Решение № 1011 от 24.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1011 гр. Пловдив, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20245330203013 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Б. С. Г. от *** против Наказателно постановление № 24-6207-000025/16.02.2024 г., издадено от ВПД Началник група в ОД на МВР Пловдив, РУ Труд, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, както и на основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 точки.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично и представляван от пълномощника си адв. Кр. К. от ***. Както жалбоподателят, така и пълномощникът му поддържат жалбата. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Съгласно постъпилото писмено становище наказателното постановление е правилно и законосъобразно и се моли да бъде потвърдено.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа страна :

На 11.10.2023 г. служители, осъществяващи контрол движението на пътя, извършили проверка на жалбоподателя, който управлявал л.а. Форд модел Фиеста с рег.№ ***, собственост на трето лице в 17:00 ч. в с. Костиево 1 на ул.1-ва до №9.

В хода на проверката било установено, че управляваният от жалбоподателя в деня на проверката автомобил бил с прекратена регистрация, тъй като новият собственик в двумесечен срок от покупко-продажбата не го бил регистрирал в КАТ.

Бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия G A №924570/11.10.2023 г., подписан от нарушителя, който в графа възражения заявил, че има такива.

Въз основа на съставения акт било издадено Наказателно постановление 23-6207-000941/13.11.2023 г., за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП, за което нарушение в санкционната част било отбелязано чл.345 ал.2 НК и глоба 0 лв., а също и за нарушение на 147, ал.1 от ЗДвП за което му била наложена глоба в размер на 20 лв.

Случаят бил докладван и на Районна прокуратура Пловдив, като бил постановен отказ да се образува досъдебно производство с Постановление от 21.12.2023 г.

На основание чл.36 ал.2 от ЗАНН във връзка с издаденото постановление от 21.12.2023 г. за отказ да се образува досъдебно производство, било издадено и обжалваното наказателно постановление за нарушение на чл.140 ал.1 от НК.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на приложените и приети по делото писмени доказателства – справка за регистрация на МПС, постановление от 21.12.2023 г. за отказ да се образува досъдебно производство на Районна прокуратура Пловдив, акт за установяване на административно нарушение G A №924570/11.10.2023 г., Наказателно постановление 23-6207-000941/13.11.2023 г.

По делото не се спори, а и се установява от приложената справка за регистрация на МПС, което управлявал жалбоподателят в деня на проверката, че към датата на проверката МПС е било с прекратена регистрация.

Установява се също, че регистрацията на МПС е прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП служебно. Изрично следва да се посочи, че посочената разпоредба не предвижда задължение за уведомяване на собственика, че предстои прекратяване на регистрацията на МПС в двумесечен срок от покупката на същото. В случая не намира приложение Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, тъй като същото касае различна хипотеза, според което следва да се уведоми собственика преди да се пристъпи при прекратяване на регистрацията на МПС. Причината за това разрешение е, че в настоящата хипотеза новият собственик знае кога е закупил МПС и кога следва да обяви новонастъпилите промени, свързани със собствеността на МПС пред надлежните органи. На свой ред водачът също следва да знае дали управлява регистрирано МПС. На този извод не влияе и обстоятелството дали между прекратяването на регистрацията по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП и установяването на нарушението са свалени от контролните органи регистрационните табели или 2 не. Наличието на такива върху автомобила не значи, че същият се допуска за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, щом е налице хипотезата на чл. чл.143, ал.15 от ЗДвП и регистрацията е служебно прекратена. В този смисъл е и Решение № 1380 от 17.07.2023 г. по к. адм. н. д.

№ 1350 / 2023 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.

Приема се , че фактическата обстановка в обжалваното наказателно постановление правилно е установена, както и че е осъществен състава на нарушението от обективна и субективна страна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, като доказателство за това служи приложената заповед № 8121З-1632/02.12.2021 г.

- заверено копие и Заповед № 8121к-15040/12.12.2023 г.-заверено копие.

Нарушението е описано по ясен начин. При описание на нарушението са посочени дата, място, МПС, регистрационен номер и обстоятелствата, при които е установено нарушението. Не се споделя оплакването за недоказаност на обвинението с оглед това, че нямало данни дали пътят, на който е осъществена проверката бил път за обществено ползване. Съгласно чл.2 ал.1 от ЗДвП отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. В случая става дума за път, намиращ се в населено място и на улица, на която е спрян водачът, т.е. безспорно е, че пътят е бил предназначен за обществено ползване.

Съставът на нарушението не въвежда като изискване да се посочи на коя дата е прекратена регистрацията на МПС, а на коя дата е управлявано МПС с прекратена регистрация. Съответно дали МПС е с прекратена регистрация, както е посочено, е въпрос на доказване и този факт е безспорно доказан в настоящото производство.

Към материалите по преписката е приложен акт за установяване на административно нарушение серия G A №924570/11.10.2023 и Наказателно постановление № 23-6207-000941/13.11.2023 г., за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, в което в санкционната част е отбелязано чл.345 ал.2 НК и глоба 0 лв., а също и за нарушение на 147, ал.1 от ЗДвП за което на основание чл.185 от ЗДвП на същия жалбоподател му е била наложена глоба в размер на 20 лв.

Посоченото наказателно постановление № 23-6207-000941/13.11.2023 г. съдържа факти и обстоятелства, идентични с фактите и обстоятелствата, изложени в настоящото наказателно постановление, т.е. за едни и същи факти и обстоятелства има съставен АУАН и наказателно постановление, както и второ наказателно постановление, издадено на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, предмет на проверка по настоящото дело.

Настоящото наказателно постановление е второ по ред като предходното такова за същото нарушение видно от справката за нарушител не е влязло в законна сила. И двете наказателни постановления са били връчени на жалбоподателя.

При идентичност на фактите, послужили като основание за привличането към административнонаказателна и наказателна отговорност на едно лице, както се е случило при съставяне на акта за административно нарушение приоритет има въпросът за наказателната отговорност, поради 3 което наказващият орган е следвало на основание чл.33, ал. 2 ЗАНН да прекрати административнонаказателното производство по отношение на нарушението по чл.140 ал. 1 от ЗДвП с мотивирана резолюция като преценката за наличие или не на наказателна отговорност е на прокурора и да изчака становището на прокурора. Едва тогава за наказващия орган е съществувало правомощие да прецени да издава или не наказателно постановление. Видно е от материалите по делото, че случаят е докладван на прокурора. Вместо да изчака резултата от проверката обаче наказващият орган е прибързал и е издал НП № 23-6207-000941/13.11.2023 г. като във връзка с чл.140, ал.1 от ЗДвП в санкционната част е посочил чл.345, ал.2 от НК, което не отговаря на събраните доказателства, тъй като става ясно, че наказателно производство не е образувано. На свой ред в хода на проверката прокурорът на 21.12.2023 г. е приел обратното, че не следва да се образува наказателно производство и е последвал отказ да се образува такова. Независимо че съгласно съдържанието на първото наказателно постановление глобата за нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП е нула лева, такава формално е наложена съгласно отразеното в наказателно постановление

№ 23-6207000941/13.11.2023 г. В случая макар и формална, наложената глоба в размер на нула лева води до колизия между двете производства. Принципът "ne bis in idem" акцентира върху тъждеството на деянието, а не върху защитавания правен интерес. Фактически са налице две наказателни постановления за едни и същи факти, което е недопустимо. Разпоредбата на чл.24, ал.1, т.6 от НПК регламентира прекратяване на производството в случаите, когато спрямо същото лице и за същото деяние има незавършило производство. Следва второто наказателно постановление, което е предмет на проверка по настоящото производство, да се отмени макар и по съображения различни от изложените от страна на жалбоподателя и неговият пълномощник, а производството по делото да се прекрати на основание чл.63 ал.2 т. 3 от ЗДвП.

С оглед изхода на делото и при направено искане от страна на жалбоподателя следва в негова полза да се присъдят и сторените по делото разноски. По делото е представен договор за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение 400 лв. платени в брой. Така представеният договор има характер на разписка и е доказателство, че такива разноски са сторени. Претендираният размер отговаря на фактическата и правна сложност на делото и обема на оказаната правна защита, поради което и следва да се присъди в полза на жалбоподателя.

Ето защо съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-6207-000025/16.02.2024 г., издадено от ВПД Началник група в ОД на МВР Пловдив, РУ Труд, с което на Б. С. Г. от *** ЕГН ********** за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл.175,ал.3 пр.1 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 4 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, както и на основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 точки.

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на Б. С. Г. от *** ЕГН ********** сумата от 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5