Определение № 720 от 06.07.2026, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 720 гр. Перник, 06.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20261700500485 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е във връзка с въззивна жалба, депозирана от Р. К. и В. К., чрез адв.П. С. срещу Решение № 110/12.02.2026 г., постановено по гр. д. № 3617/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, с което е признато за установено, че В. В. Г. е собственик по давностно владение на Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Перник одобрени със заповед РД 18-91 от 13.10.2008 г. на ИД на АГКК гр. Перник с площ на имота от 1331 кв.м. с адрес гр. Перник махала „Захаринова“ с трайно предназначение на територията : урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., ведно с построената в него сграда спрямо Р. Л. К. и В. С. К..

Със същото решение съдът е отменил на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 69, том 2, рег. № 3743/2023 г. от 28.04.2023 г. на Нотариус Р.М., издаден по нот. дело № 259/2023 на нотариус Р.М., с които Р. Л. К. и В. С. К. са признати за собственици на основание давностно владение Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Перник.

Със същото решение, съдът се е произнесъл и по отношение на разноските, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.

По подробни съображения, изложени във въззивната жалба, се иска отмяна на обжалваното съдебно решение, като неправилно и несправедливо. Жалбоподателите твърдят, че съдът неправилно е анализирал показанията на свидетелите, доведени от ищеца, като не е съобразил изводите си с наличната трайно установена съдебна практика. Възразява се, че съдът е разпределил неправилно доказателствената тежест между страните с оглед вида на търсената защита. Твърди се, че ищецът не е успял да докаже фактическия състав на давностното владение, поради което съдът неправилно е уважил предявения иск. Анализират се събраните в хода на производството гласни 1 доказателства. В заключение се иска отмяна на процесното решение и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен. Претендира се и заплащане на съдебноделоводни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е изразила становище по жалбата, като сочи, че постановеното решение е правилно и законосъобразно.

Възразява срещу наведените в жалбата твърдения за порок от страна на съда при анализа на гласните доказателства, като се сочи, че показанията са резултат от преките възприятия на свидетелите и съдът ги е подложил на подробен анализ, както и е съпоставил изложеното от различните свидетели. Относно възражението, че съдът не е разпределил правилно доказателствената тежест между страните, въззиваемият сочи, че същото е неоснователно като излага подробни доводи в подкрепа на това. Сочи се още, че неоснователно жалбоподателите твърдят, че в хода на производството е останал недоказан фактическия състав на давностното владение в полза на ищеца.

Изгагат се подробни доводи, като се сочат факти и обстоятелства в подкрепа на възражението. В заключение се иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима, (подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.

С жалбата и отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл.

267 ГПК.

По отношение на направеното възражение от въззивника за неправилно разпределение на доказателствената тежест между страните от първоинстанцинният съд, настоящият състав намира същото за неоснователно. С Определение № 589 от 15.02.2024 г. Районен съд – Перник е изготвил проект на доклад по реда на чл.140 ГПК като е разпределил доказателствената тежест между страните и е дал указания кои факти и обстоятелства следва да докаже както ищеца, така и ответника, които указания са в синхрон и с посоченото от въззивника във въззивната му жалба. В проведеното о.с.з. от 06.06.2024 г. въззивникът Р. К. не се е явила и не е била представлявана. Другият въззивник В. К. не се е явил, като е бил представляван от адв.Р.. В същото заседание, поради липса на възражения от страните по проекта на доклада последният е обявен за окончателен. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е спазил процесуалния ред за разпределяне на доказателствената тежест между страните, поради което наведеното възражение в тази насока е неоснователно.

Доколкото във въззивната жалба и отговора не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК, извън вече обсъдените погоре възражения, и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка 2 по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на определението.

УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото определение имат характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за 01.10.2026г. от 10.50 часа, за която дата и час страните да се призоват с връчване на препис от настоящото определение, а на въззивния жалбоподател – и с препис от писмения отговор.

Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.

Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.

Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност: да се спести време; да се намалят разходите по разрешаването на спора; да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява интересите и на двете страни; да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да продължат. да запазите имиджа и тайните си; обичайно се изпълнява доброволно; за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото. медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.

За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4