Решение № 310 от 13.12.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Варна, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Членове:

Яна Панева

Стоян К. Попов при участието на секретаря Катя К. Апостолова в присъствието на прокурора Г. Н. М. като разгледа докладваното от Яна Панева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233100601255 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК и е образувано по въззивни жалби от подс.К. Ю., подс. Ю. Ю. и подс. Ю. Ю. чрез техния защитник адв.С. И. от ВАК срещу присъда № 26 постановена на 18.07.2023г. по НОХД № 435/2023г. по описа на РС- Провадия, с която подс. К. Ю. Ю. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.129 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК, като му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, подс. Ю. Ю. Ю. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.129 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК, като му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ и подс.Ю. Ю. Ю. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.129 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК, като му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл. 45 от ЗЗД съдът е осъдил подс.К. Ю. да заплати на гр.ищец И.

Ю. сумата от 1 500лв., представляващи претърпени в резултат на деянието му неимуществени вреди, в едно със законната лихва от датата на извършване на деянието – 22.05.2021г., до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения срещу подсъдимия граждански иск за горницата на 1 500лв. до претендираните 20 000лв. Съдът е осъдил на същото законово основание и подс. Ю. Ю. и Ю. Ю. да заплатят на пострадалия всеки по отделно сумата от по 2 000лв. в едно със законната лихва от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата за претърпени в резултат на деянията им 1 неимуществени вреди. С присъдата предявените против тримата подсъдими граждански искове за горницата над 2 000лв. до претендираните 20 000лв. са отхвърлени като неоснователни и недоказани.

На основание чл. 189 ал.3 от НПК първоинстанционният съд осъдил подс. К.

Ю., подс.Ю. Ю. и подс.Ю. Ю. да заплатят направените по делото разноски, както и държавни такси върху размерите на уважението граждански искове.

С въззивната жалба на подс. К. Ю. се изразява несъгласие с постановената присъда, твърди се, че неправилно е приложен материалния закон и че са налице процесуални нарушения, които не са конкретизирани. Оспорва се авторството на деянието, както и се изразява несъгласие с размера на уважения граждански иск, за който се сочи, че липсват доказателства за претърпени от гр.ищец неимуществени вреди. Иска се въззивната инстанция да отмени обжалваната присъда и да оправдае подс. Ю. по предявеното му обвинение, а в условията на алтернативност- отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд. Иска се цялостна отмяна на уважения граждански иск.

Жалбата на подс. Ю. Ю. е с идентично съдържание и изложени съображения за неправилност на обжалваната присъда, недоказаност на авторството на деянието и на причинените на пострадалия неимуществени вреди и отново се иска нейната отмяна, оправдаване на подсъдимия или връщане на делото на първоинстанционния съд, както и отмяна на уважения граждански иск.

Във въззивната жалба на подс. Ю. Ю. са изложени същите доводи за неправилност на постановената от РС-Провадия присъда, липса на установено по безспорен начин авторство на деянието и недоказаност на претендираните от пострадалия неимуществени вреди. Отново се иска присъдата да бъде отменена и подсъдимия да бъде оправдан или делото да бъде върнато на първоинстанционния съд.

Направено е искане за отмяна на уважения граждански иск.

Допълнения към въззивните жалби не са направени.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът изразява становище, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена както по отношение на вината и наказанията, наложени на подсъдимите, така и по отношение на размерите на уважените граждански искове.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитниците на подсъдимите и жалбоподатели подс.К. Ю., подс. Ю. Ю. и подс. Ю. Ю.- адв.С. И. и адв.Д. Й., поддържат жалбите.

Адв.Ст.И. изразява несъгласие с мотивите на първоинстанционния съд, тъй като в тях шаблонно били отхвърлени направените от защитата възражения, поради което и той счита, че това е процесуално нарушение. На следващо място защитникът на подсъдимите излага съображения, че не е съгласен с констатациите на съда относно неизбежната отбрана, че не е било установено кой какви удари е нанесъл, че не е била взета предвид причината за възникване на конфликта и че не е налице общност на умисъла. Той счита че и отмерването на наказанията е неправилно, като отново прави искане за отхвърляне на гр.иск.

Адв.Д.Й. се присъединява към становището на адв.И. и на свой ред сочи, че анализа на доказателствата, направен от първоинстанционния съд е неправилен, като не може по несъмнен начин да се стигне до извод, че тримата подсъдими са виновни, тъй като има ясни доказателства, че само един от подсъдимите е отишъл да се разправя с пострадалия по повод предходен конфликт, втория подсъдим е отишъл да го вика да се прибира, а третия е дошъл след известно време, след като е разбрал, че вече е станал 2 бой. И този защитник изразява несъгласие с решението на РС-Провадия и изложените мотиви относно неизбежната отбрана.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция гр. ищец и ч. обвинител И. Ю. и неговия повереник адв. Д. И., редовно призовани, не се явяват и не ангажират становище по въззивните жалби.

Подс.К. Ю. редовно призован, се явява. В правото си на лична защита заявява, че се присъединява към заявеното от неговите защитници. В правото си на последна дума предоставя решението на съда.

Подс. Ю. Ю. редовно призован, се явява. В правото си на лична защита и той заявява, че се присъединява към заявеното от неговите защитници. В правото си на последна дума предоставя решението на съда.

Подс. Ю. Ю. редовно призован, се явява. В правото си на лична защита на свой ред се присъединява към заявеното от неговите защитници. В правото си на последна дума и той предоставя решението на съда.

След преценка на доводите, изложени в жалбата, както и предвид позицията на страните, както и след цялостна служебна проверка на решението на основание чл.313 и 314 от НПК, настоящият състав намери жалбите за неоснователни.

От доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Свид. И. Ю. заедно със семейството си живеел в къща, намираща се в с. Камен дял. В дворното място към нея се влизало през метална врата, след която се намирала вратата на къщата. Около имота имало ограда и друга врата, която се намирала по продължението на улицата. Свид.Ю. имал брат, който работел в чужбина и съжителствал със свид.К. Х., която живеела в същото село и имала здравословни проблеми. В социалните мрежи , а и по телефона подс. К. Ю., който живеел в същото село, осъществил контакт с нея. Това я разтревожило и тя споделила за притеснения си със свид.Ю.. Той от своя страна, след като в средата на м. май 2021 г. случайно срещнал подс.К. Ю. пред хранителния магазин в центъра на с.Камен дял, му се скарал за това, че притеснява жената на брат му. Подсъдимият отрекъл, че се е „ закачал“ с жената, но свид.Ю. не му повярвал, нанесъл му няколко удара в корема и си тръгнал.

Няколко дни след това, на 22.05.2021г., вечерта, подс. К. Ю. бил в дома на поголемия си брат - подс. Ю. Ю. и неговият син - подс. Ю. Ю., които също живеели в с.

Камен дял и къщата им се намирала на около 15-20 метра от дома на свид. Ю.. Тримата мъже употребили алкохол. Под негово въздействие подс.К. Ю. решил да отиде до дома на свид. Ю. да се разправи с него по повод възникналото спречкване, а брат му подс.

Ю. Ю. и неговия син- подс. Ю. Ю., го подкрепили. Така около 23.00 часа тримата мъже отишли пред дома на свид. И. Ю. и започнали да викат и да псуват. Подс.К. Ю. и подс. Ю. Ю. носели малки брадви, а подс. Ю. Ю. дървен кол. Тримата подсъдими застанали пред къщата на свид. Ю., ругаели и го викали да излезе при тях да се разберат, вдигайки нагоре брадвите и пръта, които държали в ръце. По това време свид. И. Ю. бил в дома си заедно с цялото си семейство –жената, с която съжителствал свид.А. М., синовете му –свид. И. И., който тогава бил на 11 години, Ф.

И. на 10г., и новородената му дъщеря. Там била и неговата майка- свид. Ф. А., която помагала всяка вечер с къпането на бебето. Бащата на пострадалия – свид. И. М. бил в своята къща , която била в същото село на около половин километър от тази на сина му. Към него момент свид.Ю. бил изпил около 2,5 литра бира. Виковете на тримата мъже отвън били чути от всички намиращи се в къщата на пострадалия. Синът му3 свид.И. И., видял и тримата подсъдими отпред и чул, че псуват баща му и го викат да излезе навън да се бият.Детето споделило това с майка си свид.А. М. и с баба си.

Тогава свид. Ф. А. излязла от къщата пред входната врата и също видяла тримата подсъдими отпред, които викали, ругаели и размахвали носените от тях брадви и кол.

Те отново настоявали да говорят със свид.Ю. за това, че се е саморазправил физически с подс.К. Ю., който считал , че не бил го заслужил. Свид. А. им казала да се разотиват.

Подсъдимите обаче продължавали да искат синът й да излезе, като псували и заплашвали, че ще го убият. Свид. И. Ю. също чул виковете им и излязъл от дома си , като бил зад металната входна за имота врата. Майка му успяла да го избута обратно към къщата и отново казала на подсъдимите да си тръгват. Те обаче не го направили.

Виковете им били чути от намиращи се в близост и на различни места жители на селото – свид. Ш. Ш.- братовчед на подсъдимите и свид. Ю. Ю., който пък бил братовчед на пострадалия. Всеки от тях решил да разбере какво се случва и тръгнали към мястото, от където се чували виковете. Първи пред дома на пострадалия пристигнал с автомобила си марка „БМВ" свид. Ш. Ш.. Когато слязъл от него той отишъл до подсъдимите и започнал с думи и действия да ги убеждава да си тръгнат. В това време с автомобила си по улицата минали и свид. С. А. с турско име „Е.“, който също имал родствени връзки с подсъдимите. Той бил заедно със свид. К. К., като двамата се връщали от вечеря с приятели. Те също видели, че тримата подсъдими са с брадви и кол пред дома на пострадалия, че са видимо пияни и викат. Свид. Ю. Ю. пък бил на центъра, когато чул виковете и тръгнал да види какво става. От около 15-20 метра той виждал подсъдимите, предметите, които носели- брадви и кол, и техните действия Междувременно свид. С. А. спрял колата, и той, и свид.К. К. слезли от нея, като се опитвали да убедят братовчедите на свидетеля, които изглеждали пияни, да не създават проблеми. Свид. К. говорела с подс. К. Ю., като му казала да се прибира и дори му ударила няколко шамара. Свид. Ш. Ш. от своя страна също бил в непосредствена близост до подс. К. Ю., като го държал с ръце и го убеждавал да си тръгне. В същото време обаче свид.И. Ю., който първоначално се прибрал в дома си, излязъл от къщата и взел една крива лопата от двора. После излязъл през страничната врата на имота към улицата и тръгнал към подсъдимите, които тогава били с гръб към него. Мъжът достигнал първо до подс. К. Ю., който в този момент свид.Ш. държал с ръце през гърдите. Свид.Ю. замахнал с лопатата диагонално отгоре на долу и го ударил в областта на лявото рамо и лицето. От лопатата били засегнати и ръцете на свид. Ш., който пуснал подсъдимия. От удара лопатата на свид. И. Ю. се счупила на две, като металната част се отделила от дръжката. Тогава мъжът се обърнал и направил опит, бягайки, да влезе обратно в имота си през страничната порта, през която бил излязъл. Тогава между двете врати на имота подсъдимите го застигнали, нахвърлили се върху него и започнали да му нанасят удари, като един от тях бил нанесен с брадва в дясната челна половина. След това свид. И. Ю. паднал на земята на лявата си страна, а подсъдимите продължили да му нанасят удари с носените брадви, дървен прът, с ръце и с крака, от които пострадалият се опитвал да се предпазва в началото. Свид.Ш. от своя страна , раздразнен от това, че бил ударен от свид. И. Ю. докато се опитвал да му помогне, отишъл до автомобила си и взел дървена пръчка.