Присъда № 21 от 24.06.2026, Районен съд - Търговище

МОТИВИ към присъда № 21, постановена на 24.06.2026 г. по НОХД № 359/2026г. по описа на Районен съд –Търговище .

Подсъдимият Д.В.Р., ЕГН ********** е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б.“а“ във вр. с ал.1, б.“б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 във вр. с чл.129, ал.2 от НК – за това, че на 17.02.2026 г. гр.

Търговище, на ул. „Паисий“, при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка „Форд“, модел “Фокус” с рег. № Н9108ВР, на пешеходна пътека нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:

-чл. 116 от ЗДвП - като водач на пътно превозно средство не е бил внимателен и предпазлив към пешеходец,

-чл.119, ал.1 от ЗДвП — при приближаване към пешеходна пътека, като водач на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, и като водач на горепосоченото моторно превозно средство - лек автомобил марка „Форд”, модел “Фокус” с рег. № Н9108ВР не пропуснал стъпилата и преминаващата по пешеходната пътека пешеходка Д. С. Й. от с.

Б., общ.Търговище и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на малкопищялната кост на дясната подколенница, което е причинило на пострадалата трайно затрудняване движението на десен долен крайник със среден срок за възстановяване 1,5-2 месеца.

В наказателното производство граждански иск не бе предявен, респ. граждански ищец и/или частен обвинител не бе конституиран.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Търговище намира обвинението за доказано по безспорен начин. Предвид това и с оглед разглеждането на делото по реда на Глава 27, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, пледира за извършеното престъпление по чл. 343, ал. 3, б.“а“ във вр. с ал.1, б.“б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 във вр. с чл.129, ал.2 от НК на подсъдимия да бъде наложено наказание с приложение на чл.58а от НК.

Подсъдимият Р. се признава за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на чл.371, т.2 от НПК. Заявява желанието си да му бъде върнат лекия автомобил, веществено доказателство по делото.

Защитникът на подсъдимия намира фактическата обстановка за безспорно изяснена и обвинението за доказано. Пледира, за извършеното престъпление на подсъдимия да бъде наложено справедливо наказание с приложение на чл.58а от НК, както и съдът да постанови връщане на автомобила - веществено доказателство. Изтъква, че без ползването му, животът на подсъдимия и съпругата му е крайно затруднен, предвид напредналата им възраст.

1

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Д.Р. роден на 13.09.1935 г., бил правоспособен водач и собственик на лек автомобил марка „Форд”, модел „Фокус”, с peг. № Н9108ВР.

На 17.02.2026 г. около 11.55 ч. същият управлявал посочения лек автомобил в гр.Търговище, по ул.„Паисий“, в посока от ул.„Кюстенджа“ към ул. „Трети март”, движейки се в лявата от двете пътни ленти за съответната посока. На предната седалка до него се намирала съпругата му - св.С. Р.

Времето било облачно, с лек ръмеж, пътната настилка била мокра, дребнозърнест гладък асфалт, прав участък от пътя, в светлата част на денонощието. В района на произшествието платното за движение било с обща широчина 14 м., разпределени в четири ленти за движение, по две във всяка посока. На ул.„Паисий“, в района на № 20, се намирала обозначена с пътен знак „Д17“ и хоризонтална маркировка „М8.1“ пешеходна пътека тип „Зебра“ с широчина около 4,10 м. и дължина около 14 м., разположена напречно на цялото пътно платно. В близост до пешеходната пътека, вдясно от посоката на движение на подсъдимия, се намирала автобусна спирка. В най-дясната пътна лента, считано по посока на движение на лекия автомобил, имало паркирани други автомобили, които ограничавали видимостта на водача към тротоара.

По същото време пострадалата Д. Й., на 70 години, се връщала пеш към дома си, придвижвайки се с помощта на метален бастун, който държала в лявата си ръка. Стигайки до пешеходната пътека на ул.„Паисий“, пострадалата се огледала наляво и възприела на разстояние от около 30-40 м. приближаващия се във втората (лявата) лента за движение лек автомобил, управляван от подсъдимия. Преценявайки, че водачът ще я пропусне, тя предприела пресичане на пътното платно по пешеходната пътека, движейки се от дясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила, с нормален спокоен ход за нейната възрастова група - около 0,89 м/сек (3,2 км/ч).

Пострадалата подминала първата (дясна) лента за движение, в която били спрели други автомобили, и навлязла в лявата лента, по която се движел автомобилът на подсъдимия.

Скоростта на движение на лекия автомобил непосредствено преди и към момента на удара била около 27,6 км/ч. Опасната зона за спиране при тази скорост и при конкретните пътни условия била 19,18 м. В момента, в който пострадалата навлязла на около 0,5 м. в платното за движение и възникнала като опасност, обективно видима за водача, лекият автомобил се е намирал на разстояние около 26 м. от мястото на удара, тоест извън опасната зона за спиране. Подс.Р. не предприел никакви действия по намаляване на скоростта или спиране, продължавайки движението си.

При навлизането на св.Й. в лявата лента за движение настъпил удар между предна дясна част на лекия автомобил - в зоната на десен калник и предна дясна вежда и лявата странична част на тялото на пострадалата, в 2 зоната на ляв долен крайник и ляв хълбок, както и в металния бастун, който държала в лявата си ръка. В резултат на удара тялото на пострадалата било отхвърлено напред и леко надясно спрямо посоката на движение на автомобила и паднало на терена на дясната си страна, в рамките на пешеходната пътека. Подсъдимият задействал спирачната система непосредствено след удара, като автомобилът спрял на около 1-2 метра след пешеходната пътека. Мястото на удара било локализирано на пешеходната пътека - по широчина на 4,1 - 4,2 м. вляво от десния край на платното за движение, и по дължина - на 19,1 - 19,4 м. след мерната линия (Ориентир 2), считано по посока на огледа.

Към пострадалата се притекли намиращи се в близост граждани, които я изправили и я отвели до автобусната спирка. На място пристигнал автопатрул на РУ - Търговище със св.Т. Д., след което пострадалата била откарана с линейка до МБАЛ гр.Търговище.

Съгласно заключението на назначената съдебномедицинска експертиза, пострадалата е получила счупване на горната част на малкопищялната кост на дясната подколенница, което се дължи на действието на твърд тъп предмет и отговаря по своя механизъм да е получено при блъскане с лек автомобил с последващо падане върху дясното коляно. Това увреждане е причинило на пострадалата трайно затрудняване движението на десния долен крайник със среден срок за възстановяване от 1,5-2 месеца.

Съгласно заключението на назначената автотехническа експертиза, системите, агрегатите и възлите на лекия автомобил, свързани с безопасността на движението - ходова част, спирачна система, кормилна уредба са били технически изправни към момента на произшествието. Произшествието не е настъпило вследствие на техническа неизправност на МПС. Скоростта на движение на автомобила е била съобразена с пътните условия и с обективната видимост на водача. При своевременна реакция от страна на водача и при движение със същата скорост, подсъдимият е разполагал с техническа възможност да възприеме навлязлата на платното за движение пешеходка като опасност на разстояние от 26 м. от мястото на удара, да задейства спирачната система и да спре преди мястото на удара, с което да предотврати произшествието. Технически причина за настъпване на ПТП е субективното поведение на подсъдимия - не е възприел или ако е възприел, не е пропуснал правомерно пресичащата на пешеходна пътека пострадала.

В района на произшествието действало ограничение на скоростта от 40 км/ч., обозначено с пътен знак В26 с надпис „40“.

Описаната фактическа обстановка се доказва и съдът я прие за безспорно установена, съгласно чл.373, ал.3 от НПК, въз основа на самопризнанията на подс. Р., подкрепящи се от събрания в досъдебното производство доказателствен материал – показанията на свидетелите Д. Й., Т.

О., Т. Д., С. Р., заключенията на назначените по делото експертизи съдебномедицинска и автотехническа, протокола за оглед на пътно – 3 транспортно местопроизшествие с приложен фото – албум, епикриза на Д. С.

Й. от ОТО при МБАЛ - Търговище, протоколи от 18.02.2026 г. за извършени образни изследвания на пострадалата и останалите доказателства по делото.

На база така събрания доказателствен материал съдът намери за безспорно доказано, че по описания по -горе начин подс. Р. е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 3, б.“а“ във вр. с ал.1, б.“б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 във вр. с чл.129, ал.2 от НК, като на 17.02.2026 г. гр. Търговище, на ул. „Паисий“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Форд“, модел “Фокус” с рег. № Н9108ВР, на пешеходна пътека нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:

-чл. 116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците..“,

-чл.119, ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека, като водач на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, и като водач на лекия автомобил марка „Форд”, модел “Фокус” с рег. № Н9108ВР не пропуснал стъпилата и преминаващата по пешеходната пътека пешеходка Д. С. Й. от с.Б., общ.Търговище, и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на малкопищялната кост на дясната подколенница, което и е причинило трайно затрудняване движението на десен долен крайник със среден срок за възстановяване 1,5-2 месеца.

Съдът прие, че като водач на посочения автомобил, подсъдимият е нарушил правилото на чл.116 от ЗДвП, задължаващо го да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, и особено към тези от рисковите категории възрастни хора, деца и хора с увреждания. Към момента на деянието пострадалата Й. е била на 70 -годишна възраст и се е придвижвала с помощта на бастун - обстоятелства, които я отнасят към категорията особено уязвими участници в движението и налагат на водача завишено ниво на внимание и предпазливост.

При безспорно установената фактическа обстановка, съдът намери, че подс.Р.е нарушил и разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, която го задължава при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. От заключението на автотехническата експертиза по несъмнен начин се установява, че пострадалата е възникнала като опасност за движението на разстояние от 26 м. от мястото на удара - тоест в момент, в който опасната зона за спиране на автомобила (19,18 м.) е била по-малка от това разстояние и подсъдимият е имал обективна техническа възможност да възприеме пешеходката, да задейства спирачната система и да спре преди мястото на удара, с което да предотврати произшествието. Подсъдимият обаче не е възприел пресичащата по пешеходната пътека пострадала, не е намалил 4 скоростта и не е спрял, продължил е движението си с непроменена скорост и на самата пешеходна пътека е настъпил ударът.

Доказан е и настъпилият съставомерен резултат – причинената на пострадалата средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, изразяваща се в трайно затруднение движението на десния долен крайник, причинено вследствие счупване на горната част на малкопищялната кост на дясната подколенница, със среден срок за възстановяване от 1,5-2 месеца, съгласно заключението на съдебно- медицинската експертиза. Съгласно ППВС № 3/1979 затрудняването на движението на крайник за 30 и повече дни съставлява трайно затрудняване на движението му.

Налице е и пряка причинна връзка между нарушенията на правилата за движение, допуснати от подсъдимия и настъпилия съставомерен резултат. Ако като водач на МПС същият бе изпълнил задължението си по чл.116 и чл.119, ал.1 от ЗДвП, удар не би настъпил и средната телесна повреда не би била причинена на пострадалата. Категоричен е изводът на автотехническата експертиза, че при своевременна реакция водачът е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати произшествието.