Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 926 от 03.10.2023, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 2095/2023
Вид
Решение № 926
Подписан
03.10.2023
В сила
28.02.2024
Състав
МАРТИН РАЧКОВ БАЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 33, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 144, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 145, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 11 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 67 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 345, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 78а · Наказателен кодекс
  • чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14 и сл. · Наредба № i-45 от 24 март 2000 г. за регистрацията и отчета на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях

РЕШЕНИЕ

№ 926 гр. Бургас, 03.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20232120202095 по описа за 2023 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от Я. Д. К. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. К. Я. – БАК, с посочен съдебен адрес: гр. Бургас, *, против Наказателно постановление № 22-0769003093/24.11.2022 г., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ - Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Заявява се, че жалбоподателят не е знаел, че закупеното от него МПС е с прекратена регистрация и не е уведомяван за това. На следващо място се застъпва, че се касае за стар, „ретро“ автомобил, който по принцип не се шофира, а него ден е инцидентно управляван, за да му се извърши обслужване. Допълва се, че веднага след проверката автомобилът е бил регистриран в КАТ, поради което и се твърдят предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН.

В откритото съдебно заседание, в което приключи разглеждането на делото, жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. К. Я. – БАК, който заявява, че поддържа жалбата изцяло. Допълва, че липсват доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателя, който не е бил уведомен за прекратената регистрация. Поддържа и тезата, че се касае за „ретро“ автомобил, който не се кара, но се е наложило инцидентно да бъде закаран за поддръжка и тогава е бил спрян. Моли се за квалифициране на случая като 1 маловажен и прилагане на чл. 28 ЗАНН. Иска отмяна на НП.

Административнонаказващият орган – Началник група в Сектор „ПП“ – Бургас не се явява и не се представлява.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Това е така, доколкото видно от приложената разписка (л.

9) наказателното постановление е било връчено на жалбоподателя на 10.05.2023 г., а жалбата срещу него е била депозирана на 22.05.2023 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 03.05.2022 г., около 20.55 часа жалбоподателят управлявал автомобил „Ситроен БХ” с рег. № * в гр. Бургас по ул. „Струга“ в поска към бул. „Стефан Стамболов“.

Въпросният автомобил бил закупен от К. на 27.09.2021 г., като сделката по придобиването била оформена в надлежна писмена форма с нотариална заверка, изповядана от нотариус с рег. № 342 и информация за същата била подадена по електронен път в КАТ. Въпреки задължението за пререгистрацията в едномесечен срок (т.е. до 27.10.2021 г.) новият собственик не изпълнил законовите си задължения и не заявил в КАТ промяната в собствеността. Не сторил това и в двумесечен срок от придобиването (т.е. до 27.11.2021 г.), поради което и на 29.11.2021 г. регистрацията на лекия автомобил била прекратена служебно по реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП.

На горепосочената дата и място, лекият автомобил бил спрян за проверка от полицейски патрул, в състава на който влизал и младши контрольор – св. Х. К.. След направена справка с техническо средство и в дежурната част, служителите установили , че регистрацията на лекия автомобил е била служебно прекратена на 29.11.2021 г.

За констатираното Х. К. съставил АУАН с бл. № 287756, в който посочил горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него, без да направи възражения. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН възражения също не били депозирани, но жалбоподателят написал собственоръчно сведение пред полицейските служители (л. 15), в което посочил, че не е знаел за дерегистрацията, както и че причината да не регистрира автомобила на свое име досега, била че той е бил повреден и дълго време е стоял в сервиз.

Не заявил да се касае до инцидентно шофиране за поддръжка.

Наказващият орган преценил, че описаното в АУАН съдържа признаци на престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, поради което с резолюция от 01.11.2022 г. на основание чл. 33, ал. 2 ЗАНН прекратил производството по акта и изпратил материалите на РП-Бургас.

С постановление от 04.11.2022 г. наблюдаващият прокурор преценил, че извършеното от К. не покрива признаците на престъпление по НК и отказал да образува ДП.

Изпратил материалите обратно в Сектор „ПП“-Бургас.

2

На 24.11.2022 г. въз основа на постановлението на РП-Бургас за отказ за образуване на ДП и на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена по-горе. Административнонаказващият орган счел, че горните факти нарушават разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

Фактическата обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП. Съдът кредитира изложеното от полицейския служител К., доколкото не намира причина да се усъмни в него. Що се касае до показанията на свидетеля – *, то съдът отчита, че той е в близки отношения с жалбоподателя, поради което и е лесно обясним стремежът му да представи фактите в максимално изгодна за приятеля си страна.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС ), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – * - Началник група в Сектор „ПП-Бургас, която към дата 24.11.2022 г. е бил оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Вярно е, че в НП не е посочено въз основа на кой акт за установяване на административно нарушение се издава, но това е така доколкото в случая НП се издава не на базата на АУАН, а на базата на прокурорското постановление, с което се отказва образуването на ДП, така както допуска нормата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН. В този случай напълно закономерно АНО не е посочил акта, а е цитирал прокурорското постановление, като съдът не констатира нарушения в тази връзка.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. ДеЯ.ето и неговите съставомерни признаци са описани достатъчно изчерпателно както в НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка.

3

Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

По същество следва да се посочи следното - съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

Не се спори, че управляваният от жалбоподателя автомобил „Ситроен БХ” е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че той е бил управляван от жалбоподателя на път, отворен за обществено ползване (в гр. Бургас). Жалбоподателят не оспорва и факта, че автомобилът е придобит от него на 27.09.2021 г. в предвидената за това форма съгласно чл. 144, ал. 1 ЗДвП (писмен договор с нотариална заверка на подписите), както и че в двумесечен срок от придобиването - той, на е изпълни задължението си по чл.

145, ал. 1 ЗДвП и чл. 14 и сл. от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. - да пререгистрира превозното средство.

В случая приложение намира разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП (в сила от 27.12.2017 г.), съгласно, която – служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона (ex lege), а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират когото и да е за прекратяването на регистрацията (законът не им вменява и такова задължение). Всеки гражданин е длъжен да познава закона, поради което и няма как да се сподели тезата, че К. не е знаел, че регистрацията на автомобила ще бъде прекратена, в следствие на бездействието му (т.е. че липсва субективната страна на нарушението). В случая крайният срок за пререгистрация на автомобила, без да бъде прекратена служебно регистрацията му, е бил до 27.11.2021 г. и очевидно не е бил спазен, поради което и правилно регистрацията му е била служебно прекратена след изтичане на крайния срок.

Всичко това води до еднозначния извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, поради което и следва да понесе предвидената за това отговорност. Изрично в този смисъл е и практиката на касационната инстанция по аналогични казуси, като например – Решение № 2412/19.12.2018 г. по к.н.а.х.д. № 3199/18 г. на АдмС-Бургас.

Съдът не споделя доводите, че се касае за „ретро“ автомобил, както упорито настоява жалбоподателят. За да може един автомобил да се класифицира, респективно регистрира, като „историческо превозно средство“ (по смисъла на § 6, т. 67 от ДР на ЗДвП – „Историческо превозно средство“ е механично задвижвано пътно превозно средство, 4 което е минимум 30-годишно, не се използва за ежедневен транспорт, запазено и поддържано в исторически коректно състоЯ.е, част е от световното техническо и културно наследство и за което има издадена идентификационна карта от Международната федерация за старинни автомобили или от друга упълномощена от нея организация на територията на държава - членка на Европейския съюз), което разговорно се нарича „ретро“, то трябва да отговаря на определени изисквания, уредени в чл. 140, ал. 8 ЗДвП, като едно от тях е – да притежава идентификационна карта, издадена от Международната федерация за старинни автомобили или от друга упълномощена от нея организация на територията на държава - членка на Европейския съюз. Не се спори, че процесният автомобил не притежава подобна карта, поради което и няма как да се третира като „исторически“ или „ретро“, без значение колко е стар. Очевидно въпреки възрастта си – автомобилът е бил в движение и нищо не му е пречило да се движи по улиците на гр.