Решение № 8 от 07.01.2025, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 4683/2024
- Вид
- Решение № 8
- Подписан
- 07.01.2025
- В сила
- 23.06.2025
- Състав
- Анита Христова Велева
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "В" · Закон за здравето
- чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "В" · Закон за здравното осигуряване
- чл.4,ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 7, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№8 гр. Б., 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20242120204683 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод жалба на "А.М.Т." ЕООД с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление: ***************** , представлявано от управителя – М-Т,чрез адв. З. Н. срещу Наказателно постановление № 629-0385867/28.06.2024 г., издадено от зам. директор на ТД на НАП-Б., с което за нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "В" от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), вр. с чл. 7, ал. 1 КСО и на основание чл. 104, ал. 1 ЗЗО , на жалбоподателя е наложена –"имуществена санкция" в размер на 4000 лева
Със жалбата е развита защитна аргументация, реферираща към множество допуснати съществени процесуални нарушения, в т.ч. некомпетентност на издателя на НП, бланкетна декларация за нарушаване на „ императивите на чл.42 и чл.57 ЗАНН, свързано с липса на идентичност между АУАН и НП. Оспорва се връчването на АУАН на 26.03.2024 г. на представител на жалбоподателя, във вр. с което се настоява за допуснато процесуално нарушение, породено от невъзможността на санкционираното лице своевременно да депозира възражения в законоустановения срок по чл.44,ал.1 ЗАНН. Според интерпретацията в жалбата,в случая се касае за закъсняло плащане на здравноосигурителни вноски, предвид което не е осъществен съставът на чл.104,ал.1 ЗЗО. Излага се и обстойна аргументация в подкрепа на искането за приложение на чл.28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв.Н., която настоява за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно, а в евентуалност моли съдът да третира случая като маловажен поради заплащане на сума в размер 53 лв. в хода на административнонаказателното производство.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт К., която поддържа становище за зкаконосъобразност и правилност на НП поради безспорна установеност на нарушението и настоява за потвърждаване на НП. Формулира и искане за пристждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколкото видно от разписката на л. 6 - НП е връчено на управителя на жалбоподателя на 05.11.2024 г., а жалбата срещу него е депозирана на 15.11.2024 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за 1 установено следното:
Старши инспектор по приходите съставил АУАН бл.№0385867/26.03.2024 г. срещу „Авигея- М-Т“ ЕООД, за това, че в качеството си на задължено лице по чл.40,ал.1,т.1 ЗЗО- работодател и осигурител, не е заплатил в ТД на НАП Б., офис „Обслужване“ гр.Б., в срок до 25.01.2024 г. и към датата на съставяне на АУАН дължимите здравноосигурителни вноски за м.12.2023 г. за наетите в дружеството по трудови правоотношения лица в размер на 53,04 лв.
Дружеството има декларирани, дължими за наети от него лица по трудови правоотношения и невнесени в ТД на НАП Б. офис „Обслужване“Б., вноски за здравно осигуряване за периода от 01.12.2023 г.до 31.12.2023 г., общо в размер на 53,04 лв. Съгласно чл.40,ал.1,т.1,б.“в“ от ЗОО,осигурителните вноски за здравно осигуряване се внасят от работодателя едновременно с осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване.
Посочено е и,че съгласно чл.7,ал.1 КСО,осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за лицата по чл.4,ал.1 КСО се внасят от осигурителите до 25-то число на месеца,следващ месеца,през който е положен труда.
Според изложението на фактическите положения в обстоятелствената част на акта, нарушението е установено на 05.03.2024 г. в ТД на НАП Б.,офис Ямбол, Сектор „Проверки-ИРМ Ямбол“,в хода на извършвана проверка за установяване на факти и обстоятелства, възложена с Резолюция за възлагане на проверка №П-02000223203745-0П-001/30.10.2023 г. Посочено е ,че нарушението е за първи път и е определена правната квалификация –чл.40,ал.1,т.1, б.“в“ ЗЗО във вр. с чл.7,ал.1 КСО.
Актът бил съставен в присъствие на управител на жалбоподателя на 26.03.2024 г. и връчен на същата дата.
В срокът по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Към писмената доказателствена съвкупност е приобщен и Протокол № П-02000223203745-073001/27.03.2024г. от извършена проверка по спазване на осигурителното законодателство от страна на дружеството „А.М.Т.“ ЕООД за периода 01.01.2021 г., до 31.12.2023 г., в който е материализирано, че за периодите: от 01.05.2021 г. до 31.12.2023 г. декларираните суми по фондове ДОО, Здравно осигуряване и ДЗПО-УПФ и данък върху доходите по чл.42 от ЗДДФЛ не са внесени в законоустановените срокове съгласно разпоредбите на чл.7, ал.1 от КСО и чл.40,ал.1,т.1, б."в" от ЗЗО. В конкретика в посочения протокол е закрепена констатация,според която задълженото лице има декларирани и дължими вноски за здравно осигуряване на наети от него лица по трудови правоотношения,които не са внесени в ТД на НАП-Б., офис „Обслужване“ към 26.03.2024 г. за периода на проверката 01.05.2021 г.-31.01.2024 г. общо в размер на 840, 08 лв.
Въз основа на съставения акт на 28.06.2024 г., административнонаказващият орган, сезиран с преписката е счел фактическите констатации в акта за безспорно доказани и несъмнено установени и издал обжалваното НП, в което в документално-словесен вид била пресъздадена идентична фактическата обстановка с материализираната в АУАН и била дефинирана еднородна правна квалификация на нарушението по чл.40, ал.1, т.1,б. „в“ ЗЗО във вр. с чл.7,ал.1 КСО. Предвид идентично възприетите и възпроизведени фактически и правни изводи досежно авторството, вида, и съставомерността на нарушението административнонаказващият орган на основание чл.104,ал.1 Закона за здравното осигуряване наложил на нарушителя имуществена санкция в размер на 4000 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници, като подлагайки ги на аналитично и синтезно изследване, съдът прие същите за достоверна, надеждна и кредитируема доказателствена основа, изграждаща еднопосочни и непротиворечиви изводи по фактите, относими към доказателствения предмет. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.И от изложението в жалбата,съдът формира заключение,че изначално липсват спорни моменти по очертаната фактическа обстановка, т.к.жалбоподателят по същество не оспорва пропуска да внесе здравно осигурителни вноски за м.12.2023 г. за наетите в дружеството по трудово правоотношение лица в размер на 53,04 лв.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Обжалваното постановление, е издадено от компетентен орган (видно от приложената по делото на л. 31-32 – Заповед № ЗЦУ - 884/27.02.2024 г.т.1.2), а АУАН е съставен от материално и териториално компетентно длъжностно лице съобр.т.2.1 от заповедта, както и предвид длъжностна 2 характеристика на актосъставителя /л.45-46/. При издаване на АУАН и НП са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Съгласно чл. 40,ал.1 и чл.41, ал.1 от Устройствения правилник на НАП в своята структура Агенцията включва 6 териториални дирекции със седалища и териториален обхват съгласно Приложение № 2, а към териториалните дирекции се създават офиси /дирекции/ за обслужване, в които се осъществяват дейностите по обслужване на данъкоплатци и осигурители в териториалния обхват и обхват на дейност на съответната дирекция. Видно от Приложение №2 към Устройствения правилник на НАП, Териториална дирекция – Б. със седалище град Б., териториален обхват и обхват на дейност гр. Б., офис Ямбол и офис Сливен, от което регулиране произтича териториалната компетентност на актосъставителя.
Настоящият състав, като инстанция по същество, след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на НП и при съставяне на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, рефлектиращи негативно върху правото на защита, които да доведат до ограничаване възможностите на административнонаказания субект да разбере точно,еднозначно и недвусмислено съдържанието на фактите и обстоятелствата относими към състава на предявеното му с АУАН нарушение. В този смисъл съдът отчита,че са спазени императивните процесуални изисквания на чл.42 ЗАНН и чл.57 ЗАНН при описание на обективните характеристики на нарушението с еднозначно, ясно и пунктуално пресъздаване на съставомерните факти, относими към същността, формата и вида на нарушението. Посочено е, за кой период не са внесени /заплатени в ТД на НАП –Б.,офис „Обслужване“, дължимите здравноосигурителни вноски за наетите в дружеството по трудово правоотношение лица- за м.12.2023 г., посочен е и крайният срок за валидно и законосъобразно изпълнение на това задължение – до 25.01.2024 г. т. е. посочени са всички съставомерни признаци на състава по 104,ал.1 ЗЗО, за който е ангажирана отговорността на дружеството.Ето защо, според съда е изпълнен задължителният минимален стандарт, съгласно разпоредбите на чл. 42,ал.1, и чл. 57,ал.1 от ЗАНН. Несподелима е икономично поднесената теза за липса на идентичност между текстуалното изложение на фактите в АУАН и в НП, т.к. прочитът на двата документа разкрива пълна словесна и пунктуационна идентичност. Приведеното под форма на бланкетна декларация възражение за невръчване на АУАН, респ. оспорване на връчването, е изцяло доказателствено немотивирано и съдът разглежда същото в сферата на декларативните доводи, предназначени ресурсно да подпомогнат обема на жалбата и да попълнят съдържанието й със защитни аргументи.
От разписката към АУАН, се установява,че същият е бил връчен на управителя на жалбоподателя в деня на съставянето му 26.03.2024 г., с което е била осигурена възможност на жалбоподателя да се запознае с неговото съдържание и да представи писмени възражения по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, като неосъществяването на тази правна възможност попада изцяло в полето на автономната свободна воля на жалбоподателя.
По приложението на материалния закон:
Не е спорно качеството на санкционираното дружеството на осигурител и работодател, от което произтича задължението за заплащане на вноските за здравно осигуряване на заетите в него работници в срок до 25-то число на месеца следващ месеца през който е положен труда, съгласно чл. 7,ал.1 от КСО , което в случая с противонормената пасивност на жалбоподателя ,продължила и след този срок -25.01.2024 г., не е сторено.
С това си бездействие дружеството е осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "в" от ЗЗО , съгласно която норма здравноосигурителната вноска на осигуреното лице, определена по реда на чл. 29, ал. 3, се определя върху дохода и се внася в сроковете по чл. 7 от Кодекса за социално осигуряване.
Правилно е приложена и кореспондиращата санкционна разпоредба на чл. 104, ал. 1 от ЗЗО , която предвижда, че длъжностно лице на работодател или работодател, който не заплаща вноските за осигуряване на лица, за които е длъжен да плати, се наказва с глоба в размер от 2000 до 4000 лв. за физическите лица или имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 4000 да 8000 лв.
Посочено е и в АУАН и в НП, че бездействието е продължило и след крайния падеж на законоустановения срок за изпълнение на задължението по чл.40,ал.1,т.1, б.“В“ ЗЗО – след 25.01.2024 г.,като и към момента на съставяне на АУАН -26.03.2024г. дружеството осигурител не е изпълнило задължението си. Това е сторено с почти 10 месечно закъснение и с оглед 3 мотивационната роля на издаденото и връчено на санкционираното лице наказателно постановление – здравноосигурителните вноски са били внесени едва на 13.11.2024 г., видно от разписката на л.8 от делото.