Решение № 260363 от 15.06.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ№260363 гр. Пловдив, 15.06.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI с-в, в публичното заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИН ИВАНОВ при секретаря Марина

Кондарева, като разгледа докладваното гр. дело № 7297 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по иск, предявен от В.А.И., ЕГН **********, против М.А.И., ЕГН **********, с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗС, за възстановяване на запазена част на ищцата от наследството на А. В. А., поч. на ***, чрез намаляване на дарение, извършено от последния в полза на ответницата и обективирано в НА № ***, том **, нот.дело № *** на *** с район на действие ПРС.

В исковата молба се твърди, че страните по делото са сестри и наследници на общия наследодател А. В. А., поч. на ***. Приживе бащата на страните и майка им С.А.А. се били разпоредили с придобития по време на брака недвижим имот – СИО, който бил дарен на ответницата по силата на сделка, обективирана в НА № **, том **, нот.дело № *** на *** с район на действие ПРС. Имотът бил описан като 1/6 ид.ч. от дворно място, в гр.П., ул. „***” № *, сега ул. „***” № *, цялото с площ от 478 кв.м., парцел *, отреден за имот пл.№ *** от кв.*** по плана на гр.П., ведно с целия втори етаж от жилищната сграда – СОС със ЗП от 120 кв.м., ведно с изба № *, както и съответни ид.ч. от общите части на сградата. Приживе бащата на страните се бил разпоредил в полза на ответницата и сина й А. Р. И. и с притежавани от него земеделски земи и гори в землището на с.***. Друго имущество той не бил притежавал. Твърди се, че ищцата има запазена част от наследството, в размер на ¼ от дарената ½ ид.ч., т.е. 1/8 ид.ч. от имота – толкова била и разполагаемата част, а 3/8 ид.ч. били запазената част на съпругата и двете деца. С дарението от 1991г. в полза на ответницата била накърнена запазената част на ищцата, поради което е направено искане за постановяване на решение, с което да се възстанови запазената част на ищцата от наследството на покойния наследодател А. В. А. чрез намаляване на дарственото разпореждане, което А. В. А. е направил в полза на М.А.И..

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от М.А.И., със становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди се, че оформената като дарение с нотариален акт № ***, том ***, дело № *** сделка е симулативна – със същата се прикривала покупко-продажба на имота, като ответницата го била закупила за сумата от 14 000 лв. от родителите си. Дори и да не се разкриел привидният характер на договора, посочено е, че със сделката не се накърнява запазената част на ищцата, тъй като същата била получила от наследодателя си на *** дарение на парична сума в размер на 30 050 лв. – непосредствено след извършване от наследодателя А. В. А. на продажба на недвижим имот по НА № ***, том ***, дело № ***г. на ***при ПРС. Извън това той дарявал на ищцата различни парични средства, на обща стойност от 5 000 лв.

На основание чл.212 ГПК ответницата е предявила в настоящото производство иск, с правно основание чл.17, ал.1 ЗЗД, с искане да се установи привидността на извършеното с НА № ***, том **, дело № *** на *** при ПРС дарение на недвижим имот, както и да се признае, че със същото се прикрива действителната сделка между страните – покупко-продажба на недвижим имот. Искът е насочен и срещу С.А.А. – другият участник в сделката.

С определение № 261335/19.02.2021 г. производството по иска по чл. 17, ал. 1 ЗЗД е прекратено и исковата претенция е изпратена за разглеждане по компетентност на Окръжен съд Пловдив. Понастоящем гр.д. № 7297/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив е висящо само в частта относно иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, предявен от В.И. против М.И..

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН – за намаляване на дарствено разпореждане и възстановяване на запазена част. По този иск ищцата следва да докаже качеството си на наследник с право на запазена част на наследодателя А. В. А. и извършване на безвъзмездното разпореждане от наследодателя, както и да установи обема на наследственото имущество, от което се изчислява запазената и разполагаемата част от наследството.

От представеното по делото удостоверение за наследници на А. А., починал на *** г., е видно, че ищцата И. е негова дъщеря. Следователно същата има качеството на наследник на починалия А. А. на основания чл. 5, ал. 1 ЗН. Останалите наследници по закон на починалото лице са С.А. – преживяла съпруга (арг. чл. 9, ал. 1 ЗН), и ответницата М.И. – също дъщеря. Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. По силата на чл. 29, ал. 3, изр. 2-ро и 3-то от ЗН когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете, като в тези случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството. В настоящата хипотеза разполагаемата част от наследството на А. В. А. е ¼ ид.ч., тъй като същият е оставил две деца и преживяла съпруга, а общата запазена част е равна на ¾ ид.ч., които се поделят поравно между тримата наследници.

Следователно запазената част на всеки наследник е равна на ¼ ид.ч. от наследството на А. В. А., т.е. в този размер е и запазената част на ищцата.

Извършването на безвъзмездно разпореждане от страна на наследодателя в полза на ответницата се установява от представения НА № ***, том **, нот.дело № *** на *** с район на действие ПРС. Видно от същия А. А. заедно със съпругата си С.А. са дарили на дъщеря си М.И. техен имот, придобит в режим на СИО, описан в акта като 1/6 ид.ч. от дворно място, в гр.П., ул. „***” № *, (сега ул. „***” № *, видно от удостоверение от Община *** на л. 23 от делото), цялото с площ от 478 кв.м., парцел *, отреден за имот пл.№ *** от кв.** по плана на гр.П., ведно с целия втори етаж от жилищната сграда – СОС със ЗП от 120 кв.м., ведно с изба № 2, както и съответни ид.ч. от общите части на сградата. Имотът, съгласно представени схема на самостоятелен обект (л.43) и скица на поземлен имот (л.41) понастоящем представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр.

П., намиращ се в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***.

Касателно договора за дарение, обективиран в НА № **, том **, нот.дело № *** на *** с район на действие ПРС, и направеното от ответната страна възражение, впоследствие доразвито в иск по чл.17, ал. 1 ЗЗД, а именно, че договорът прикрива такъв за продажба, следва да се посочи, че този иск е отхвърлен с влязло в сила на 18.01.2022 г. Решение № *** г. по гр.д. № *** г. по описа на ПОС, *** гр.с. Със същото решение е прието, че съществуването на прикритата сделка не е доказано, т.е. че отношенията между страните са такива по договор за дарение. Това решение е задължително за настоящия съд на основание чл. 297 ГПК, поради което не следва да се разглеждат събраните по делото доказателства във връзка с посоченото възражение на ответната страна, а съдът ще се съобрази направо с окончателното решение по преюдициалния спор, сочещо, че в случая е налице договор за дарение, а не такъв за покупко-продажба.

В тази насока следва да се приеме, че наследодателят А. е дарил на своята дъщеря и настояща ответница М.И. притежаваните от него ½ ид.ч. от имота, обект на договора за дарение.

Това е така, защото никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава, а видно от самия нотариален акт, имотът е семейна общност между А. А. и съпругата му С.А., при прекратяването на която дяловете на съпрузите са равни, т.е. по ½ ид.ч. за всеки. Следователно в конкретната хипотеза единствено от дарената от наследодателя А. ½ ид.ч. от имота може да се иска възстановяване на запазена част. Предвид това, че е дарена идеална част от определена вещ, то следва да се прецени, дали да се образува и наследствена маса. Съгласно чл. 31 от ЗН, за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2, след това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.

В случая не се твърди от никоя от страните, нито са ангажирани доказателства за това, наследството да е обременено със задължения. Няма данни и да е била уважена претенция по чл. 12, ал. 2 ЗН, заявена от някой от наследниците, нито такова искане се прави в настоящото производство. Не се твърди и към момента на смъртта си наследодателят да е притежавал други недвижими имота. Напротив, ангажирани са писмени доказателства – НА за покупко-продажба № **, том **, рег.№ ***, дело № *** г. и НА за покупко-продажба № **, том **, рег.№ ***, дело № *** г. и двата по описа на нотариус С. Й., рег. № ***, обективиращи възмездни сделки, с които А.

А. продава на дъщеря си М.И. и лицето А. Р. И., притежаваните от наследодателя идеални части от общо десет поземлени имота. Релевирани са единствено възражения от ответната страна, че приживе наследодателят е дарил парични суми на ищцата – сумата от 30 050 лв. – непосредствено след извършване на продажба на недвижим имот по НА № ***, том **, дело № ***г. на *** при ПРС, както и дарения на различни парични средства на обща стойност от 5 000 лв. В тази насока са ангажирани писмени и гласни доказателства и страните.

По отношение на твърдението, че наследодателят бил дарил на ищцата парични средства на обща стойност от 5 000 лв., ответницата е ангажирала гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетеля Р. И. – неин съпруг. Съдът, като взе предвид изложеното от свидетеля и при приложенията на чл. 172 ГПК намира, че не следва да се кредитират показанията на св. И.. Това е така, защото от една страна близката родствена връзка с ответницата и предметът на делото, неминуемо водят до заинтересованост на свидетеля от изхода на настоящото производство. От друга страна, пък изложеното от същия е изолирано и не е последователно, нито логически издържано. Единствено с показанията на този свидетел се цели да се докаже твърдяното дарение на сумата от 5 000 лв., като други доказателства в тази насока не са ангажирани. Ответницата пък в своя отговор твърди да са извършвани множество дарения от страна на наследодателя в полза на ищцата, чиято обща стойност е 5 000лв., докато свидетелят излага показания само за една случка и за едно конкретно дарение на сума в същия размер, като общо твърди да са давани „много пъти по по-малки суми“, без конкретика. В тази насока следва да се отбележи, че дори да е имало предоставяне на малки суми от родителите на тяхната дъщеря, то обичайните дарове, каквито могат да се приемат такива малки суми, не се включват в наследствената маса, паради което това твърдение е ирелевантно за изхода на делото. Нелогични и непоследователни са твърденията на свидетеля, че в магазина, в който са работели родителите на страните, и който не би следвало да е техен собствен, предвид социално-икономическите условия в страната в края на 80-те години на миналия век, наследодателят А. бил извадил от оборотната каса сумата от 5 000 лв. и предал същата безвъзмездно на дъщеря си. Още повече, като се име предвид изложеното от самия свидетел, че оборотът на магазина за ден не е надхвърлял сумата от 1 000 лв. Освен това свидетелят сочи, че за този сума било съставено „писмо“, което впоследствие се изгубило някъде, без обаче да е имало уговорка да се връща въпросната сума. В тази насока буди учудване необходимостта от съставяне на нарочен писмен документ, след като парите са били дадени безвъзмездно и то на собствена дъщеря. Поради посочените явни противоречия и с оглед на предполагаемата заинтересованост на св. И., съдът не е кредитирал изложеното от същия и не ползвал неговите показания. Доколкото ответницата не е ангажирала други доказателства, а тежестта да се установи разглежданото обстоятелство е била нейна, то съдът намира за недоказано възражението, че наследодателят е дарил сумата от 5 000 лв. на ищцата. В тази насока посочената сума няма да се включва в наследствената маса.

Разпечатката съдържа 23 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d575f9ea-21cb-4582-bd49-a66173982aed