Решение № 2237 от 16.04.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2237 гр. София, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.а

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. И.а Въззивно гражданско дело № 20231100506268 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20081450 от 01.03.2023 г. по гр.д. № 16278/2021 г. Софийският районен съд е отхвърлил предявения от Е. М. М. срещу М. Б. М. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че Е. М. М. е собственик на основание давностно владение на недвижим имот – подземен гараж № 16, находящ се в сутерена на жилищна сграда на адрес гр. София, ул. „*******, със застроена площ 24,42 кв.м., при съседи: рампа, подземна улица, подземен гараж № 15, хидрофорно, мазе № 10 и мазе № 5, заедно с 0,4639 ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, съставляващо парцел VІІІ-572, 573 от кв. 87 по плана на гр. София, а съгласно кадастралната карта на СО- Красно село, одобрена със заповед № РД-1850/20.06.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ поземлен имот с идентификатор № ***. С решението М. Б. М. е осъден да заплати на Е. М. М. на основание чл. 72, ал. 1, вр. чл. 74, ал. 2 от ЗС, сумата 1584 лева, представляваща стойността на извършените подобрения в подземен гараж № 16, находящ се на сутерена на жилищната сграда на адрес гр. София, ул. „*******, като е отхвърлен иска за разликата над сумата 1584 лв. до пълния претендиран размер от 3114,68 лв.

Решението е обжалвано от ищцата в частта, с която е отхвърлен предявения от нея установителен иск за собственост на описания гараж, както и в частта, с която е отхвърлен 1 предявения от нея евентуален иск за заплащане на подобрения за разликата над уважената част от 1584 лв. до предявения размер от 3114,68 лв. В жалбата се излага възражение, че обжалваното решение е нищожно, тъй като е абсолютно неразбираемо, в него липсват мотиви, няма обсъждане на всички изложени от ищцата доводи. Във връзка с тези доводи е отправено искане въззивният съд да прогласи нищожността на решението. Излагат се и пространни съображения за неправилност на решението с евентуално искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което да се уважи предявения установителен иск за собственост, както и да се отхвърли иска за стойността на подобренията. На първо място се излага възражение, че необосновано съдът е приел за доказано, че ответникът М. е собственик на процесния гараж въз основа на представения нот. акт № 89/29.11.2000 г. Сочи се, че тази сделка е нищожна на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД, тъй като липсва изрично съгласие на продавача по нея, а фактът, че няма изрично такова съгласие бил разясняван в писмената защита пред районния съд, по което твърдение липсвало обсъждане в обжалваното решение. В нарушение на чл. 77 от ЗС съдът бил приел, че собствеността на ответника М. се установява от „документите на етажната собственост”, които документи според въззивника няма как да установят придобиване на собственост. В нарушение на чл.

172, вр. чл. 176, ал. 3 от ГПК било позоваването в обжалваното решение на показанията на св. В., които показания според жалбоподателката възпроизвеждали изявления на М. в негова полза, а дадените в полза, а не във вреда на страна обяснения, нямат самостоятелно значение. Жалбоподателката оспорва извода на съда, че тя е владяла имота недобросъвестно и въз основа на устен договор за наем. Сочи в тази връзка, че е невъзможно хем да владее имота, хем това владение да е основано на наем, тъй като едното изключва другото.

Поддържа, че по делото няма доказателства за сключен между страните договор за наем, нито са налице доказателства в подкрепа на твърдението на ответника, че е сключил с ищцата устен договор за заем за послужване. Излагат се възражения срещу мотива на съда, че полагането на грижи и влагането на средства за имота не означава, че лицето го счита за свой, както и за наличието на уговорка между страните за предоставяне на същия за стопанисване. Въззивникът счита, че с оглед значението на думата „стопанин”, а именно „притежаване на собственост и полагане на грижи”, то след като ищцата е стопанисвала гаража, това означава, че тя се е грижила за него като за собствен имот. С оглед на това счита, че за нея започнала да тече придобивна давност с начало от 29.11.2000 г. – датата на нищожната сделка. От показанията на св. К. била установена и субективната страна, която решението голословно отричала. Въззивницата счита за необоснован извода на съда, че имотът не е придобит от нея по давност. Сочи, че в противоречие с чл. 175 от ГПК съдът е приел като доказателствено средство признание на „нестрана по делото” – съпругът на ищцата, съдържащо се изпратено от него електронно писмо. Навежда се довод, че „признанието” на нестрана само по себе си няма как да докаже каквото и да било, включително изключване на субективния елемент на владение. Отделно от това се сочи, че въпросното електронно писмо било оспорено и ответникът не е провел доказване на истинността му съобразно чл. 193, ал. 3 от ГПК.

С писмения си отговор въззиваемият М. М. оспорва въззивната жалба. В отговора са 2 изложени аргументи срещу всички наведени в жалбата възражения.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 16278/2021 г. на Софийски районен съд е образувано по предявен от Е. М. М. срещу М. Б. М. иск за признаване за установено, че е собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот: подземен гараж № 16, находящ се в сутерена на жилищна сграда на адрес гр. София, ул. „*******, със застроена площ 24,42 кв.м., при съседи: рампа, подземна улица, подземен гараж № 15, хидрофорно, мазе № 10 и мазе № 5, заедно с 0,4639 ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, съставляващо парцел VІІІ-572, 573 от кв. 87 по плана на гр. София, а съгласно кадастралната карта на СО- Красно село, одобрена със заповед № РД-18-50/20.06.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ поземлен имот с идентификатор № ***.

Ищцата твърди в исковата молба, че е собственик по давност на описания гараж.

Твърди, че ползва и владее гаража като собственик по изрична уговорка с ответника М. М. – неин баща, още от разрешаване ползването на строежа на 08.12.2000 г., с оглед на което е придобила имота най-късно в края на 2010 г. с изтичането на 10-годишниа давностен срок по чл. 79 от ЗС. Сочи, че всички в кооперацията знаят, че тя владее, фактически се намира в него и го ползва ежедневно от 20 години за паркиране на семейния автомобил. Именно в изпълнение на тази уговорка с баща й ищцата плащала през всичките тези години определените от ОС на ЕС такси за гаража, сметките към „Топлофикация София” ЕАД, поддържала го и правила през годините различни строително-монтажни работи в него. През последните 5 години ищцата направила разходи за на обща стойност 3114,68 лв. за извършени строително-ремонтни дейности и заплатени такси, описани в табличен вид по вид, количество, време на извършване и единична стойност. Ищцата твърди, че за нейна изненада през м. март 2021 г. нейният баща, който си живеел в Перник, изведнъж й заявил да предостави достъп до гаража на евентуални купувачи, защото искал да го продаде. От направените от ищцата опити да си изясни това негово желание и мотивите му станало ясно, че той постоянствал в това си желание.

С писмения си отговор ответникът оспорва иска. Твърди, че е собственик на процесния гараж по силата на договор за покупко-продажба. Излага твърдение, че тъй като по това време работел в чужбина, не се нуждаел от гаража, поради което предоставил обитаването му на семейството на дъщеря му с уговорка тя да го освободи, когато му потрябва. Постигната между тях договорка за предоставяне ползването на гаража представлявала безсрочен договор за заем за послужване. Твърди, че през времето, в което ищцата ползвала гаража, тя не е оспорвала по никакъв начин неговото право на собственост, никога не е извършвала каквито и да било действия, които да сочат, че владее гаража за себе си с намерението да го придобие. Сочи, че всички извършени от ищцата и съпруга й строително-ремонтни дейности са били извършени за тяхно удобство в качеството им на държатели на неговия имот и той не се е противопоставял на това. Твърди, че в общите събрания на ЕС ищцата е участвала и действала като негов пълномощник. Заплащането на 3 таксите и вноските към ЕС във връзка с процесния гараж било със средства, предоставени от него. Твърди, че преди около 2 години с ищцата се договорили тя да му заплаща наем за гаража от 25 лв., част от която сума тя задържала за фонд „Ремонт и обновяване” и превеждала на фирмата –домоуправител. Ответникът твърди, че поради влошеното му здравословно състояние и нуждата от средства решил да продаде гаража, поради през март 2021 г. отправил до ищцата искане да го освободи. Ищцата заявила, че се нуждаят от още един месец и ще останат до края на април. На 08.03.2021 г. ответникът получил електронно писмо от съпруга на ищцата, с което той му отправил предложение да му заплащат наем от 125 лв. или да го купят на разумна цена. Ответникът му отговорил, че възнамерява да продаде гаража по пазарна цена и те могат да го купят при това условие. След това ответникът изпратил писмо на ищцата с искане да освободят гаража.

С молба от 05.11.2021 г. ищцата е предявила иск за осъждането на ответника да й заплати сумата 3114,68 лв., представляваща стойността на извършените от нея подобрения в процесния гараж, които са описани по вид, брой, време на извършването и единична стойност в исковата молба, както и заплатените от нея суми за такси към ЕС и към „Топлофикация София” ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждането на исковата молба до окончателното изпащане на сумата.

С молба от 15.11.2021 г. ответникът е предявил срещу ищцата насрещен иск за заплащане на сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на процесния гараж.

С определение от 27.07.2022 г. съдът е докладвал предявения от ищцата в условията на евентуалност иск за заплащане стойността на извършените от нея подобрения в процесния гараж, квалифициран по чл. 74, ал. 2 от ЗС, и е дал указание относно доказателствената тежест по този иск. Със същото определение съдът не е приел за съвместно разглеждане предявения от М. Б. М. насрещен иск. След като предявеният от ответника насрещен иск не е приет за съвместно разглеждане, безпредметно се явява направеното във въззивната жалба искане на жалбоподателката за отхвърляне на иска за стойността на подобренията.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предмета на обжалване, намира следното от фактическа страна:

С нотариален акт № 89, т. ІV, рег. № 5326, дело № 676/29.11.2000 г. на нотариус М. К. с рег. № 200 на НК, „М и К” ООД е продало на М. Б. М. следния недвижим имот, в незавършен вид: подземен гараж № 16, находящ се в сутерена на жилищна сграда на адрес гр. София, ул. „*******, със застроена площ 24,42 кв.м., при съседи: рампа, подземна улица, подземен гараж № 15, хидрофорно, мазе № 10 и мазе № 5, заедно с 0,4639 ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, съставляващо парцел VІІІ-572, 573 от кв. 87 по плана на гр. София, м. „Красно село Център”, цялото с площ 541,90 кв.м. Договорът е сключен от купувача чрез пълномощник – ищцата по делото.

Според показанията на св. К., процесният гараж е стопанисван от Е. и съпруга й А..

4

От сина им М. свидетелят знае за уговорка за стопанисване от 2013 г. През 2017 г. Е. и А. ремонтирали гаража. Е. стопанисвала гаража и го поддържала.

Според показанията на св. К., процесният гараж бил обитаван от Е. М.. За извършваните в сградата ремонти плащали Е. и А. М.и.