Решение № 508 от 05.10.2010, Районен съд - Монтана

Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е

08.10.2010 година, град Монтана

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН

СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 09.09.2010 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при секретаря Т.Ц. и с участието на прокурора ......................................................, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 129 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са в обективно съединени искове с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 286 и сл. и чл. 318 и сл. ТЗ и по чл. 86 ЗЗД.

Ищецът “ЛД” ООД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление град София, ул. xxxx , представлявано от З. Л. Д., Управител, твърди в исковата си молба, че в резултат на постигната договореност между страните “ЛД” ООД е предоставило на ответника стоки и други материали, подробно индивидуализирани по вид, количество и цена в данъчна фактура № **********/14.11.2008 година.

Стойността на цитираната фактура възлиза на 363.90 лв. с ДДС.

Оригиналът на данъчната фактура е изпратен на ответника чрез куриерска служба “Спиди” и приета без забележки от Я.П..

Съгласно фактурата, плащането е следвало да се извърши в срок от 7 дни от датата на издаването и, т. е. до 21.11.2008 година по банковата сметка на ищцовото дружество.

Длъжникът ЕТ “Цани – Я.П.” /заличен/ и към момента на предявяване на иска не е изплатил задължението си по цитираната фактура.

Провели многократни и безрезултатни разговори и срещи с ответника с цел доброволно уреждане на взаимоотношенията им. На 01.01.2009 година изпратили на ответника напомнително писмо, техен № 103272, с което го помолили да потвърди размера на задължението си към тях. Писмото е получено на 02.01.2009 година, а дължимостта на вземането им, по основание и размер е потвърдено лично с подпис от ответника.

Не е извършено плащане.

Налице е и забава, съобразена със срока на плащане, определен с фактурата, считано от 22.11.2008 година. Мораторната лихва за периода от 22.11.2008 година до 11.03.2010 година е в размер на 59.11 лв.

По молба на “ЛД” ООД и по реда на чл. 390 и сл. ГПК е образувано гр. д. № 6888/2010 година по описа на СРС, с предмет допускане на обезпечение на настоящия иск, който предявяват, наложени са обезпечителни мерки.

Въз основа на издадената обезпечителна заповед образували производство по привеждане в изпълнение същата, за което е образувано изпълнително дело № 126/2010 г. по описа на ЧСИ Орлин Мендов.

Направените допълнителни разходи в тази насока са в общ размер от 484 лв., с посочени пера.

Налице е пряка причинна връзка между поведението на ответника и направените от ищеца разходи за обезпечаване на вземането.

Моли съда да постанови решение, с което осъди Я.И.П., действащ лично и като собственик и управител на ЕТ “Цани – Я.П.” /заличен/ да заплати на “ЛД” ООД сумата от 907.01 лв., от които главница: 363.90 лв., представляващи неизплатено задължение от ответника на процесната фактура, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.03.2010 година до окончателното издължаване; неолихвяема сума от 543.11 лв., разпределена както следва: 59.11. лв. представляващи мораторна лихва; 484.00 лв. за направени разходи от ищеца във връзка с обезпечаване на настоящите искове, като претендира и възстановяване на направените по настоящото дело съдебно-деловодни разноски.

Направени са доказателствени искания: Да се допусне и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, с конкретно поставени задачи.

С Молба, вх. № 3590 от 07.09.2010 година е направено искане за постановяване на неприсъствено решение на основание чл. 238 ГПК, в случай, че ответникът не се яви лично на насроченото съдебно заседание, не изпрати представител и липсват причини за неговото неявяване, като приеме, че иска е доказан и бъде уважен изцяло, като им се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът Я.И.П., ЕГН xxxxxxxxxx, действащ лично и като собственик и управител на ЕТ “Цани – Я.П.” /заличен/, в срока предвиден за отговор не представя такъв и не взема становище по исковете, с което преклудира възможността си да извърши това в един по-късен момент. Не се яви и в насроченото съдебно заседание.

Доказателствата по делото са писмени.

Съда намира, че искането за допускане и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза се явява неоснователно, с оглед не оспорването на предявените искове по основание и размер от страна на ответника, поради което и счита, че такава не следва да се допуска.

Съдът, при преценка доводите на ищеца, доказателствата по делото, на основание чл. 235 ГПК, във връзка с разпоредбата на чл. 238 ГПК, прави следните фактически и правни изводи:

Безспорно е установено, че страните в процеса са били в търговски отношения и ищецът е доставил на 14.11.2008 година на ответника описани в осем позиции стоки на обща стойност 363.90 лв. с ДДС, за което е издадена Данъчна фактура № **********, с описание на наименованието на стоката, мярка, количество, единична цена, сума на стойността на стоката, включено ДДС, начин и срок на плащане.

В приложената и приета фактура по делото, са вписани наименованията на стоката, предмет на доставката, мярка, количество, единична цена, стойност и действително се съдържат необходимите реквизити за фактура, представляваща първичен счетоводен документ и удостоверяващ задълженията по нея, съдържащи се в чл. 114 т. 6 от Закона за данък върху добавената стойност, а именно: поне подписа, положен от съставителя на същата. Няма категорично изискване получателя да е подписан фактурата.

Тези доказателства сочат, че действително е възникнало Данъчно събитие, което е от датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, съгласно чл. 25 ал. 2 от ЗДДС, което не бе оспорено, т. е. установява се, че ищецът е предоставил стоката на ответника, т. е. с това се признават съществуващите търговски отношения между страните, по които е останало задължение, в тежест на ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, изправната страна по едно договорно, облигационно отношение може да търси от неизправната страна или реално изпълнение на задължението си по договора, ведно с обезщетение за забава, или ако има интерес от едно последващо, забавено изпълнение, да търси обезщетение за неизпълнение. По делото безспорно е установено, че ищецът добросъвестно е изпълнил задължението си и е доставил по направени поръчки продадени стоки. По делото не се ангажираха доказателства, в тежест на ответника, да е изпълнил задължението си за заплащане на цялата стойност на сделката.

Вземането е изискуемо и ликвидно и обуславя извода за основателност на предявения иск в посочените размери.

Уважаването на главния иск като последица обуславя уважаването на иска по чл. 86 ЗЗД, който се явява акцесорен такъв и е основателен, с оглед установяването, че е налице парично задължение, което не е изплатено, т. е. налице е забава, която следва да се обезщети парично.

Съобразено с представените писмени доказателства за водените обезпечителни производства, съда счита, че направените допълнителни разходи в тази насока са в общ размер от 484 лв., с посочени пера и са в пряка причинна връзка между поведението на ответника и направените от ищеца разходи за обезпечаване на вземането.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото, а така също и изричното и искане, съобразено със становището на ищеца, вх.

№ 3590 от 07.09.2010 година, с което се поддържа исковата молба и се сочи уважаване изцяло на предявения от тях иск, без да са поискали разглеждането на делото в тяхно отсъствие, намира, че са налице хипотезите на чл. 238 ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 239 ГПК, намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение и следва да постанови такова, което не се мотивира по същество.

При този изход на делото, в тежест на ответника са и разноските, направени от ищеца в процеса.

Водим от горното, съдът постанови

Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е:

ОСЪЖДА Я.И.П.,

ЕГН xxxxxxxxxx действащ лично и като собственик и управител на ЕТ “Цани – Я.П.” /заличен/, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление град Монтана, ул. xxxx , да ЗАПЛАТИ на “ЛД” ООД, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление град София, ул. xxxx , представлявано от З. Л. Д., Управител, сумите както следва:

- 363.90 лв., представляващи неизплатено задължение по Фактура № ********** от 14.11.2008 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.03.2010 година до окончателното издължаване;

- 59.11 лв., представляващи обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в периода 22.11.2008 година до 08.03.2010 година;

- 484.00 лв. за направени разходи от “ЛД” ООД,

ЕИК xxxx , във връзка с обезпечаване на настоящите искове,

- 50.00 лв. за платена държавна такса;

- 180.00 лв. адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА

Я.И.П., ЕГН xxxxxxxxxx действащ лично и като собственик и управител на ЕТ “Цани – Я.П.” /заличен/, ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление град Монтана, ул. xxxx , да заплати по сметка на Районен съд Монтана държавна такса в размер на 50.00 лв. и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред

Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: