Определение № 286 от 01.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 286 гр. Пловдив, 01.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500077 по описа за 2024 година Производство по чл.413 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:203670940 против Разпореждане от 13.12.2023г., обективирано в Заповед за изпълнение № 8794 по ч.гр.д.№ 17504/ 2023г. по описа на ПРС – ХIV гр.с. в частта, в която заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение на жалбоподателя срещу Ж. Н. А., от гр.Пловдив за сумата от 178,04 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 22.07.2022г. до подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Излагат се доводи в насока неправилност и незаконосъобразност , иска се отмяна на акта в обжалваната му част и постановяване уважаване на искането за издаване на ЗИ.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК, явява се процесуално допустима.

Заявителят „АСВ“ ЕАД – гр.София в качеството си на цесионер по посочен в заявлението сключен на 14.06.2023г. договор за цесия със „Сити кеш“ ООД, по Приложение №1 към договора от 14.06.2023г., е поискал издаването на ЗИ по чл.410 ГПК против длъжника Ж. Н. А. от гр.Пловдив за сумата – 387.04 лв – остатък от незаплатена главница, договорна лихва от 11.15 лева за периода 21.07.-15.09.2022г. и обезщетение за забава за сумата от 1

178,04 лева от 22.07.2022г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, ведно с разноските по делото.

С Разпореждане от 30.11.2023г. на заповедния съд са дадени указания за посочване на конкретната клауза от договора, въз основа на която е начислено обезщетението за забава, прилаганите лихвени проценти при изчисляването на това обезщетение и конкретизира начина, по който е изчислено обезщетението предвид периода и размера му. С конкретизираща молба от 12.12.2023г. , заявителят е посочил по отделно за периода от 22.07.2022г – 14.06.2023г./ до датата на цесия/в размер на 158,08 лева, както и лихва за забава в размер на 19,96 лв за периода 01.07.2023г.- дата на входиране, с общ размер от 178,04 лева, което е начислено върпу непогасената главница, по разпоредбите на договора / чл.6/ във връзка с чл.86 ЗЗД и посочено съобразяване с чл.33 ЗПК. Видно от чл.6, ал.1, пр.ІІ обезщетението за забава е посочено да е в размер на законната лихва в размер на 10 на сто и се определя на годишна база съгласно чл.1 от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари, съответно 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта.

С обжалваното разпореждане от една страна е констатирано, че част от дадените указания не са изпълнени, защото заявителят не е посочил конкретните лихвени проценти, прилагани при изчисляването, която е необходима за преценка равнопоставеността на клаузите, довели до възникване на задължението по така посочения размер, като е посочен единствено лихвения процент по чл.6 от договора, без конкретизация какви са прилаганите при самото изчисляване на обезщетението за забава, в която клауза са уговорени и други вземания за забава. Така е констатирано, че претендираната сума от 178,04 лева фактически се равнява на 46% от главницата при забава 1 г и 4 месеца. Поради това е указано, че обезщетението за забава следва да е съобразено с разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗПК, съобразно разясненията на т.2 на ТР №3/ 2017г. от 27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС. Извършено е позоваване на съдебна практика на ПОС, вкл. на настоящия възззивен състав.

С частната жалба жалбоподателят излага доводи, основани на формалността 2 на производството по чл.410 ГПК, което следва да се вземе предвид характера му на заповедно производство, вкл. като не проверява дали вземането съществува с изключение на задължението по чл.411, ал.2 ГПК относно противоречието на закона и на добрите нрави, вкл. дали не се основава искането на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице вероятност за това, което е ограничено до информацията, предоставена в заявлението.

Принципно правилни са доводите на жалбоподателя относно формалността на заповедното производство, както и задължението на заповедния съд за проверка по чл.411, ал.2 ГПК, която проверка обаче следва да се извърши въз основа на посочените данни на кредитора в заявлението по чл.410 ГПК, стига те да са достатъчно информативни за извършване на проверката по чл.411, ал.2 ГПК.

Видно от представения към заявлението Договор за паричен заем № 5021160 с дата 30.06.2022г. , сключен между цедента „Сити кеш“ ООД и длъжника Ж. Н. А. от гр.Пловдив, с клаузата на чл.6, ал.1 от договора е уговорено дължимо обезщетение при забава на която и да е погасителна вноска, както се описа по-горе относно целия текст на посочената клауза.

Във всеки конкретен случай следва да се вземат предвид параметрите на представения договор – в настоящия случай неконкретизиран чрез посочване на вида и броя на компонентите в посочения ГПР от 49,93 % , ГЛП – 40,05% , предоставена заемна сума от 500 лева ,с посочена обща сума като окончателно задължение за връщане размер на 525,59 лева. В настоящия случай при така при така посочения размер на дължимото обезщетение за забава се налага освен изводът, до който е стигнал заповедния съд относно съотношението между размера на получената в заем по договора главница / 500 лева/ и размера на претендираното обезщетение за забава, последното надвишаващ в действителност в процентно съотношение размера на дължимата главница, от една страна, а от друга се налага извод, че визираната условие в клаузата по чл.6 от договора не отговаря на действителния размер на начисляваното обезщетение, доколкото крайният общ размер на задължението не би би бил 525,59 лева, както е посочено в договора. Така в действителност се реализира фактически нарушаване на разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗПК, която е с императивен характер. С оглед на това е налице вероятност от наличие на неравноправен характер на посочената клауза за претендираното обезщетение, наложена в преценката на заповедния съд по 3 чл.411, ал.2 , т.3 ГПК, както и в настоящото въззивно производство във връзка с еквивалентността на насрещните престации в следващата се проверка с оглед изискването на чл.33, ал.2 ЗПК и т.2 на ТР №3/ 2017г. от 27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС във връзка с изискуемостта на главното задължение и неговия размер.

По така изложените съображения частната жалба ще се остави без уважение, а обжалваното разпореждане ще се потвърди.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I вр. с чл.278, ал.4 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 13.12.2023г., обективирано в Заповед за изпълнение № 8794 по ч.гр.д.№ 17504/ 2023г. по описа на Пловдивски районен съд – ХIV гр.с. в обжалваната част, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:203670940 срещу Ж. Н. А., от гр.Пловдив за сумата от 178,04 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 22.07.2022г. до подаване на заявлението по чл.410 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4