Решение № 4249 от 22.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4249 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20251100513920 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. С. Т. срещу Решение № 13491/10.07.2025 г. по гр.д. № 44803/2024 г. по описа на Софийски районен съд. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Отправено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на друго решение, с което претенциите й по чл.127, ал.2 СК за предоставяне на родителските права по отношение на малолетните й синове Г.

Г.ов Д., роден на **** г., и Д. Г. Д., роден на **** г., и определяне на местоживеенето им при нея да бъдат уважени, като на бащата Г. Х. Д. бъде разписан режим на лични контакти с децата и бъде осъден да им заплаща издръжка в размер на 500 лева за детето Г. и в размер на 400 лева за детето Д.. Претендира присъждане на съдебните разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Г. Х. Д. е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна по подробно изложени съображения.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна, притежаваща правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Софийски градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото, 1 приема за установено следното:

С Решение № 13491/10.07.2025 г. по гр.д. № 44803/2024 г. по описа на Софийски районен съд, упражняването на родителските права по отношение на децата Г. Г.ов Д. и Д. Г.

Д. е предоставено на бащата Г. Х. Д., на основание чл. 127, ал. 2 СК, и при него е определено местоживеенето им, като на майката А. С. Т. е определен режи на лични отношения с двамата й малолетни сина (за период до 01.11.2025 г. майката има право да вижда децата всяка нечетна седмица от годината /като за първа се счита седмицата, включваща първия четвъртък от календарната година/ - в сряда и в неделя, както и всяка четна седмица от годината – във вторник и в четвъртък, за продължителност от не повече от три астрономически часа, в детски контактен център във Фондация „Център отворена врата“, с адрес: гр. София, ж.к. „Хиподрума“, ул. „Юнак“ № 24, ет. 4, офис 1, тел.: **** и ****, e-mail: [email protected]; като всяка една от срещите се провежда в присъствие и под наблюдение на психолог; продължителността на всяка среща да се определя от ръководителя на детския контактен център или от посочен от него експерт-психолог в центъра, който да уведомява предварително бащата Г. Х. Д. и майката А. С. Т. за началния час на всяка от срещите, както и за тяхната продължителност, като бащата Г. Х. Д. е задължен да осигурява присъствието на децата в детския контактен център десет минути преди определения час на всяка среща; за периода от 01.11.2025 г. до 01.03.2026 г. майката има право да вижда и взема децата всяка нечетна седмица от годината, за времето от 10,00 часа до 18,30 часа, в събота и в неделя, без преспиване; всяка четна седмица от годината, за времето от 18,30 часа до 19,30 часа във вторник и в четвъртък, без преспиване; по време на коледните празници през 2025 година, за времето от 10,00 часа до 18,30 часа на 25 декември и на 26 декември, без преспиване, както и по време на междусрочната ваканция на децата, опредЕ. от МОН за учебната 2025/2026 година, за времето от 10,00 часа до 18,30 часа във всеки от дните на ваканцията, без преспиване; за периода след 01.03.2026 г.: майката има право да вижда и взема децата всяка нечетна седмица от годината, за времето от 18,30 часа в петък до 18,30 часа в неделя, с преспиване, всяка четна седмица от годината за времето от 18,30 часа във вторник до 18,30 часа в четвъртък с преспиване, 30 дни през лятото, разделени на два пъти по 15 последователни календарни дни, по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на бащата с преспиване, по време на коледните и великденските празници на всяка нечетна година за времето от 10,00 часа на 24 декември, респективно на Разпети петък, до 18,30 часа на 26 декември, респективно на Светли понеделник с преспиване, по време на новогодишните празници на всяка четна година за времето от 10,00 часа на 30 декември до 18,30 часа на 02 януари, следващ новогодишните празници на четна година, с преспиване, по време на следните официални празници през всяка нечетна календарна година - 03 март, 01 май, 06 май - за времето от 10,00 часа до 18,30 часа на съответния празник, без преспиване, по време на следните официални празници през всяка четна календарна година 24 май, 06 септември, 22 септември за времето от 10,00 часа до 18,30 часа на съответния празник, без преспиване, за рождения ден на всяко от децата във всяка календарна година /25 юли и 25 октомври/, в случай че рожденият ден не съвпада със седмичния или друг, посочен по-горе режим на лични отношения за времето от 10,00 часа до 18,30 часа в първия 2 съботен ден след съответния рожден ден, без преспиване/. С първоинстанционното решение майката А. С. Т. е осъдена да заплаща на децата си Г. Г.ов Д. и Д. Г. Д., чрез техния баща и законен представител Г. Х. Д., месечна издръжка в размер на по 250 лева за всяко от децата, считано от влизане в сила на решението в частта относно местоживеенето на децата до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от деня на забавата до окончателното погасяване, при приложение на чл.138а, ал.3 СК родителите А. С. Т. и Г. Х. Д. са задължени да ползват социална услуга – медиирани срещи, като ДСП-Красно село определи доставчика на услугата, както и нейната продължителност. Двамата родители са задължени да ползват социална услуга с децата Г. Г.ов Д. и Д. Г. Д., изразяваща се в психологическа помощ и консултиране, като ДСП-Красно село определи конкретната услуга за всяко от лицата, доставчика на услугата, както и нейната продължителност.

Първоинстанционният съд е осъдил А. С. Т. да заплати в полза на Софийския районен съд сумата от 720,00 лева, представляваща държавна такса върху опредЕ.та издръжка.

Не е спорно между страните и се установява от изслушване на същите, от проведените социални проучвания и от приетите като писмени доказателства от първоинстанционния съд два броя удостоверения за раждане, че А. С. Т. и Г. Х. Д. са родители на децата Г. Г.ов Д., роден на **** г., и Д. Г. Д., роден на **** г. Страните не са сключвали граждански брак, фактическата им раздяла е настъпила през 2023 г., откогато непосредствените грижи за синовете им се полагат от бащата.

При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК (в приложимата редакция на ДВ, бр. 101 от 2019 г.) от въззивния съд въззивникът А. С. Т. посочва, че желае децата да израснат под грижите и на двамата си родители въпреки раздялата помежду им, но е възпирана от бащата. Счита, че при децата е налице отчуждение, с тях тя няма пълноценно общуване и това състояние следва да започне да се променя. Приема, че поведението на бащата води до отчуждението на децата. Другият родител отхвърлял всеки неин опит да помогне на Г. и Д..

Споделя, че декларираното нежелание на синовете й да се виждат с нея настъпило за кратък период. Приема, че отчуждението може да се преодолее с регулярни срещи с децата и провеждане на разговори между нея и малолетните. Заявява желание да упражнява родителските права и декларира готовността си да гарантира връзката им с техния баща и да ги предпазва от въвличане в родителския конфликт. Намира за подходящо децата да се срещат с баща си ежеседмичо, като контактите следва да включват преспиване. При предоставяне на родителската отговорност на бащата желае чест контакт със синовете си, който да включва приспиване. Посочва, че е педагог по професия, трудово ангажирана е в частна детска занималня на четиричасов работен ден единствено в делнични дни. Домът й се помещава в нает апартамент, разполагащ с обособена за синовете й стая, където понастоящем живее сама. Уверена е, че при отглеждане на децата може да разчита на подкрепата на своята майка, която живее в гр.Враца, но е пенсионер и е на разположение във всеки момент. Декларира месечен доход в размер на 500 лева, като посочва, че получава материална подкрепа от своята майка.

3

При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК (в приложимата, по – горе посочена редакция) от въззивния съд въззиваема страна Д. Г. Д. изказва недоверието си към другия родител. Твърди, че с децата поддържа колкото родителски, толкова и приятелски отношения и всичко споделя с тях. Счита, че следва да упражнява родителските права, тъй като той е източник на сигурност за синовете си. Разказва, че живее със синовете си в просторна триетажна къща, в която децата разполагат с обособени стаи, имат домашни любимци. Имотът е разположен в непосредствена близост до посещаваното от двамата братя училище. Посочва, че понастоящем не е трудово ангажиран. Уверен е, че може да разчита при отглеждане на децата на подкрепата на неговите родители, които живеят в гр.Чирпан и са пенсионери. Майката не търсела контакт с децата при всяка предоставена й възможност по привременните мерки, а при идването й Г. и Д. й съобщавали, че не желаят да тръгнат с нея и да прекарат време при нея. Пред него споделяли, че се срамуват от майка си и такъв родител не им е нужен. Споделя, че децата били унижавани и лъгани от майка си и е нормално да са усетили недобрите намерения. Подготовката на децата за срещите с майката се изразявали в информирането им за предстоящия контакт и нуждата да имат майка, каквито са правилата в страната и съдебната система, както и в подготвяне на багажа, необходим за престоя им в дом на този родител. Приема, че децата винаги ще живеят с „белега“ от причиненото от тяхната майка, за която съучениците им се подигравали, че има нов партньор, който също е възпитател в тяхното училище. Декларира, че не ограничава контактите на децата с майката, но те нямат желание за такива. Споделя разбирането, че синовете му се нуждаят от постоянно присъствие и подкрепа и от двамата си родители.

Изслушване на детето Г. пряко от съда по реда на чл.15, ал.1 ЗЗДет не е проведено с оглед изводите на вещите лица в допълнението към допусната по делото съдебна психологична и психиатрична експертиза (КСППЕ) и изявленията на страните. Видно от експертното изследване не е психологически целесъобразно изслушването на детето, тъй като съществува риск това да доведе до допълнително емоционално натоварване, фиксиране на поляризираната позиция на детето и задълбочаване на отчуждението спрямо майката.

Поради това експертите са приели, че от психологическа гледна точка по –подходящо е мнението на по – големия син на страните да бъде извличано и интерпретирано в защитена експертна среда, в която се отчита не само съдържанието на заявената позиция, но и механизмът на нейното формиране. В унисон с тези изводи са направените в съдебно заседание от социалния работните от компетентната по местоживеене на децата социална служба изявления за споделено й от Г., че изслушването би го притеснило, стресирало и не би могъл да отговори на въпроси, които могат да му бъдат поставени.

В съответствие с чл.12, пар.2 от Конвенцията на ООН за правата на детето и с чл.24, пар.1 от Харта на основните права на Европейския съюз и чл.6 и чл.8 ЕКПЧ (NTS и други/Грузия, жалба № 71776/12 до ЕСПЧ, решение от 2 февруари 2016 г., Iglesias Casarubios и Cantalapiedra Iglesias/Испания, жалба № 23298/12 до ЕСПЧ, решение от 11 октомври 2016 г.) съдът трябва да предостави на детето, което е способно да формира свое мнение, реална и 4 ефективна възможност да изрази мнението си лично или чрез представител или подходящ орган (чл.21, пар.1). Съдът преценява способността на детето да формира собствено мнение и тази преценка не е обвързана с възрастта или степента на зрялост на подрастващото, като следва да отдаде дължимото значение на мнението на детето в съответствие с неговата възраст и степен на зрялост, по-специално при оценката на висшия интерес на детето.