППЗДвП, като деянието му, противоправността и вината са установени с влязла в сила присъда № 2/17.01.2023 г. по НОХД № 14/2022 г. на ВТОС.

За управляваното от виновния водач моторно превозно средство – собственост на „Б.“ ООД – гр.С. не е имало сключена задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“и е било с прекратена регистрация , считано от 09.07.2018 г.

Вследствие на внезапната смърт на сестра си, на чиято морална подкрепа е 1 разчитала/ тъй-като е разведена/, е преживяла тежка душевна травма от емоционално естество / скръб, мъка и печал- болки и страдания с голям интензитет/, понеже между двете е съществувала изключително близка връзка и са общували всеки ден. Влошило се здравословното й състояние – взела да получава често причерняване пред очите, световъртеж , появили се гинекологични проблеми и „бучка“ в лявата гърда , заради които претърпяла две операции.

На предявената пред Гаранционен фонд –С. писмена претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди е последвал отказ с писмо изх.№ 24-01231/13.04.2023 г.

Предвид това, моли съда да постанови решение , с което да осъди Гаранционен фонд –С. да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 лева , заедно със законната лихва върху сумата , считано от датата на предявяване на претенцията до окончателното й изплащане, както и направените по производството разноски. .

В с.з. чрез пълномощника си , поддържа така предявения иск с доводи, изложени в писмена защита. Пълномощникът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1 , т.2 от ЗА.

Ответникът оспорва по основание и размер иска с възражения за липса на установени житейски обстоятелства , които да сочат особено силна и трайна емоционална връзка между двете сестри, която да обосновава извод , че ищцата е материалноправно легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди духа на казаното в т.1 на ТР. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. ; починалата пострадалата е допринесла за смъртта си в размер поне 50 % , тъй-като не нямала поставен обезопасителен колан и непоставянето му е причинна връзка с получените несъвместими с живота травматични увреждания ; размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерен, тъй-като е несъответен на понятието справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, понеже не е съобразен с икономическите условия в страната през 2018 г. , а освен това и не може да бъде повече от 5000 лева според повеленото с нормите на пар.96, ал.1 от ПЗР във връзка с чл.493а, ал.4 от КЗ разрешение ; лихва за забава не се дължи от датата на предявяване на претенцията/20.03.2023 г./ , а най рано от момента на изтичане на срока за изплащане на обезщетението съгласно чл.558, ал.7 от КЗ, но тъй-като фондът се е произнесъл в установения 3 месечен срок и в него не са представени необходимите документи за определяне на обезщетението, то присъждането й може да бъде от датата на подаване на исковата молба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение .

Привлеченият като помагач на ответника - И. Н. И. становище по делото не е изразил.

Съдът след като изслуша страните, обсъди доводите им и прецени по реда на чл.235 ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните 2 правни изводи:

Фактите - предмет на изложените в исковата молба твърдения за настъпило по време , място и механизъм събитие с характер на пътно- транспортно произшествие , при което е причинена смъртта на сестрата на ищцата ; липсата на сключена задължителна застраховка „ГО на автомобилистите за управляваното от виновния водач моторно превозно средство – собственост на „Б.“ ООД – гр.С. и прекратената му регистрация , считано от 09.07.2018 г.; наказателната санкция за деянието му с влязла в сила присъда, обвързваща гражданския съд относно установяването му, противоправността и вината на дееца / чл.300 от ГПК/ ; предявената пред Гаранционен фонд –С. на 20.03.2023 г. писмена претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди и отказа да бъде удовлетворена, са безспорни и установени със съответните заверени копия на официални писмени документи/ Присъда № 2/17.01.2023 г. по НОХД № 14/2022 г. на ВТОС, удостоверение за родствени връзки изх.№ 14-1809/27.07.2018 г. на Община Лясковец , справка за изпратени писма от ГФ към собственици на МПС от 10.03.2021 г. , писмо на ГФ до РУ на МВР В.Търново от 15.03.2021 г. , уведомление по чл.574, ал.10 от КЗ до „Б.“ООД – гр.С. от 30.03.2018 г. , писмо изх.№ 24-01-231/13.04.2023 г. на ГФ до ищцата/.

Внезапно настъпилата смърт на сестра й причинява на неблагоприятни субективни последици. ищцата множество

Преживяла е и продължава да преживява на моменти тежки душевни страдания на скръб, мъка и тъга поради незаменимата й загуба, произхождаща от съществувалите между тях особено близки доверителни и сърдечни отношения, несъмнено разкриващи всички признаци на една трайна и дълбока емоционална връзка. Това обобщено заключение / оценъчно ниво/ за отношенията им , надхвърлящи по качествена сила на сплотеност обичайното / обикновеното съдържание между сестри , всяка от които е поела по свой път/ семеен, професионален и т.н./ в живота и пребиваващи в различни населени места , се извежда по убедителен начин от изслушаните показания на свидетелите Н.Б. / дъщеря на ищцата/ и В.К./ съпруг на загиналата/ и особено от приетата по делото съдебнопсихологическа експертиза . Свидетелите установяват , че двете сестри са разговаряли по телефона всеки ден , срещали са се при всяка възможност предвид отдалечеността на населените места , в които живеят , редовно са се събирали на всички големи празници , както и през летата на селото на родителите им , когато са били в отпуск, ищцата е разчитала винаги на моралната и интелектуална подкрепа на по- голямата си сестра, съветвала се е с нея по всякакви житейски въпроси, постоянно говорела за сестра си и продължава да говори за нея , често я сънува , в дома си навсякъде е поставила нейни снимки, всяка събота посещава храма, за да запали свещ в нейна памет , влошило се здравословното й състояние след смъртта й , сринала се психически , отслабнала и постоянно плачела.

След внезапната смърт на сестра си и в резултат на нея у психиката и поведението на ищцата се проявява емоционална натовареност и несигурност, изразени във вътрешна 3 напрегнатост, скованост, потиснатост, плачливост, постоянно чувство на тъга, страх и безпокойство, ниско самочувствие и самоуважение, загуба на активност, на способност да изпитва радост и удовлетворение и на вяра в себе си, тенденция за отдръпване и самозатваряне , отричане, бягство във фантазии и е налице хронична реакция на скръб, която означава, че още не може да преживее загубата на сестра си и вероятно няма да я преживее- заключението на вещото лице психолог Т. Е..

.

Главният спорен въпрос по делото е дали тези емоционални страдания на ищцата притежават онази правна значимост, която да ги поставя в категорията неимуществени вреди , достойни за възмездяване чрез средството наречено парично обезщетение по реда и на основание чл.558, ал.5 , чл. 557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ?

С други думи като лице , чието душевно състояние е накърнено от вредоносните последици на престъпния деликт /пряко увредено лице е починалата пострадала , защото е отнета най- висшата защитима от закона ценност- живота й / , носител ли е на претендираното облигационно субективно право ?

Отговорът е положителен.

По българския общ облигационен закон материалноправната уредба , посветена на правото на обезщетение за преодоляване на последиците на претърпените неимуществени вреди се съдържа в текстовете на чл. 52, вр. с чл. 45, ал.1 и чл.51, ал.1 от ЗЗД/ с текста на чл.493,а, ал.1 от КЗ – нов ДВ. бр. 101/2018 г. приет след събитието , това право е предвидено в полза на увреденото лице по смисъла на чл.478, ал.2 от КЗ за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото лице/ .

Първата норма/ чл.52 от ЗЗД/ посочва като определител на това право, както по размер , така и по основание, сложното и неподчинимо на многовековни философски домогвания да бъде веднъж завинаги универсално и съвършено обяснено с подредба на думи, понятие справедливост / не случайно никой законодател не е дръзнал да се провали в опит да му даде някакво по-приемливо определение за нуждите на правораздаването /.

Справедливостта като определител и по основание / макар и традиционно да се приема , че са отнася само до размера / на правото на обезщетение за неимуществени вреди, особено ясно личи при случаите на деликт , причинил смърт, защото тогава потребността да се изясни на кои емоционално увредени от настъпването й, лица, е оправдано да им се признае това право, т.е. кои имат действително сериозно от гледище на утвърдените в обществото разбирания, основание да търсят обезщетение, е неминуема.

Очевидно е безразсъдството да се приеме в името на правния либерализъм, че щом самият закон изрично не ограничава кръга на правоимащите, т.е. не въвежда кръг на правоимащи, то всяко лице понесло някакви неблагоприятни последици от лично психическо естество от факта на неправомерно причинена смърт някому, има право на обезщетение, щом ги докаже.

4

Би се стигнало до срив на всякаква сигурност, предвидимост и финансова стабилност.

Например при смърт на някоя всенародно обичана голяма личност, предявяването на искове от нейни опечалени страдащи привърженици би могло да стигне кошмарно големи размери. Не по- различен и търпим е пример, при който пряко увредения от деликта починал, се окаже, че има голям род и множество по-близки и по-далечни негови родственици претендират обезщетение. Рискът сбора от сумите на всяко едно лично присъдено обезщетение да се превърне в средство за обогатяване на целия род би бил непоносим тъкмо от гледна точка на справедливостта. Тъй-като нашият закон не определя кръг от лица/ опитът с въвеждането на текстовете на чл.493а, ал.1- ал.4 от КЗ не е убедителен и изчерпателен / , принципно имащи право на обезщетение на неимуществени вреди / какъвто законодателен подход е възприет най- открояващо се в Испания , където правоимащите лица са разделени в няколко групи, предпоставките за пораждане на правото с указание за размера на обезщетенията са посочени в табличен вид/, то определителят справедливост по основание относно кръга от правоимащи лица е тълкувателно разяснен и практически материално правната норма на чл.52 ЗЗД е целесъобразно и оправдано „допълнена“ с приетото в ППВС № 4/25.05.1961 г. , ППВС № 5/24.09.1969 г. и ТР. № 1/21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС- актове, имащи задължителна за съдилищата сила /теоретичния спор дали са източници на право или не, няма никаква практическа стойност/ - чл.130, ал.2 от ЗСВ.