Решение № 307 от 24.11.2021, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. гр. Хасково, 24.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария Анг. Ангелова при участието на секретаря МАРГАРИТА М. ПОНДАЛОВА като разгледа докладваното от Мария Анг. Ангелова Гражданско дело № 20215640101114 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правни основания чл.498 ал.3, вр. чл.432, вр. чл.493 ал.1 т.2, вр. чл.477 ал.1 от КЗ; и чл. 497, вр. чл.409 от КЗ; от Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, със седалище и адрес на управление в **************, представлявана от Г. Г. Т., чрез своето подразделение – Областно пътно управление – Хасково, със седалище и адрес на управление в *************, представлявано от Р. И. Л.; против ЗК „ ЛЕВ ИНС" АД, с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление в гр. София, 1700, р-н Студентски, бул.

"Симеоновско шосе" № 67А, представляно от изп.директори М. С. М. - Г. и П. В. Д..

Ищецът твърди, че са му били причинени имуществени щети, във връзка с настъпило застрахователно събитие на 27.10.2016 г., на път III-5009 „Зорница- Бели пласт", при км 4+ 650 ляво, посока с. Бели пласт, констатирано с протокол за ПТП № 1510811/ 27.10.2016 г. на МВР; като била увредена предпазна еластична ограда с дължина 8 м. С уведомление за настъпила щета с писмо изх. № 3355-1/15.11.2016 г., ОПУ-Хасково уведомило ответника за настъпилото застрахователно събитие и образувана била щета с № 0000-1000-00-16-7374/ 2016 г. От ОПУХасково била съставена количествено-стойностна сметка, в която били описани причинените му действителни щети, изразяващи се в увреждането на 8 линейни метра предпазна еластична ограда, като общата стойност на щетата, включваща транспортните разходи и монтажа, била в размер на 610 лв. Същата била приложена с протокола за ПТП и със снимков материал към уведомителното писмо-претенция на ОПУ-Хасково. Обстоятелствата и причините за настъпилото ПТП, съгласно описанието по протокола за ПТП, били следните: водачът Б. Л. Х. от с. С., обл. К., при управление с несъобразена скорост на моторно превозно средство (МПС) марка „ **** ****" с peг. № ******** (собственост на З. Х. Х. от същото село), на посочените дата и място губи контрол над МПС и и се удря в предпазната еластична ограда (мантинела) в ляво, от което произлизали 1 материалните щети. Към момента на настъпване на застрахователното събитие 27.10.2016 г. за въпросното МПС била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" между собственика на автомобила и ответника - полица № BG/22/115002879525, със срок на валидност от 23.11.2015 г. до 23.11.2016 г. (посочена в протокола за ПТП). ОПУ-Хасково с писмо изх.№ 3355-1/ 15.11.2016 г. уведомило застрахователното дружество, че следва да изплати застрахователно обезщетение за нанесените щети на пътя, представляващ републикански път - публична държавна собственост. До предявяване на иска, при ищеца не постъпило плащане на стойността на причинената вреда по щетата. Срокът за произнасяне и плащане на обезщетението изтекъл, поради което за ищеца възниквал правен интерес от завеждане на настоящия иск за изплащане на обезщетението по щета № 0000-1000-00-16-7374/2016 г. - сумата от 795 лв., от които 610 лв. главница и 185 лв. лихва за забава за периода от 27.10.2016 г. - датата на увреждането до 25.05.2021 г. - датата на завеждане на исковата молба. Увредените ограничителни системи за пътища представлявали „пътна принадлежност" по смисъла на § 1 т.4 от ДР на Закона за пътищата /ЗП/ и били един от основните елементи на пътя, съгл. чл.5 ал.1 т.З от ЗП. Пътищата, на които били претърпени вредите, били републикански и се стопанисвали и поддържали от ищеца, чрез специализирани звена - областни пътни управления, на основание чл.19 ал.1 и ал.2 т.4, вр. чл.22 ал.1 от ЗП. По нанесените щети налице било виновно поведение от страна на водача на МПС, който се движел с несъобразена скорост с пътните условия, в резултат на което реализирал ПТП с материални щети.

Предвид изложеното и на основание чл.432 ал.1 от КЗ, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати горепосочените суми, както и законната лихва върху главницата от завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски и адвокатско/ юрисконсултско възнаграждение. В открито съдебно заседание исковете се поддържат от пълномощник – адвокат на ищеца, като иска уважаването им изцяло. В хода на устните състезания обаче признава извършено от ответника плащане по щетата на стойност, равняваща се почти на цената на иска, при което ищецът нямало да има други претенции към ответника.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК, като оспорва иска по основание и размер. Възразява, че по повод процесното ПТП и заведената за него щета при ответника, било определено и заплатено застрахователно обезщетение в полза на ОПУ - Хасково в размер на 215,35 лв., във връзка с увреждане на предпазна еластична ограда с дължина 8 м. Този размер бил определен правилно и законосъобразно по експертна оценка. Съгласно Наредба № 49 за задължителното застраховане, при нанесени имуществени вреди, обезщетението се определяло от застрахователя на виновния водач, а съгласно чл.499 ал.2 от КЗ, обезщетението не можело да надвишава действителната стойност на причинената имуществена вреда. С изплащането на това обезщетение ответникът изпълнил изцяло задълженията си по предявените претенции и не дължал изплащане на допълнително обезщетение. Искът бил предявен в завишен размер и не отговарял на действително претърпените вреди. Ищецът претендирал обезщетение по цени, които не отговаряли на пазарните към момента на настъпване на събитието и не отчитал степента на овехтяване на увреденото имущество. Оветникът правилно определил и изплатил на ищеца застрахователно обезщетение.

Изплащане на обезщетение, съгласно договори между ищеца и трети лица, щяло да доведе до неоснователно завишаване на размера на вредите в противоречие с разпоредбите на КЗ и подзаконовата нормативна уредба. Предвид изложените съображения, не били налице 2 предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по застраховка „Гражданска отговорност" в размер, надхвърлящ вече изплатеното обезщетение, поради което искът бил неоснователен. Ответникът оспорва изцяло и акцесорния иск за присъждане на лихви като неоснователен, предвид неоснователността на главния иск. Това становище се поддържа от ответника в допълнително писмено становище по делото, иска отхвърляне на исковете, като му се присъдят направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

Като писмено доказателство по делото се представи и прие протокол за ПТП № 1510811/ 27.10.2016 г., съставен от мл. автоконтрольор при РДВР, Сектор „Пътна полиция“ ОД на МВР – Хасково. Видно от него, произшествието е станало на 27.10.2016 г., в 22,05 часа, на път № 5009, след км4, посока с. Бели пласт, обл. Хасково; с участник – лек автомобил /л.а./ марка „ **** ****" с peг. № ********, собственост на З. Х. Х., управляван от Б. Л. Х., със задължителна застраховка „Гражданска отговорност", сключена с ответника, по полица № BG/22/115002879525, със срок на валидност от 23.11.2015 г. до 23.11.2016 г. За втори участик в ПТП в протокола е посочено – мантинела на ОПУ-Хасково. Отразени са видимите щети по МПС, а именно- в предната част: броня, фарове, решетка капак и задна дясна гума; както и други материални щети: три метра крайпътна мантинела, собственост на ОПУ-Хасково. Като обстоятелства, нарушения, причини и условия за настъплане на ПТП, в протокола е посочено, че на посоченото място от пътя, участник № 1 при движение с несъобразена скорост, на ляв завой, губи контрол над управляваното МПС и се удря в крайпътната мантинела от ляво по посока на движението. Отразена е схема на ПТП № 47, като мястото е било посетено. Спрямо водача на л.а. е било взето отношение с АУАН № 679263 за нарушение по чл.20 ал.2. Протоколът е подписан от съставителя и от участник №1. По повод така настъпилото ПТП, ищецът е отправил до ответника претенция за нанесена щета с изх. № 3355-1/ 15.11.2016 г., като е поискал обезщетяването му за нанесената щета, представляваща деформирана предпазна еластична ограда с дължина 8 м, на стойност 610 лв. На тази стойност е и приложената към претенцията му количествено – стойностна сметка по щета от 27.10.2016 г., съставена от ст. експерт в отдел „ИРД“ при ОПУ- Хасково. Ответникът е отговорил на ищеца с п исмо с изх. № L– 3827/22.11.2016 г., касаещо щети, в т.ч. и процесната с № 0000-1000-00-16-7374/2016 г. по протокол за ПТП № 1510811; като му е изискал допълнителни документи, за да може да извърши плащане по чл.496 ал.2 т.2 от КЗ. С писмо с изх. № 1-2520/ 16.01.2017 г., ищецът е уведомил ответника, че повредените пътни принадлежности по процесната щета са монтирани преди повече от 10 години. Приложил е декларация с изх. № 54/ 06.01.2017 г. от директора на ОПУ- Хасково, че за предпазни еластични огради по републиканските пътища на територията на това ОПУ към момента, по данни на Централна администрация на АПИ, не са сключени имуществени застраховки. В подкрепа на възраженията си по делото, ответникът представи платежно нареждане № BORD03230935 от 02.06.2021 г. по щета 16-7374 16-7420 за сума от 763,43 лева, с наредител ответника и получател ОПУ– Хасково. За процесния случай, по искане на ищеца, СПП- ОДМВРХасково представи и констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 128, съставен на 27.10.2016 г. от служител при ОД на МВР – Хасково. Видно от него, на същото място и при същите обстоятелства, са пострадали три лица, като спрямо водача на посочения л.а. е било взето отношение с АУАН № 679263/27.10.2016 г. Протоколът е подписан от изготвилия го служител на МВР.

За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане и на двете 3 страни, съдът назначи и изслуша съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице се е запознало с материалите по делото, извършило е допълнителни проучвания и изчисления. Описало е механизма на настъпване на процесното ПТП, изцяло съответстващ на горепосочения по протокола за ПТП. Допълнително сочи, че ПТП е станало в тъмната част на деня, при влизане в остър ляв завой, при движение с несъобразена скорост с пътната обстановка и понижена видимост; като пресечено е било насрещното платно и връхлетяно върху предпазната еластична ограда. Последната била тип N2W5, т.н. „мантинела“, изпитана съгласно БДС EN 1317, за устойчивост при удар от л.а. с обща маса до 1500 кг, при скорост до 100 км/ч. Вещото лице изчислява общите разходи по възстановяването на щетите по пътното съоръжение в размер на 488 лв., без ДДС, и 610 лв., с ДДС. Съобразило е, че експлоатационният период на еластичната ограда съответствал на 25% овехтяване на съоръжението и от вложените 610 лв., с ДДС, разходи за възстановяване се приспадало овехтяване от 152 лв. и стойността на металния отпадък от демонтажа на 8 м стара отграда от 38 лв. Така действителната стойност на щетата по пътното съоръжение след процесното ПТП и към датата на това ПТП възлиза на сумата от 420 лв., след приспазане на овехтяването и на металния отпадък.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск:

Нормата на чл. 432 ал.1 о т КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение /чл.498 ал.3 от КЗ/. В настоящия случай съдът намира, че са налице всички изискуеми законови предпоставки за това, ответникът да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за претендираните в настоящото производство имуществени щети по стопанисваната от него предпазна еластична ограда тип N2W5, т.нар. „мантинела“. Не е спорно по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че към датата на процесното ПТП 27.10.2016 г. гражданската отговорност на водача на л.а. марка „*****", модел „******" с peг. № ********, със собственик З. Х. Х., управляван от Б. Л. Х., е била покрита от ответника в настоящото производство по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Обект на застраховане по тази застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата /чл.477 ал.1 от КЗ/. По делото по категоричен начин се установиха фактите, а и не се оспорват, относно датата, мястото, участниците и щетите от процесното ПТП по ищцовата вещ, както и обстоятелствата при които е възникнало, в т.ч. механизмът му и вината на водача на л.а.