Решение № 3683 от 06.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3683 гр. София, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100505083 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника „Софийска вода“ АД против разноските по изпълнението, обективирани в получената от длъжника на 09.03.2023г. покана за доброволно изпълнение по и.д. № 20239240400749 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 при КЧСИ, в общ размер 414.02 лева.

Жалбоподателят намира посочения акт за незаконосъобразен и неправилен.

Излага, че преди образуване на изпълнителното производство отправил покана до взискателя „Г.С.Ч.“ ЕООД, в която изразил готовност да плати доброволно дълга, представляващ присъдена сума по ч.гр.д. № 917/2021г. по описа на СРС, придобит от него като цесионер и поискал посочване на банкона сметка, по която задължението да бъде изпълнено. Поканата била изпратена до адреса на управление на „Г.С.Ч.“ ЕООД, посочен в ТРРЮЛНЦ, но пратката била върната с отбелязване на куриера „неоткрита фирма, зак. къща, няма индикация за фирма“. Твърди недобросъвестност на взискателя, който не посочил действителен адрес, на който да бъде открит, не приел поканата, с което не оказал дължимото съдействие като кредитор. Налице била злоупотреба с право, тъй като целта била увреждане на длъжника, а не удовлетворяване на легитимен интерес на кредитора, на адреса, вписан в ТРРЮЛНЦ били вписани множество свързани дружества, също кредитори по цедирани вземания.

Намира, че не бил дал повод за образуване на изпълнителното производство, предвид на което не следвало да носи отговорност за разноски във връзка с образуването и воденето му. Моли възлагането на разноски по и.д. № 20239240400749 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 при КЧСИ да бъде отменено.

Взискателят по изпълнителното дело „Г.С.Ч.“ ЕООД депозира писмен отговор, в който излага становище за неоснователност на жалбата и моли тя да бъде оставена без уважение. Позовава се на съдебна практика. Намира, че длъжникът не можел да поставя условия за евентуалното изпълнение, че е готов да изпълни единствено по банков път, имал и други начини да изпълни – пощенски запис, да вложи сумата по банкова сметка на името на кредитора и да го уведоми и др., не били налице 1 предпоставките на кредиторовата забава, визирани от разпоредбата на чл. 97, ал. 1 ЗЗД.

Твърденията за злоупотреба с права намира за голословни. Претендира разноски.

По делото са депозирани мотиви от ЧСИ Г.К., постановил обжалваното разпореждане. Намира частната жалба за неоснователна. Излага, че разноските по принудителното изпълнение винаги били сметка на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда, или делото се прекрати на основание чл. 433 ГПК. Излага, че длъжникът можел да се освободи ако бе депозирал сумата в банка по местоизпълнението и бе уведомил кредитора за това, ако освен предложението за доброволно плащане действително бе предприел каквито и да било действия по чл. 97. ал. 1. предл. 2 ЗЗД, включително и чрез удостоверяване на откази на банки за откриване на сметка в полза на трето лице.

Позовава се на чл. 2, ал. 3 от Наредба № 3/2009г., във връзка с чл. 36 и сл. от Закона за платежните услуги и платежните системи, където изрично била предвидена възможността за откриване на еднократна сметка в полза на трето лице. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Съдът, като взе предвид, че жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол – арг. т. 2 ТР № 3/10.07.2017г. по тълк.д. № 3/2015г. ОСГТК на ВКС, от надлежна страна и в посочения в закона срок, намира, че същата е процесуално допустима.

По същество намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

Предвид нормата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, с изключение на случаите, когато: делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство; изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Длъжникът в случая се позовава на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, която предвижда, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Представя отправена до кредитора „Г.С.Ч.“ ЕООД покана № ПИ-3502/16.12.2022г., изпратена на вписания в ТРРЮЛНЦ адрес на дружеството в гр. Хасково, ул. „*******, ет. партер. Видно от съдържанието на документа длъжникът „Софийска вода“ АД признал, че получил уведомлението на адв. Б., че същата цедирала вземането си по ч.гр.д. № 917/2021г. по описа на СРС на „Г.С.Ч.“ ЕООД и заявил готовност да плати дължимата сума.

Предоставил свой имейл на който да бъде уведомен за банкова сметка на кредитора „Г.С.Ч.“ ЕООД, по която да преведе сумата, като му указал и възможността да посочи такава в нарочно заявление, подадено в Център за обслужване на клиенти. В разписката за връчване, на 19.12.2022г. пощенският служител удостоверил, че на посочения адрес в гр. Хасково, ул. „*******, ет. партер, фирмата не била открита.

Установил заключена къща и нямало индикации за фирма.

По делото не са ангажирани други доказателства, от които съдът да направи обоснован извод, че длъжникът направил всичко възможно, за да предотврати извършването на разходи от кредитора за принудително изпълнение. От единственото посещение на пощенския служител на адреса на взискателя и удостоверените в разписката факти не се обосновава твърдяната недобросъвестност на кредитора.

Извън съображнията на жалбоподателя, основани на отправената и неполучена покана до кредитора преди образуването на изпълнителното производство, които по горните мотиви съдът намира за неоснователни, други конкретни възражения относно разноските по изпълнението не са въведени. Жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Независимо от изхода на спора, доколкото жалбата е насочена срещу акт на съдебния изпълнител и се преценява законосъобразността на негови действия, 2 настоящият състав намира, че не следва да се присъждат разноски в производството по обжалване действията на органа по изпълнението. Става въпрос за контролноотменително производство, като изпълнителният процес не приключва, а съдът извършва проверка за съобразност на атакуваните изпълнителни действия със закона.

Разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение в случая и съдебни разноски в настоящото производство не следва да се присъждат. В този смисъл определение № 2117/26.06.2017 г. по ч. гр. д. № 875/2017 г. на САС.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 34495/20.03.2023г., подадена от длъжника „Софийска вода“ АД, ЕИК *******, против разноските по изпълнението, обективирани в покана за доброволно изпълнение по и.д. № 20239240400749 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 при КЧСИ.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3